Последни Новини

​​​​​Фондация връща спомена за пазителя на историята – творецът Леон Филипов

Завиден интерес към новите издания на авторите от Православния богословски факултет на ВТУ на XV Пролетен базар на книгата
юни 7, 2022
Родолюбци организират фестивал на шевицата във Войнежа
юни 10, 2022
Покажи всички

​​​​​Фондация връща спомена за пазителя на историята – творецът Леон Филипов

В рисунки и макети творецът е запечатал облика на Възрожденско Търново като сред тях са църкви, къщи, ханове и чешми

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Новоучредената Фондация „Градско развитие и културно наследство” във Велико Търново вади от забрава делото на един уникален творец-Леон Филипов. С нейни средства в „Алеята на славата“ в местността „Боруна“ ще бъде поставен негов бюст, който ще увековечи значителния му принос и дело за развитието на старата българска столица. Председател на родолюбивата фондация е арх. Драгомир Йосифов, а сред членовете са още експерти и специалисти от всички сфери, обединени около идеята за популяризиране на местното уникално културно наследство и достоянието му за света.
Почитта към изтъкнатия творец и общественик Леон Филипов е дебютната проява на фондацията и форма да се припомнят факти от живота му, които биха вдъхновили и впечатлили мнозина.
„С изключение на няколко статии в периодичния печат, един вече поостарял черно-бял албум и една затворена и гледаща тъжно къща, нищо друго не напомня за архитекта, реставратора, дарителя и твореца на безценни вече стогодишни макети на исторически забележителности. Време e да измъкнем от забвението този стожер на културата и историята на Велико Търново и да му отдадем заслужена почит. Дали не сме длъжници пред собствената си съвест, а и пред бъдещите поколения, които също като нас има какво да научат за този достоен човек и последват неговия пример в това наше все по-забързано време“, коментира и археологът Илиян Петракиев, който също е сред членовете на фондацията.
Леон Филипов е роден на 17 март 1880 г. в Търново. Животът му преминава на днешната улица „Михаил Кефалов” № 11. По запазени спомени, майка му, наричана от търновското население баба Филипица, била добра и отзивчива жена. Почти до смъртта си през 1923 г. лекувала и спасявала човешки животи.
Баща му Филип Агоп, е бил „елмазчия” – златар, работещ със скъпоценни камъни за различни украшения. Майсторството и усета към детайла, умението за фина изработка на накитите са наследени и от сина му. Тази дарба Леон Филипов доразвива, но в други области – архитектура, рисуване, изработване на гипсови макети на емблематични обекти от Търново, Арбанаси, Самоков, Асеновград, Бачково и други селища на България.
След като завършва средно образованиое през 1900 г. в близката до родната му къща търновска Държавна мъжка гимназия “Свети Кирил”, Леон Филипов прави опит да продължи образованието си в Одеса, което не се осъществява и той започва работа в Търновското Окръжно инженерство. Първоначално работи като копист, впоследствие заема длъжността „надзирател по държавните здания” и „чертожник надзирател по архитектурата”. Завършва курс в София за кондуктори при Главна Дирекция на пътищата, благоустройството и сградите.
След Балканските войни през 1912-1913 г. Леон Филипов отново има желание да продължи образованието си, като изучава архитектура в Мюнхен, но избухването на Първата световна война се явява сериозна пречка и през 1916 г. той получава призовка и заминава за фронта. През 1935 г. Министерството на обществените сгради и благоустройството, му издава удостоверение и му разрешава правото на свободна техническа практика.
Талантът и професионалната му подготовка се оказват необходими при проектирането и изпълнението на редица обществени сгради и паметници. При възстановяването на мъжката гимназия „Свети Кирил” след земетресението през 1913 г., Леон Филипов контролира работата по строежа ѝ и с присъщото си творческо мислене изработва моделите на капителите и корнизите. По негов проект се строят казармите на 18-ти пехотен етърски полк – внушителният портал, казармената ограда и кухненските сгради, които и досега впечатляват с оригиналната си и прецизна изработка. Контролира строежа на сградата на Сметната палата (бившият Окръжен народен съвет), разположена на площада през хълма Царевец, завършена през 1910 г.
Съвместно с арх.Георги Козаров, като членове на Туристическо дружество “Трапезица”, са главни инициатори за построяване на туристическа хижа на хълма Царевец. Откриването на хижата става на 24 май 1922 г., а окончателното ѝ завършване е през 1926 г. Отново по негови плановете и под ръководството му са изградени павилионите „Независимост” и „цар Калоян” на хълма Царевец.
Съществена част от времето си Леон Филипов посвещава на туристическото дело, като е награден и с орден за граждански заслуги за проявена дългогодишна туристическа дейност от цар Борис ІІІ. Наред с ръководните постове, които заема в настоятелството на дружеството, той не престава да се занимава и с проучвателска, фотографска и реставраторска дейност. Участва в екипа за изработване на първия туристически пътеводител в България, този на Търново (1907 г.) и има значителен принос при изработване на включените в него карти и илюстровани картички.
Като любител на старините и член на Археологическото дружество прави техническото заснемане на археологически обекти на хълма Трапезица, изоставени след проучванията през 1909 г. Изготвя списък на архитектурни, археологически и исторически паметници в Търново и Арбанаси, с цел да бъдат реставрирани и запазени.
След катастрофалното земетресение в Търново през 1913 г. по негова инициатива се възстановяват разрушените църкви „Свети Апостоли Петър и Павел” и „Свети 40 мъченици” в Асенова махала.
Символ на гражданското му съзнание и родолюбие, е че с лични средства възстановява Констанцалиевата къща в Арбанаси, ценен паметник на архитектурата от ХVІІ в. и я спасява от пълно разрушение, след като търновската община не е в състояние да събере необходимите средства.
Работата му на архитект не се ограничава единствено до историческите паметници в Търново и през 1921 г. изготвя чертежите на църквата „Света София” в столицата, във връзка с предстоящото ѝ възстановяване.
През 1924 г. Леон Филипов насочва вниманието си към и друго свято място за българската история – изработва планове за камбанария и артика на църквата „Свети Архангел Михаил” в Дряновския манастир. Същата година изработва планове за паметник в Ново село, посветен на отец Матей Преображенски–Миткалото, участник в националноосвободителното движение, близък приятел на Васил Левски, книжар и просветител.
Любовта на Леон Филипов към историята намира израз в търновското Археологическо дружество, където той членува. Работи на хълма Трапезица, като скицира и рисува разкритите църкви, които впоследствие претворява в макети. Но може би в най-голяма сила ние виждаме неговата неуморна всеотдайност в запечатания облик на Възрожденско Търново, с очарователните църкви, къщи, ханове и чешми, които творецът претворява в рисунки и макети. Именно гипсовите му макети, върху които започва да работи през 1906-1907 г., са онова, което може би най-силно впечатлява. Ценното в тях е, че голяма част от изработените от него архитектурни паметници, днес не съществуват и само от макетите му може да се добие представа за облика и архитектурата на възрожденския град. Запечатани за поколенията са къщи на заможни търновци, търговци и предприемачи, конаци на богати турски бейове, на църквите като обединяващ център и акцент на българските махали, а кривите и тесни улици на възрожденския град обогатява със сътворените чешми, бани и дървени порти. При направата им творецът отделя внимание на всеки на пръв поглед незначителен елемент, който дава информация, за да може да послужи за бъдещи проучвания. Той не просто пресъздава отделни обекти, а се превръща в пазител на историята.
„Всички тези уникални макети се съхраняват в Регионалния исторически музей във Велико Търново, но никога не са показвани в експозиция“, споделят историци от старата столица.
Те разказват любопитен факт от живота на емблематичната личност. Леон Филипов не се е женил, не е имал наследници и заради това завещава къщата си на Историческия музей в родния си град. След смъртта му, когато музейните работници влезли в имота, открили че избеното помещение е пълно със смокове. Оказало се, че Леон Филипов отглеждал змиите, за да ловят мишките, които съсипвали жилището. Днес имотът е в доста западнало състояние.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!