Последни Новини

Проф.Тодор Галунов, преподавател по политология във Великотърновския университет: Възможно е да станем свидетели на опит за съставяне на експертно или програмно правителство

Етична ли е Комисията по Академична етика
юни 12, 2022
​​​​​Показват 245 артефакти от съкровищницата на Регионалния исторически музей във Велико Търново
юни 13, 2022
Покажи всички

Проф.Тодор Галунов, преподавател по политология във Великотърновския университет: Възможно е да станем свидетели на опит за съставяне на експертно или програмно правителство

Според анализатора кампаниите изтощават най-вече партиите, които трябва да  убеждават избирателите, че ще свършат това, което не са успели да изпълнят

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Вечната дилема в българското политическо пространство през последните 2 години е в кой момент отиваме на избори и дали това е уместно точно в този момент. В момента имаме вътрешно-коалиционна криза, предизвикана от партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ /ИТН/. Създава се усещането, че целта е с този ход да бъде отново забелязан като политически субект. Това коментира проф.Тодор Галунов, преподавател по политология във Великотърновския университет.
Той припомня, че преди година всички надежди за промяна бяха свързани с точно с ИТН като в първите избори от поредицата партията стана втора политическа сила и имаше шанс за съставяне на кабинет, макар и трудно.
„Ако тогава беше съставен кабинетът, той имаше вариант много да прилича на сегашния , но вместо „Продължаваме промяната“ щеше да е ИТН и вместо „Демократична България“, коалиционен партньор щеше  да е партията на Мая Манолова. В общи линии числовият състав беше почти същия като възможност за кабинет. През летните избори миналата година ИТН получи шанс да бъде първа политическа сила, но по серия причини не посмяха да поемат тази отговорност и в резултат на това се появи „Продължаваме промяната“. В момента сме свидетели едва ли не на политически опит за реванш на ИТН. Но реално самият формат е прекалено много на ръба на своето политическо оцеляване“, коментира проф.Галунов.
Според него дали ще се стигне до нов кабинет и нови избори вече не зависи от ИТН.
„Партията, която инициира тази политическа криза, няма ресурса да довърши процеса. Разчитат на около 25 депутатски мандата. Така шансът на ИТН да играе значителна роля в изпълнителната власт се минимизира. Казаха се много тежки думи и трудно ще има обратен път назад“, категоричен е политическият анализатор.
Интересно е дали в рамките на този парламент ще има сериозен опит за нов кабинет и нова структура.
„Ако се позовем на числата,  без ИТН реално гласовете стават 109. Ако приемем, че „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“ продължат да са коалиция, изниква въпроса кой ще подкрепи този кабинет? ИТН няма да го подкрепят, ДПС също, може би ключът за бъдещ кабинет държи ГЕРБ. Другият възможен субект- „Възраждане“ е категорична опозиция на настоящото правителство.
Възможно е да станем свидетели на опит за съставяне не толкова на чисто партиен кабинет, а да се лансират добре познатите стари идеи за експертно или програмно правителство. При него ще има „плаващо“ парламентарно мнозинство, министрите ще са второстепенни политически фигури и целта ще е да се управлява държавата известно време“, казва проф.Тодор Галунов.
Политологът уточнява, че сме в условията на ситуация, в която нито имаме външно-политическа, нито вътрешно-икономическа стабилност. Намираме се в условията със стремглаво нарастваща инфлация, която в перспектива е в състояние да събори всеки кабинет. „Така програмният кабинет изглежда удобен за повечето парламентарно представени партии. В същото време извън парламентарната опозиция вече се надява да стане участник в бъдещия парламент като не изключвам сред тях да са и някои от партиите, които смятат, че ще повишат своя изборен резултат“, подчертава проф.Галунов.
Убеден е, че идеята за програмен кабинет не е чак толкова лоша. „Първо няма да отидем на четвърти поред избори, защото самите партии са изморени от избори, не хората. Кампаниите изтощават най-вече партиите, които трябва да обещават и убеждават избирателите, че ще свършат това, което не са успели да изпълнят. Разочарованието у гражданите е доста голямо, а у партиите има сериозна криза на идеите. В рамките на една година видяхме няколко варианта за спасение на страната и те до един не сработиха“, коментира проф.Галунов.
Политологът изтъква, че ако се стигне до извънредни избори централна фигура в държавата отново става президентът Румен Радев и с това той ще „счупи“ всички рекорди.
„Това обаче явно не е много желан вариант нито от БСП, за които е ясно, че имат конфликт с държавния глава. Не е приемливо и за ГЕРБ. И затова подозирам сериозни опити за съставяне на кабинет с настоящите играчи или да бъде приложена добре познатата схема, при която започва доста голямо протакане с министерски оставки, с парламентарна процедура по връчване на мандатите и тяхното реализиране. На това вече бяхме свидетели миналата година. Така изборите могат да се отложат за късната есен. Но те не са най-подходящия вариант в условията на тежки кризи. Служебният кабинет ще се оправдава, че няма нормативна база, че има къс хоризонт, че не може да направи нещо значимо. И тук се поражда риска дали няма влезем в спиралата на поредица от избори. Ако погледнем бъдещата архитектура на парламента дори да има известни разлики, условията за стабилен кабинет не са много. У всички партии се забелязва втвърдяване като обясняват, че техните парламентарни групи са монолитни зад своите лидери. Всяка от партиите се надпреварва да убеждава колко по-висок резултат има от този, който и дават социологическите агенции. Зад всичко това тлее взривоопасна ситуация поради липса на достатъчно силни политически авторитети, на политически идеи и поради доста неясна икономическа ситуация с тенденции на влошаване“, предупреждава проф.Тодор Галунов.
Той подчертава, че освен това  България стои и доста нестабилно във външнополитически план.
„Тази идея „за“ и „против“ Република Северна Македония изхабява външнополитическата енергия на страната ни. Забелязва се тенденция, при която българската дипломация не успява да се впише в тази голяма политическа, европейска и световна игра, която в момента се вихри. Като че ли нашата дипломация отсъства независимо с какъв знак. Видимо „Продължаваме промяната“ не успя да създаде достатъчно стабилност в страната. Възможно е тяхната политика да е успешна в един друг порядък. Ако тя беше приложена например в задокеанско общество, би могла и да проработи. Докато при българските условия изглежда като евтин модел. И понеже като алтернатива на настоящата управленска коалиция е партия ГЕРБ, тя също няма да има заведен успех, защото  управлява до скоро“, категоричен е проф.Галунов.
Според политологът всички изборни числа показват, че новият кабинет ще трябва да е поне три-партиен. Проф.Галунов предупреждава, че ще се сблъскаме с познатата усложнена ситуация. Известна е слабостта на българския политически елит да не може да работи консенсусно в името на България, в името на държавността. Доминират котирийните партийни интереси. По тази причина винаги коалиционният модел ще  пречи и няма да е успешен. Редно е в една демокрация да има пъстър букет на политическо представителство и идеите да се обединят около просперитета на страната.
„Една демокрация не предполага циментирана стабилност на кабинета, напротив всяка една власт може да падне във всеки един момент. И това е много по-добър вариант, отколкото да имаме власт, укрепена за десетилетия напред, каквато съществуваше до преди 33 години“, смята проф.Галунов.
Той казва, че прогнозата дали ще има избори през есента е много трудна, защото към момента съществува вариант за ново мнозинство. „Въпросът е дали отделните лидери ще успеят да надмогнат личното си его. Към момента обаче не намират опорните точки, които трябва да има един кабинет. Сред тях са например управление на България до решаване казуса с еврото. Другата консенсусна точка може да е каква е нашата роля на Балканите и по-специално въпросът със РСМ. В чисто исторически план този казус няма да се реши, но все пак в нашето общество преобладава становището за недопускане на преговорния процес. По отношение на бъдещето на страната ни, българският елит не показва някакъв сериозен план. Вече никой не говори за изборна реформа, а всичко се свежда до това дали да има хартиен или машинен вот, което е една минимална част от цялостния процес.  Не се дебатира каква ще е целта на една изборна реформа, ще има ли по-голям мажоритарен елемент и т.н.“, коментира още проф.Галунов.
Прогнозите за бъдещата конфигурация на партиите при нови избори, е рискова и всеки изследовател прави уговорката, че цифрите отразяват снимката към днешна дата.
„Основната политическа сила ще е партия ГЕРБ, която ще има резултат идентичен към настоящия или с един-два депутата разлика. Това ще и позволи да е първа политическа сила, но няма да е достатъчно да състави еднопартиен кабинет. При евентуални избори „Продължаваме промяната“ ще смъкне доста своя резултат и точно тази формация няма никакъв интерес да отиде на предсрочни избори. Ако направим снимка на ГЕРБ и на управляващата коалиция, ще видим, че съпоставката не е в полза на „ПП“, защото дори нямат структури в страната, въпреки че прокламираха идеята за партия тип „Облак“ или по-скоро териториален тип партия, която ще разчита на електронните комуникации. Освен това „ПП“ вече си навлече разочарованието на гражданите. Няма упора и в местната власт, защото повечето областни центрове, общини, институции все още са в ръцете на ГЕРБ. Това показва, че ще смъкнат толкова резултатите си, че ще им е трудно да останат дори и втори“, прогнозира политологът.
Проф.Галунов изтъква, че ДПС е най-прогнозируема и вероятно ще запази сегашното си ниво. Убеден е , че на ръба на влизането в бъдещия парламент са две формации-ДБ и ИТН.
„Демократична България“, която във времето така и не намери достатъчно идеи , а и в структурите и текат процеси на разцепление.  „ИТН зависи дали ще успее в тази парламентарна и правителствена криза да се поучи от грешките си и дали ще успее да си върне позициите на стабилен субект.  Партия „Възраждане“ категорично вдига своя резултат и това се отчита от всички социологически агенции като формацията има потенциал да е по-сериозен фактор в бъдещия парламент“, казва проф.Галунов.
Според него най-голямата загадка е партия „Български възход“ на Стефан Янев, която стартира силно, но в момента темповете на партийно строителство изглеждат позабавени.
„Ако тази формация се конструира добре, има всички шансове да бъде редовен участник в бъдещия парламент и да е стабилен фактор в бъдещия политически живот“, категоричен е проф.Тодор Галунов.
Политологът казва в заключение, че ако изборите са скоро, не се очертава друг субект да прескочи 4-процентната бариера. Бъдещото Народно събрание ще е с максимум 8 политически формации и минимум с шест, но при всички случаи съставът му ще е пъстър.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!