Камарата на архитектите и Камара на строителите в България, съвместно с Общиа Брацигово са си поставили мисия за събиране на средства за реставриране на сградата и реновиране на експозицията „Брациговска архитектурно строителна школа” чрез преиздаване на книгата посветена на тази школа

През 2023г. ще се навършат 60 години от първото издание на книгата на арх.Пею Бербенлиев и Владимир Партъчев, която събира значимия труд и постижения на Брациговските майстори – строители. Обединени от идеята за продължаване на това безценно наследство Община Брацигово, Камара на архитектите в България РК София Област и Камара на строителите в България си поставят общата мисия преиздавайки книгата не само да разпространят историята на съграденото, но и да съберат средствата от разпространението на Четвъртото издание и те да се вложат изцяло в реставриране на сградата и реновиране на експозицията „Брациговска архитектурно строителна школа“ към Градски исторически музей в Брацигово.
След провелия се в града през месец септември 2021г. Архитектурен форум „Брацигово – Каменният поток на времето“ се зароди идеята в сградата на бившия строителен техикум в града да се създаде Образователен център за архитектурно строителна реставрация за архитекти, инженери и изпълнители, който да подготвя изключително дефицитните в тази област кадри. В подкрепа на тази идея беше подписан Меморандум за стърудничество между КАБ, КСБ и Община Брацигово и със съвместни усилия започна работа по осъществяването й.
Архитектурно строителната дейност на Брациговските майстори строители съвпада по време с най-значителния период от историята на нашия народ — Възраждането. Основната част от националното ни наследство в областта на културата принадлежи именно на него – дълбоко идейна, пропита с духа на своето време, възрожденската архитектура е жизнена, демонстрираща раждането на една нова, пълна с енергия и сила за живот нация. Приносът на Брациговската школа за изграждането на тази архитектура е огромен. Строителното изкуство на брациговските майстори обхващало главно Южна България — по-точно така наречената тогава Пловдивска кааза, Пазарджишката кааза и Средногорието. Тук те са изградили най- представителните църковни и обществени сгради – едни от най монументалните архитектурни паметници на възрожденската архитектура, и в своята творческа дейност те са носители на прогресивното развитие.В списъци се наброяват имената на около 600 души първомайстори, майстори и калфи за времето от 1760г. до Освобождението. В същност техният брой е много по-голям. Организирани в големи тайфи, от Брацигово са излизали да градят по българските земи ежегодно 250-300 души. Те са разнасяли и утвърждавали славата на своето майсторство и умение и са били търсени за строежите едни от най-отговорни сгради и съоръжения. Славата им на добри майстори преминала границите на Стара планина и Родопите и те започнали да работят в Трявна, в Търново, по румънските земи, в Цариград и Одрин. Там те строели църкви, джамии, синагоги, кули, камбанарии, мостове, училища, търговски магазини, къщи и други. Брациговци участвали активно и в изграждането и възстановяването на Рилския манастир (1816 и 1834), като през 1816г. те са представени с близо седем-осем тайфи. В продължение на повече от 100 години строителна дейност големият колектив добил свой почерк и неговите архитектурни произведения получили все по-определен характер. Дедите на тези майстори са дошли от Македония със свои похвати, които, след като несъмнено са пренесени, били подчинявани на различните нови и местни условия. Предаваният от баща на синове и внуци опит усъвършенствал архитектурните похвати до такава степен, че те се отличавали от похватите на други подобни строителни центрове или така наречените архитектурни школи. Значението на Брациговската архитектурно-строителна школа се съдържа в огромното дело на целия колектив, сред който изпъкват имената на най-надарените, които обобщават в своите творби характерните белези на колективното творчество и създават едни от най-представителните паметници. Тези имена могат достойно да се наредят до името на големия строител Никола Фичев, който се е обучавал на занаят и възпитавал няколко години от Брациговски първомайстори.
Никола Устабашийски се очертава като един от първите възрожденски строители. От неговото творчество са известни паметниците „Св. Богородица“ в Пазарджик, „Св. Марина“ в Пловдив – достатъчни да го определят като смел майстор-конструктор и създател на прекрасни по своите пропорции – пространства. С голяма вещина той прилага съотношенията на златното сечение и изгражда великолепно издържани интериори. Външната архитектура на построените от него църкви се отличава с ясна, лаконична форма и художествен замах . Разстоянията, които преодоляват неговите сводове, са големи, а конструкциите му смели и целесъобразни. Никола Троянов — създателят на „Петър и Павел“ във Вазовград и на „Св Никола“ в Карлово, се отличава с голяма твор¬ческа надареност и култура на истински архитект. В произведенията си той въплътява за бъдещите поколения идеите на своето време. Неговата архитектура е най-жизнената архитектура през Възраждането. Двете църкви са едни от най-представителните паметници на възрожденската култова архитектура; в тях той създава истинска външна архитектура на църковна сграда. Иван Боянин е известен „архитект-практик“ — звание, дадено му със специална грамота  от турските власти. Той получил няколко ордена и медали в знак на висока оценка за построените от него сгради. Едновременно е и известен инженер — построява Боянския водопровод и много мостове, най-значителен от които е мостът над р. Струма. Той се слави с умението си да гради големи и хубави църкви и къщи („Св. Неделя“ в София, Католическата църква в Пловдив, Ликомановата къща в Брацигово и др.). В неговите сгради са очевидни техническата смелост да покрива широки и високи пространства и способностите му да създава издържани архитектурни образи. В първоначалния си вид “Свети Краал”-„Св. Неделя“ в София била монументална сграда с богат и разнообразен силует. Той умеел да прави сам своите планове, без за съжаление да е останало нещо от неговите чертежи. Той пътува до далечни Земи — Цариград, Атина, Виена, което несъмнено допринася не само за, издигане на общата му култура, но и за разширяване на архитектурните му познания. От него са се учели онези, които не са имали възможността да видят със собствени очи творчеството на другите народи. Владеейки до съвършенство каменоделското изкуство и познавайки много добре качествата на камъка като строителен мате¬риал благодарение на старите им връзки с Италия и италиански майстори, Брациговци внедряват нашироко употребата на камъка и тухлите в строителството. Те заменят дървените конструктивни елементи с масивни, изградени от камък или тухли, усъвършенстват тяхната форма и я подчиняват напълно на архитектурно-художествените изисквания. По такъв начин те първи възстановяват похватите на монументалната църковна архитектура през епохата на Възраждането и градят истински монументални сгради – църкви, мостове, кули, камбанарии и търговски магазини.