Китното балканско селце очаква на проявата „Елбетица-домът на Бог“ да се стекат хиляди почитатели на българските традиции

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Фестивал на шевицата стягат в китното балканско селце Войнежа на около 30 километра от Велико Търново. Организатор на атрактивната проява са Фондация „История в шевици“ с председател Славян Стоянов и кметството в планинското селище. Събитието е насрочено за 23 и 24 юли.
„Всяка година националният фестивал се провежда в разгара на лятото под различен наслов. Предстоящото издание сме нарекли „Елбетица-домът на Бог“, сподели Славян Стоянов.
Той е художник и се изявява като реконструктор в археологически екип. Във Фондацията „История и шевици“  работи с екип от 8 души и още двайсетина доброволци се включват в подготовката на феста. Интересува се от етнография и това го е провокирало да създаде Фестивал на шевицата. Три години подред се е провеждал в град Белослав, Варненска област, но дестинацията се оказала много далечна за жителите на Южна и Западна България и заради това организаторите решили занапред проявата да е в Централната част на страната.
„Избрахме село Войнежа, защото е близо до Велико Търново е само на 20 километра от Трявна. Със самобитна атмосфера и чист въздух. Наши приятели си купиха къща в сгушеното в полите на Стара планина селище , а кметът се съгласи да ни съдейства. Вече е в ход подготовката на събитието“, увери Славян Стоянов.
„Фестивалът предоставя трибуна на една особено колоритна част от бита и традиция ни – везбата. На фокус ще са автентичната шевица и нейните съвременни интерпретации с израз в различни артикули и продукти на ръчното творчество-сувенири, бижута, дрехи, аксесоари и др.“, споделя Стоянов.
Той допълва, че в пъстрото веселие ще се включат участници, които ще направят живи изложби-ревюта на оригинални носии. Това са петима притежатели на старинни български облекла от различни краища на страната.
„Ще има подреден миндерлък – възглавници, ковьори, кърпи.  Особен интерес представлява и самата история на носията и шевицата. От кого и за кого е изработена? От кой регион е? На каква възраст е? Лектори ще разясняват тайните послания на изображенията“, казва Стоянов.
Художникът обяснява значението на орнамента Елбетица, който е широко застъпен в старинните везби.
Елбетицата е най-популярният и древен мотив в българските шевици. Представлява двоен кръст, който отбелязва посоките на света и най-важните слънчеви позиции. Зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие и четирите позиции между тях. Тези осем лъча са кръстосани в един стабилен център и символизират кръга в природата и света. Това е едно от най-древните изображения на слънчевите календари  и като символ съществува в почти всички основни стари религии.
Елементът „Елбетица” е останал като мотив в бродерията на народите, които и сега населяват земите, където старите българи са усядали за дълго.
За разлика от съвременността, в древността украсата върху дрехите, кърпите, килимите, не е имала само декоративна и естетична стойност и предназначение. В нейните мотиви са били закодирани послания за хармония в семейството, дома и общността, които съдържат символите за здравето, плодородието и благоденствието.
Елбетицата  в шопските бродерии ”роджета”  има енергийна, дори магическа защитна функция и пази от болести и лоши въздействия-завист, уроки и др.
Избродирана върху кърпите за лице и ръцете и покривките ( б.а.месалите), тя е предназначена за запазване на хармонията, любовта, благоденствието и умножаването на семейството и рода. Същата роля има и когато този символ е втъкан в килимите или изобразен върху обредните празнични хлябове.
Елбетицата се среща изобразена още и върху оброчни и надгробни каменни кръстове, които все още се срещат по българските земи.
„На фестивала ще има демонстрации на занаяти, свързани с везбата -килимарство, гайтанджийство, резбарство, рисувана керамика – грънчарство и други художествени дейности.
За първи път ще отправим поглед и към билкарството като ще разкрием запазеното народно знание за диворастящите лековити растения и приложението им в бита. Ще бъде обособена специална алея за билки и приготвени от тях елексири“, уточнява Стоянов.
Предвидена е сцена за сценично участие на фолклорни певчески и танцови групи. Ще се правят възстановки на български обичаи и ритуали. Ще има прожекции на документални филми, разказващи за националното богатство, каквото е шевицата.
„Ще бъде показан филма  „Елбетицата-мистика и вълшебство“. В двата фестивални дни лектори специалисти в етнографията ще разкрият пред любознателната публика тайни, свързани с значението на багрите, орнаментиката, символиката на българската везба. Ще се говори за обредни хлябове, които също са били украсявани с фигури, които са характерни за везбата“, изтъква Славян Стоянов.
Той допълва, че театрална трупа ще представи постановката „Змеюва сватба“ . Танцова група от Свищов ще изнесе спектакъла „Елбетицата-домът на Бог“.
„Събитието ще се реализира на две локации-на сцената и в читалището. На терен от 3 декара в близост до бившото училище обособяваме паркинг. Предвидили сме и площ за разпъване на палатки“, информира кметът на Войнежа Стефан Стефанов.
Първата година във фестивала са се включили над 1500 участници, а гостите са били над 4000 души. Очаква се Войнежът да посрещне много повече посетители.
Наличната леглова база в околните селища е вече заета. Резервирани са хотелските бази в  Къпиновския и Килифаревския манастир, къщи за гости и почивни станции в  курортното село Вонеща вода и Дебелец.
„По време на фестивала ще има организирани разходки сред причудливата природа. Присъстващите ще могат да минат по екопътека, която отвежда до внушителен 4-метров водопад, ще стигнат до къщата-музей на Филип Тотю в махала Гърците в село Вонеща вода“, изброява Славян Стоянов.
Според управника на Войнежа, селището се населява от 37 жители. През последните две години над 30 имота са се сдобили с нови собственици и постоянно живеещите вече наброяват около 120 човека. През почивните дни и ваканциите, пребиваващите надхвърлят 300 души.
„Някои от новодомците работят онлайн от Войнежа. Земеделски производител от Русе има пчелин с 200 кошера и в момента прави втори в близкото село Илевци. В съседните махали Продановци и Кладни дял има животновъдни ферми с крави и овце. В землището на Кладни дял стопанин се грижи за 50 декара с арония. Едно от най-тачените места във Войнежа е църквата „Свети Пророк Илия“, която събира местни хора и гости на свети празници“, разказва за живота в Балкана кметът Стефан Стефанов.

снимки-личен архив