Д-р Илия Вълев от Регионалния исторически музей във Велико Търново дава отговор на въпроса “За кого бият камбаните?”

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Етнолог изследва историята на камбани, огласящи етнографски комплекс в Габрово. Д-р Илия Вълев от Регионалния исторически музей във Велико Търново дава отговор на въпроса “За кого бият камбаните?”
“Регионален етнографски музей на открито „Етър” е единственият по рода си в България. Неговото изграждане е изпълнено с много трудности, нерви и разочорования, но създателят му Лазар Донков нито за миг не се отказва от това велико начинание. Той започва изпълнение на проекта си с ясната мисъл, че в бъдещия музей ще се съхраняват ценни етнографски паметници, които ще „възкръснат” за нов живот. Те ще „поставят зрителя в непосредствен контакт с отминалата действителност”, както и ще „покажат в действие всички механични съоражения и занаятчийски работилници, за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране”. Голямото търпение и енергия, които влага Лазар Донков в тази своя работа дават резултат”, разказва д-р Вълев.
Етнологът припомня, че на 7 септември 1964 г. музеят започва да функционира с първите си три реставрирани и пуснати в действие обекта – тепавица, валявица и воденица караджейка. От тази дата насам в музейната територия се изграждат и други архитектурно-етнографски обекти – пренесени оригинали или копия на съществували такива. Така експозицията постепено започва да покрива набелязаните още в началото основни цели – да съхранява и показва архитектурното богатство, стопанското многообразие, бита и културата на Габрово и Габровския край от времето на Българското Възраждане. Цели, които смело може да кажем, че са изпълнени, понеже РЕМО „Етър” днес е като едно малко възрожденско, занаятчийско селище, където тече бурен живот. А в едно такова селище не може да не се извисява островърхата шапка на часовникова кула и християнският кръст на църковен храм.
“Такива архитектурни образци има изградени на територията на музейния комплекс. Те придават допълнителен колорит в парковата среда на музея и с уникалността си привличат вниманието на посетителите. Именно за тези паметници на културата искам да разкажа, но разказът ще бъде от по-различен ъгъл. Основно желая да засегна „биографиите” на монтираните на часовниковата кула и църквата камбани, а същевременно ще осветля допълнително и някои слабо известни факти за старо Габрово и за музея на открито „Етър”, казва д-р Илия Вълев.
По думите му идеята за изграждането на часовниковата кула на територията на музея принадлежи на Лазар Донков, който възлага на своя приятел чех Хуго Ондерлички да проектира часовниковия механизъм. Той е изработен изключително прецизно и противно на повечето представи, се навива ръчно, посредством метален лост и тежести, а не чрез силата на водата. Самият строеж е започнат през 1976 г., като за две лета той е завършен. За архитектурен образец се използва построената през 1778 г. часовникова кула в гр. Дряново, която обаче е съборена през 1945 г. от тогавашната общинска власт.
“Монтираната на етърската часовникова кула камбана има вековна история, за която първична, но много ценна информация черпим от надписите върху нея. От тях разбираме, че камбаната е отлята през далечната 1904 г. в завода на известния учен-металург и артилерийски полковник Александър Степанович Лавров в гр. Гатчина, предградие на Санкт Петербург в Русия. Освен това става ясно, че дарител за нейната направа е Иван Димитров Рашеев, представител на известна габровска фамилия. Най-голям интерес обаче предизвиква централният надпис, който обозначава мястото, закъдето е била предназначена тази камбана – Горния край, Габрово. Тук трябва да упоменем, че с това название най-общо са се обозначавали някогашните покрайнини на Габрово, разположени южно от Горнокрайския мост – териториите на днешните габровски квартали Йонковото и Радичевец.
Споменатите квартали се оформят и заселват по различно време. Първи е кв. Йонковото, който още през втората половина на XIX век е вече компактно населен в долната си част, а останалата, продължаваща до Тригьовото кладенче в м. Касашкото, се застроява едновременно с кв. Радичевец – след 30-те години на XX век. Наред с жилищното строителство, съвсем в началото на миналия век в района се построява и една самостоятелна църковна камбанария – факт, който, оказа се, малко габровци знаят. Тази камбанария, на която е монтирана камбаната на съвременната часовникова кула в „Етър”-а, е обслужвана от габровския храм „Успение Богородично”. Камбанарията е построена с цел енориашите на църквата, живеещи в отдалечените южни райони на Габрово, да чуват призоваващия за служба камбанен звън”, разкрива д-р Вълев.
Той допълва, че за съжаление кога точно е построена тази камбанария, не се знае или поне няма известни до момента документи, даващи ни категорична информация. В съхранявана в Габровския държавен архив протоколна книга на споменатия храм, започната на 02.01.1904 г. се упоменава като разход “заплатата на пазача на гробищата и за разните услуги, които се разбират като умиване на църквата, по големите празници бият камбаната в Горния край на енорията и градът и други подобни през 1902 г. е изразходвано 82 лв. и 10 ст. За настоящата 1904 г. да се придвиде сумата 100 лв.”. Не е ясно защо е прескочена 1903 г., но се вижда, че през 1902 г. църковната камбанария вече e съществувала. Вероятно в началото на нея е монтирана друга камбана, тъй като тази, дарена от Иван Рашеев, е отлята две години по-късно.
“От същата протоколна книга научаваме и друг интересен факт. По време на заседание на църковното настоятелство, проведено на 15 май 1926 г., се разисква проблемът за лошото състоянието на камбанарията, която я “грози срутване”. Заслужава внимание обаче моментът, че на заседанието се взема решение тя да бъде преместена, като се построи на ново върху “местността Радичевец”, “тъй като града се придвижи доста към с. Бичкиня”, което сега е квартал на Габрово. Подобна информация получаваме и от писмо на настоятелството от 27 юни 1926 г. до тогавашния габровски кмет, в което е отправена молба да се отпусне място за строеж в същата местност. Такова явно е дадено, защото в началото на юли същата година тя е започната да се строи върху хълма, където днес се намира габровската ПМГ “Акад. Иван Гюзелев” в кв. Радичевец. Това недвусмислено говори, че в първите години на своето съществуване самостоятелната камбанария на църквата “Успение Богородично” се е намирала на друго място, а не на споменатия хълм”, информира д-р Вълев.
Етнологът разкрива, че започната в началото на юли 1926 г., новата църковна камбанария е построена за по-малко от два месеца от строителния предприемач Петър Дянков от с. Етъра. Нейният строеж е приет от специално сформирана църковна комисия с председател свещеник Христо Генчев на 20 август. Тъй като никъде не е упоменато друго, трябва да предположим, че камбаната е същата – тази, отлята през 1904 г. за Горния край, която днес е в РЕМО “Етър”.
“Втората камбанария има малко по-дълъг живот. Разрушена е през 1961 г. поради все още не изяснени причини. По спомени от детството на местни квартални жители обаче става ясно, че през последните няколко години от своето съществуване, камбанарията е оставена в доста занемарено положение, което вероятно е довело до нейното самосрутване. Днес местността „Камбанчето”, както е известен районът около някогашната църковна камбанария е залесена с красива борова горичка, над която е разположена споменатата вече ПМГ “Акад. Иван Гюзелев”, уточнява д-р Вълев.
Друг архитектурен паметник е църквата в РЕМО „Етър”, която се изгражда в парковото музейно пространство много по-късно. Молебен за освещаване на бъдещото й място е отслужен на 12 декември 1998 г., а на 5 юни следващата година е положен основният камък, в който е вградена капсула с името на Свети Спиридон. При започването на строежа на храма се прокарва идеята, новостроящата се църква в музея да носи името на светеца, който българската народна традиция приема за покровител на майсторите-занаятчии. Тази идея обаче поражда конфликт, тъй като оригиналният храм, чието копие се намира в музея, се казва “Свето Богоявление”. След няколкогодишни спорове между тогавашното музейно ръководство, музейни специалисти и църковни служители, храмът в „Етър”-а връща оригиналното си име – „Свето Богоявление”.
“Строителството на храма, най-вече поради финансови причини, продължава дълго време, като е завършено през 2004 г. Две години по-късно, на 24 юни (Еньовден) той тържествено е осветен под името “Свето Богоявление” от Търновския митрополит Григорий. Така църквата започва да функционира като действаща в рамките на музея. В нея могат да се извършват всички църковни служби и тайнства, но според направена уговорка между музейното ръководство и църковните епархийски власти се провеждат само празнични служби. Между тях задължително са включени храмовият празник Свето Богоявление, Цветница, Гергьовден, Еньовден и Свети Спиридон. Също така в музейната църква може да се прави Венчавка, както и Свето Кръщение. Траурни церемонии (панихиди) по принцип не се извършват”, обяснява д-р Илия Вълев.
Храмът в РЕМО “Етър” е копие на съществувалата до преди няколко десетилетия едноименна църква в дряновското село Радовци, строена и осветена през 1868 г. Нейните строители са адаптирали за нуждите на църковното богослужение архитектурата на една типично балканджийска (тревненска) къща, като й изграждат абсида за олтар. Това строително решение прави църквата уникална и с висока архитектурно-етнографска стойност. По тази причина е избрана да бъде пресъздадена в музея. За този избор спомага и интересният факт, че радовският църковен храм е съчетавал в себе си както религиозна, така и просветна дейност, тъй като от западната му страна е имало пригодена стая, в която функционирало светско училище. То е съществувало от средата на 70-те години на XIX век до 1929 г., когато в селото се построява нова самостоятелна училищна сграда.
“Камбаната на църквата “Свето Богоявление” в „Етър”-а няма такава дълга история. Отлята е специално за музейната църква от камбанолеярната към Светия синод в София. Оригиналният храм в село Радовци е нямал камбана. Той е притежавал желязно клепало, заснето с фотоапарат по време на една от първите теренно-етнографски експедиции в селото, водени от доц. д-р Ангел Гоев и Красимира Чолакова. Това клепало обаче при по-късното прехвърляне на църковния инвентар към новостроящата се църква в „Етър”-а, не е открито. При честването на деня на Свети Спиридон на 12 декември 2000 г., тогавашният управител на Възрожденската механа в етнографския открит музей Витан Иванов от София, дарил месингова камбана. Той пожелал тя да бъде монтирана на новостроящия се храм. Музейната колегия се съобразила с волята на дарителя и при тържественото освещаване на храма на 24 юни 2006 г., камбаната озвучила с хубавия си глас целия комплекс.
Защо бие църковната камбана? Нейния звън маркира началото и края на църковната служба. Тя бие само по хубави поводи – при Света Божествена Литургия за по-голям празник, отбелязван в РЕМО “Етър”, при тайнствата Свето Кръщение и Свето Венчание. Никога досега камбаната в „Етър”-а не е била траурно”, споделя изследователят.
Той е категоричен, че камбаната трябва да бие за всеки православен християнин, защото тя е монтирана на православен храм. Той обаче е отворен за всеки посетител на музея, без значение от вероизповедание и националност, стига разбира се да спазва благоприличие и да не нарушава сакралната обстановка, тъй като освен действаща църква, храмът е и жива експозиция.
“Камбаната бие, за да отмерва и работното време на занаятчиите, но нали такава е била и една от основните функции на възрожденските часовникови кули. Тази камбана обаче най-вече бие, за да въведе всеки посетител, служител или майстор на музейния комплекс в една отминала епоха. Без часовниковата кула малкото възрожденско селище „Етър”, нямаше да е същото.
А за кого бие камбаната на часовниковата кула? На този въпрос сигурно всеки би отговорил – за посетителите, служителите и занаятчиите в комплекса. И няма да сгреши. Освен за тях обаче, бих желал тя да бие и в чест на Лазар Донков. Той, въпреки голямото си желание да довърши кулата и да види монтиран часовниковия механизъм, сам си предрича, че не ще дочака звъна на камбаната. Създателят на „Етър”-а умира на 13 септември 1976 г., две години преди окончателното завършване на часовниковата кула”, изтъква д-р Илия Вълев.

снимки-личен архив