Последни Новини

Проф.д.н.Венелин Терзиев: Предизвикателство е участието на професионалните колежи във формирането на работната сила на страната

Докосват се началото и краят… за поезията на Иванка Павлова
август 31, 2022
Инж. Илия Илиев, бивш зам.министър на транспорта и съобщенията: Трябва да развием качествена транспортна услуга „От врата до врата“
септември 8, 2022
Покажи всички

Проф.д.н.Венелин Терзиев: Предизвикателство е участието на професионалните колежи във формирането на работната сила на страната

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

-Проф.Терзиев, професионално ли е професионалното образование у нас?

-Професионалното образование събира в себе си много интереси. То не е просто средно образование, то е не само първата и много важна стъпка към професионално развитие на тези, които го избират, то е ключ към развитие на компетентности, които стоят в основата на индустриалния напредък, предпоставка за иновации и креативност, необходими за всеки технологичен прогрес. Професионалното образование е неявната част на всеки успешен бизнес. Дискусията за съдбата на професионалното образование е непрекъсната, но в много случаи безрезултатна, що се отнася до адаптирането му към съвременните изисквания на икономиката и динамично променящата се бизнес среда. Ако това не беше така днес нямаше да има дефицитни професии, нямаше да чакаме да се изцедят и последните капчици на държавно организираното професионално образование, да се движим скокообразно към „модерните“, набиращи повече кандидати, професионални направления и да изпразваме от съдържание важни за икономическия базис зони. Неговата сложност от необходимостта да се съчетават общообразователната и професионалната част често предизвиква набор от несъответствия, което изисква непрекъсната адаптация и преходи, които обезпечават не само неговото функциониране, а функционирането на цялата ни икономика. Професионализмът в професионалното образование изисква подреждане на мисията, целите, фактори и инструментариума в подходящ формат, който може да осигури равномерното развитие на всеки бизнес и на всяко едно от икономически направления.

-Какви мерки се вземат за развитие на професионалното образование и на какво се дължи липсата на кадри в отделните сфери?

-Прекалено дълго професионалното образование беше оставено само на себе си или по-скоро на „свободния пазар“, който не само не го регулира, но и създаде определени диспропорции, които се преодоляват много трудно и в продължителен период от време. Този единен пазар не даде шанс на българската икономика от гледна точка задоволяване с кадри и днес това вече е сериозен проблем – липсват специалисти в основни професионални направления, както специалисти със средно образование, така и с висше образование. Не беше достатъчно да се променят законите, да се променят имената, да се организира признаване на дипломи, да се вземе решение за дуално образование (едно позабравено старо, което вече е съществувало в България). Беше необходимо да подредим системата по ясни и точни критерии за да произвеждаме специалисти по нужните за икономиката професии и да я направим гъвкава, за да се адаптира лесно към бързо развиващите се технологични процеси и променящата се бизнес среда.

-Икономиката и образованието са тясно свързани. Прави ли се проучване и планиране какви специалисти са необходими за отделните отрасли, които съответно да бъдат подготвени?

-Икономиката има нужда от образование, а образованието се нуждаеше от икономиката не само от нейните ориентации, но и от нейните инвестиции. Всъщност хората в образованието не знаеха точно какви специалисти са нужни на икономиката, нямаше кой да го каже. И те произвеждаха специалисти според тяхната вътрешна образователна логика това, за което имаха преподаватели и/ или материална база. Като междувременно се появиха екзотични, почти никому ненужни специалности, но те пазеха статуквото. В обществото дълго се коментират данни от оценки за качеството на образованието, говорим за външно оценяване, за съдържанието на учебните програми, за учебниците, слушаме пространни обяснения от експерти и, родители и граждани, но всъщност рядко коментираме факта, че все по-трудно намираме майстор, който да ремонтира дефектиралата ни кухненска чешма, майстор, който да подмени плочките в банята, електротехник, който да поправи остарялата ни инсталация. Без да омаловажаваме ролята на образованието за личностно развитие и самостоятелно израстване, важно е да се осигури икономиката в най-общите й измерения с кадри в необходимите й професионални направления.Промяната е повече от необходима, но да е подчинена на принципи и правила, обслужващи двете страни в този процес. Даже наличните стратегии не вършат достатъчно работа, ако се изпълняват спорадично или частично. Стратегическият дневен ред на професионалното образование изисквна създаване на среда, в която следва да се развива всяка подкрепяща и поддържаща бизнеса система, в това число образователната. Регулации винаги е имало, но днес те изискват нов преглед, точни критерии, оценка на съответствията за да изпълняват функциите и ролята, да които са предназначени.

-Кои са факторите, обуславящи професионализма?

-Всеки елемент в системата на професионалното образование дава своя отпечатък и влияе върху качеството на специалистите с определена квалификация. Факторите, обуславящи подготовката на кадри за икономиката, попадат в общата рамка фактори за развитие на образованието, по тази причина е невъзможно напълно да се отдели професионалното образование от останалите видове образование. Изкуство е да се направи съчетание, което позволява паралелност, достатъчно възможни преходи, вход и изход, за да съответства на динамиката на живота и технологическото развитие. Определящи за качеството на образованието са организационните фактори, доколкото те определят цялостната инфраструктура и професионалните фактори, свързани с капацитета, качеството и професионализацията, като се намерят най-точните елементи, които отговарят за професионалното образование.Организационни фактори включват добро законодателство. Предизвикателство е неустойчивостта на законодателната база, въвеждането на чужди практики без необходимата база у нас, както и прилагането на законодателството.Основната институция, отговорна за организацията на целия образователен процес, за създаването и прилагането на законодателството в системата е Министерство на образованието и науката. Съществена е също ролята на всички други институции, които са свързани и имат отговорност към образованието. Добре организираната и йерархизирана структура, чрез която се реализира прилагането на законодателството и се управлява образованието, също е от значение и особено в зоната на професионалното образование, в което броят на заинтересованите институции е по-голям. Целевите институции с отговорности в професионалното образование – Националната агенция за професионално образование и обучение, Областни администрации, Общинските администрации, работодателски организации и бизнес структури имат сериозно, но недостатъчно регулирано място в системата и вероятно това е една от причините за съществуващите несъответствия и дефицити.

Говорите за институционално взаимодействие ?

-От нивото на това взаимодействие зависи целият управленски процес на образованието. Дори при наличие на формално добра инфраструктура, добро законодателство, институционалното взаимодействие (невзаимодействие) определя качеството на образователния процес от най-високото до най-ниското ниво. Дори беглият поглед върху структурата показва колко значимо е не само взаимодействието, а разбирателството между институциите, което често се преплита с различни политически ангажименти или с претенции на определени граждански групи, не винаги отразяващи общественото мнение. Необходимата степен на свобода на всяка институция трябва да се съобразява с тази на всички останали и само добре организиран механизъм на взаимодействие може да доведе до успех на системата. Естествено, институционалното взаимодействие е положено в законодателството, но понякога е невъзможно да се преодолее разделението или възникващите дефицити. Например трудно и много бавно си пробива път взаимодействието между бизнеса и професионалното образование, който дефицит може лесно да се преодолее със засилване ролята на Националната агенция за професионално образование и обучение, преосмисляне ролята на Регионалните управления по образование на Министерство на образованието и науката, регионалните и местни власти в определяне професионалните направления в съответствие с приоритетите на регионалната икономика. Предизвикателство е за едно Регионално управление по образованието например да работи само с един експерт по професионално образование при доста разнородна среда от професионални направления. Освен чисто административна и формална роля при утвърждаване на план-приема, няма как да се случи нещо високо професионално. Професионалните направления за обучение често се определят по вътрешната логика на образователните институции, техния „ентусиазъм“ да потърсят пресечни точки с някоя работодателска или друг тип бизнес организация, компетентността на областните съвети, които одобряват (най-често доста формално) план-приема в професионалното образование. Необходим е управленски, административен и професионален капацитет. Независимо от модерността, към която всички се втурват с огромно удоволствие, като при това изпускат онези зони, които носят престижа на нормалната икономическа опора в развитието на всеки икономически субект. Дори да направим всички училища СТЕМ и иновативни, в тях трябва да има специалности, поддържащи основни оперативни дейности, а те самите трябва да са осъвременени, но не записани в червената книга. Важни са също преподавателският капацитет и качество.Може би най-лесно стои въпросът с оценката на капацитета на преподавателския състав, където обаче трябва да се допълни, че той все пак зависи не само от персоналния капацитет на учителите, но и от материалната база, учебниците, разходите за поддържане на системите в професионалното образование и т.н. И професор да влезе в една професионална гимназия, само теорията не решава въпроса за капацитета и качеството.

-Съблюдава ли се конкретен Списък на професиите за професионалното обучение?

-Списъкът на професиите за професионално образование и обучение и стандартите за придобиване на професионална квалификация са съществените елементи, които определят дали са достатъчни и доколко са квалифицирани кадрите, които се „произвеждат“ в резултат на така организираната система? Съчетанието на Националната квалификационна рамка със Списъкът на професиите за професионално образование и обучение, както и със стандартите е важна част от формирането на общата картина. Чрез прилагане на рамковите програми се осигурява баланс между общообразователните, общите и специфични професионални знания. Със сериозно влияние в дисбаланса на професионалното образование са няколко тенденции – една страна нарастването на броя на завършващите висше образование прави броя на реализиращите се непосредствено след средно образование постоянно намаляващ от друга страна са негативните демографски тенденции, а от трета стои фактът, че България е една от страните, в които е прекалено висок делът на рано отпадащите от училище и броят на младите хора, които нито учат, нито работят. Това би могло да бъде резерв за професионалното образование, но изисква професионален подход към всяка група, както и съответен модел, по който тези млади хора могат да се включат в образователния процес. Това би означавало трансформация, която свързва тенденциите на пазара на труда от една страна, а от друга актуализиране на професионалните направления и съобразяването им с прогнозите за икономическо развитие на страната, както и разширяване обхвата на професионалното ориентиране и подготовка на младите хора за кариерно развитие.

– С каква квалификационна степен специалисти „произвежда“ родното професионалното образование?

-Безспорно осигуряването на квалифицирани кадри за всяко професионално направление се пада на професионалното образование – средно професионално и висше образование. Всяко професионално направление и всяка професия се нуждаят от квалифицирани кадри, които трябва да покриват техните изисквания и стандарти, ако има такива. Именно в определяне на съответствието между търсенето и предлагането, т.е. между изискванията на икономиката и отговора на професионалното образование се вмества професионализмът в управлението на професионалното образование. Част от решението на проблема са разработените в Министерство на образованието и науката Рамкови програми и стандарти – необходимото, но това не е достатъчно условие, особено за някои професионални направления и особено имайки предвид бързите промени, настъпващи в индустрията. Факт са променливите параметри в професионалните направления и професиите – днешните професии утре може би няма да съществуват, както някои професии от по-предишни времена вече се явяват като екзотика или въобще отсъстват от пазара на труда. В същото време имаме червен списък с дефицитни професии. Трудността идва от факта, че всяко професионално направление се нуждае от сериозно конкретизиране по специалности, често те са ключът към развитието на съответното направление. Важна е оценката на процесите на пазара на труда и именно от гледна точка на нивото на квалификациите. Професионалното образование „произвежда“ специалисти с 1-3 квалификационна степен. Незначителен е броят на кадрите с 4-та квалификационна степен. Предизвикателство е участието на професионалните колежи във формирането на работната сила на страната. Неизчерпателна справка показва, че 4-та степен има предвидена за някои направления в туризма, козметиката, медицината и най-вече във военното дело.

-Списъкът на професиите адекватен ли е на състоянието и перспективите за развитие на икономиката и осигурява ли необходимите кадри като качество и вид?

-Имаме 51 защитени специалности по професии за учебната 2021-2022 година. Всяко професионално направление има своите специфики и се нуждае от специализиран подход. Предвид големият брой професионални направления, професии и специалности, включени в списъка е невъзможно да се очаква детайлизиране, което да удовлетвори и най-малките потребности. Въпреки това, обаче, необходимо е да се покриват важни в съответните професионални направления зони, които според стратегическите направления за развитие на икономиката, съответните заинтересовани бизнеси, работодателски организации и др. са изискуеми. Липсата на такова покритие обрича отрасли и зони на недоразвитие или необходимост от допълнителни обучения, които не струват само финансови инвестиции, а струват време, конкурентност и добавена стойност. Понякога за сметка на самоцелни специалности, за които отсъства реализация на пазара на труда. Оказва се, че опазване на недвижимото културно наследство например, е област на професионалното образование, която не се радва на особено внимание в професионалното образование. Наличните професионални направления и специалности, които се очаква да бъдат полезни в областта на опазване на недвижимото културно наследство са свързани с направления: архитектура, урбанизъм и геодезия, строителство и приложни изкуства и занаяти .Освен Списъкът на професиите за професионално образование и обучение е изключително важно съдържанието на учебните планове и програми за съответните специалности. Вероятно отговорите на много от поставените въпроси трябва да се търсят в областта на висшето образование, но винаги трябва да се има предвид рискът от преквалификация за определени дейности и позиции. Това налага прецизиране на целия инструментариум на професионалното образование, още повече, че съвременното индустриалното развитие предизвиква интерес преди всичко към подготовка на специалисти в дигиталната зона, то много от останалите зони ще продължават да бъдат непокрити и ще страдат от дефицит.

Една от темите на предстоящият форум „Брацигово – Каменният поток на времето“ ще бъде за професионалното образование. Споделете повече за тази дискусия.

– За втора поредна година Камара на архитектите в България Регионална колегия София Област съвместно с Община Брацигово, а в това издание и съвместно и с Камара на строителите в България, организират мащабния архитектурен форум „Брацигово – Каменният поток на времето“, който ще се проведе от 9 до 11 септември в гр. Брацигово. Той е посветен изцяло на архитектурното културно-историческото наследство, чрез формулиране на проблеми, поставяне и решаване на конкретни мерки, включвайки всички от гражданите и собствениците на сгради паметници на културата, професионалисти – архитекти, инженери, изпълнители, през държавните институции, висшите и средните учебни заведения, както и децата, за които всяка година има организирана архитектурна работилница, която носи най-силният заряд от положителни емоции във форума.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!