Наричат Николай Обрешков от Горна Оряховица „Най-щастливия пенсионер“

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Николай Обрешков от Горна Оряховица е жив пример, че за човешките възможности няма граници. Животът на 70-годишния бивш военен е непрекъсната динамика. Дейният мъж се е отдал на хобитата си- лети с парапланер, плава с каяк, пътешества с мотор и велосипед като изминава на две колела хиляди километри. Приятелите му го наричат „Най-щастливия пенсионер“.

Любителят на екстремните спортове има завидна биография. Още като младеж мечтаел да стане авиатор. За зла участ обаче скъсана пружина го ударила в окото и баща му заявил, че заради травмата няма да може да лети. Затова Обрешков завършил мотострелкови профил във Висшето военно училище във Велико Търново. Три години служил в поделение в Елхово, бил е и взводен командир на разузнавачи във военното школо. Още тогава бил луда глава, пътувал с мотоциклет, но се блъснал челно с друг мотор и получил сериозно увреждане на дясната ръка. След дълго лечение кандидатствал за преподавател във военния ВУЗ, но отхвърлили кандидатурата му и го назначили за началник Щаб на Инженерно-аеродрумен батальон в Горна Оряховица.

„В това подразделение служих 13 години. Извършвахме строителни дейности по летищата в страната. Имахме разчети как при военно положение да изградим ново летище за дни. Обслужвахме и секретни обекти. Построихме ракетен дивизион в Костинброд като задачата му бе изстреляни ракети от Италия да бъдат прихващани над Югославия и унищожавани. Службата беше добра, но за нещастие, докато бях в отпуска на море, войник се самоуби на пост и ме наказаха като ме преместиха на служба в Балчик. Въпреки че ми оставаха 3 години до пенсия, напуснах армията и мой приятел ме назначи за експерт по сигурността на клоновете на банка в Горна Оряховица и Велико Търново. Вземах двойно по-голяма заплата от военната, но през 1997 г. затвориха банката и я обявиха за продан“, връща се в спомените си Николай Обрешков.

Междувременно обаче изкарал курс за управление на кораб до 40 бруто тона. Любовта към морето станала причина Николай Обрешков да се обучи в управлението на плавателни съдове в клуб в Севлиево. Участвал е и в Републикански състезания с яхта „Петерсон“ на севлиевския клуб. Успешно практикува и ветроходство. Освен това дейният мъж си направил собствена 6-метрова яхта. Сглобил самоделният плавателен съд от корпуса на лодка, опънал платна, вдигнал мачта и дори обособил две спални места.

„Обикалял съм цялото ни Черноморие само на платна, влизал съм и в открито море. Преживях и корабокрушение край Несебър и сам поправих пораженията по лодката“, споделя Обрешков.

Заради тези умения станал капитан на риболовен кораб.

„Нали съм търсач на силни усещания, ходехме да ловим акула на 50 мили от Крим, но и сега се чудя как руснаците не ни закачаха. Хващахме по 7 тона акула, но корабособственикът ме завлече със заплати и напуснах“, казва Николай Обрешков.

След това бил принуден да работи на газстанция, известно време продавал коли, отговарял е и за складова база на Министерството на транспорта в Соколово. В продължение на 2 години бил охрана към банка в Габрово и освен, че се занимавал с инкасото, събирал и дългове от кредитополучатели.

Богатата професионална биография на бившия армеец включва още охрана на летището в Горна Оряховица, а 4 години е стопанисвал хижа „Божур“ край железничарския град, занимава се и с пчеларство.

Николай Обрешков е спортна натура като преди десетилетия е тренирал борба. Голямата му страст през изминалите близо 40 години обаче си остава парапланеризма. През далечната 1982 година Обрешков изкарал курс към аероклуба в Севлиево. Купил си учебник и щателно изучил тънкостите на летенето. До момента има навъртени над 2000 часа във въздуха.

„Първоначално исках сам да си конструирам делтапланер, но се оказа доста сложно. Купих старо крило „Самба“ от 1994 г. и на него се научих да летя. Обикалях региона и търсех подходящи баири, за да се спускам. Първият ми полет беше край Килифарево. Мястото беше удачно, имаше вятър, вдигнах се на 2 метра височина, но след секунди паднах, а крилото забули шипков храст. Вторият ми полет беше край село Иванча и тогава се издигнах на 10-12 метра от земята. Така десетки пъти излитах и кацах, докато напълно усъвършенствам манпулациите“, разкрива пенсионерът чудак.

Обрешков с гордост казва, че е сред малкото парапланеристи ветерани в страната, които са четирима-петима. Безстрашният мъж прави дълги полети от Сопот до връх Шипка, от Шумен до Стражица, от Шумен до Попово и др. Най-продължителните му полети са около 5 часа, напоследък се рее във въздуха средно по 2 часа. Казва, че като излети не знае къде ще кацне и след това се прибира на автостоп.

Любим му е стартът в причудливата местност край дряновското село Скалско.

„Поддържаме базата в изрядно състояние, районът е облагороден, инсталирана е дори и метеостанция. Идват и чуждестранни летци от цял свят“, изтъква Обрешков.

Преживял е и не една екстремна ситуация. Такъв бил случаят с полет на над 2000 метра над връх Бузлуджа. Друг парапланерист летял в близост до него. Ненадейно чули страховито бучене и след секунди между тях минал изстребител F 16.

„Профуча на около стотина метра от мен, изпаднах в ужас и веднага обърнах крилото към равнина. Оказа се, че американски военни по това време са имали учение и едва не стана най-страшното. Веднъж пък ми се случи да кацна на дърво високо 12-13 метра. Мой колега така падна пред очите ми върху бор и си счупи гръбнака. Летял съм и в силна турболенция, но не е приятно и е страшно изморително. Заобикалям градоносни облаци, защото въздушната струя те засмуква и за секунди те вдига на над 9000 метра височина, където температурата е -20 градуса и смъртта е неизбежна. Много внимавам да не попадна и на миниторнадо, което наричаме „Прашен дявол“. Завихреният въздух намачква крилото, падаш и се убиваш. Имал съм и такова премеждие. Летя в нормално слънчево време и тъкмо се каня да кацна в терен с люцерна, когато от единият край се появи „Прашен дявол“. Запрати ме към близка жп линия и едва не закачих електропроводи с високо напрежение. Реагирах светкавично като сринах крилото, паднах от около 15 метра върху върби, които омекотиха удара. Чувах как се чупят клони и накрая цопнах в огромна локва, но бях невредим“, разказва с усмивка опитният летец.

Неуморният пенсионер се е отдал изцяло на любимите си занимания. Годините не му личат, признава, че само като се погледне в огледалото се сеща, че скоро ще чества 70-годишен юбилей, а реално се чувства като 15-годишен хлапак.

„Знаят ме в цяла България, викат ми Обрешката. Не се спирам на едно място. Обикалям с велосипед като съм изкачвал върховете Ботев, Мазалат, стигал съм до Пеещите скали, пътешествал до Керамоти в Гърция. Наскоро се завърнах от обиколка на Турция по външните и граници. Навъртях 6000 километра за осем дни с любимия ми мотоциклет „Хонда“, който е на 42 години. При такива пътешествия спя на палатка, където замръкна. Изкарах на хляб, домати и грозде и се завърнах отслабнал с 4 килограма“, обяснява Щастливият пенсионер.

Историите на Обрешката са многобройни и могат да се опишат в книга. Сладкодумният разказвач обаче няма време за сладки приказки, защото бърза да стегне багажа и да потегли на плаване по Дунав с каяк.

„Имам три каяка като единият съм го пригодил за спане. Пари почти не давам за нищо, харча предимно за бензин, защото обичам да поря въздуха и водата“, доверява най-щастливият пенсионер.