Преди 3 години духовникът стартира кампания за събиране на 3,6 млн.лева за укрепване на църквата „Свети Николай“ на майстор Колю Фичето
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Отец Славчо Иванов е една от знаковите личности във Велико Търново. От десетилетия е свещеноиконом в църквата „Свети Николай“ в живописния квартал Варуша. Говори смирено, благо, а думите му са като мехлем за изтерзаните от негативните обрати на съвремието ни души. Разговаряме за предизвикателствата, пред които е изправено човечеството в момента и за ролята на Българската православна църква при справянето със здравната, икономическата, военната криза. Духовникът не крие, че наблюдава как се променя ценностната система на българина, дискутира ролята на неделното училище при възпитанието на децата.
„Хората прекрачват прага на църквата с надеждата за благоденствие. Молят се за здраве-телесно, душевно, за просперитет на децата си. Има жени, които търсят помощ в храма, за да се сдобият с рожба. Упътвам ги какво да направят, за да се изпълнят молитвите им. Важно е човек да попълни пропуски, които е допуснал в живота си и едва тогава да изпроси изпълнение на молбата си“, споделя отец Славчо.
Духовникът изтъква, че на първо място трябва жената да е кръстена и да е венчана в църква със съпруга си.
„На Велики Четвъртък имахме велик маслосвет и много хора се бяха записали. Започнахме богослужението от ранни зори и първото, което бе извършено е маслосвет. Бяха се стекли за ритуала в църквата жени, молещи се за дете, както и страдащи от тежки заболявания. Препоръчвам желаещите рожба и чакащите изцеление да спазват пости, да се изповядат, да се пречистяват, да си вземат светена вода и нафора. Освен това приканвам вярващите, които идват в храма да се молят за сбъдването на желанието на такива жени и на болни хора, защото когато молитвата е отправена от повече хора, е и по-силна“, подчертава духовникът.
Той припомня, че тези църковни правила са от векове.
Отец Славчо е категоричен, че има много случаи, при които след стриктно спазване на изброените условия и силна вяра, жени се сдобиват с деца, както и болни се изцеляват.
„Резултатите не идват за ден, за два. Но когато има вяра, упование и се иска помощ с отворено сърце и любов, се получава. Там лекарите не могат да пипнат, трябва да се намеси Творецът. Нужни са обаче вяра, търпение и постоянство“, казва отец Славчо.
По време на пандемията много хора са се уповавали на църквата, за да преодолеят страха, да измолят здраве. Но и много са се страхували да влязат в храма, за да не се заразят с коварния вирус.
„Често вярващи ми се обаждаха по телефона за съвет, за да чуят утешителни думи, да получат кураж, за да преодолеят трудния период. За всякакви страдания има специални служби и молитви и в такива моменти те се явяват лекарства за духа и тялото.В момента българите, а и цялото човечество е изправено пред нови изпитания-икономическа и финансова криза, война. Обстоятелствата се промениха, но и хората се промениха. Шири се невероятна заблуда и дезинформация, все по-трудно може да се преценят вида и мащабите на процесите“, коментира отец Славчо.
Духовникът споделя, че напоследък усилено се четат специални молитви за мир душевен, за мир между хората и между нациите.
„Интересното е, че тези молитви са към Св.цар Борис, към Св.Георги Победоносец, Св.Харалампий. През вековете църквата винаги е търсила вариант за установяване на мир и разбирателство между хората. Непрекъснато в храмовете се отслужват акатисти /б.а.отделни песнопения/ към светци, четат се отделни канони. Отправяме молитви предимно към българските светии, които са наши застъпници и пазители- Свети Йоан Рилски, Свети Евтимий, Света Параскева-Петка Търновска, Св.Евтимий“, изброява отец Славчо.
Свещеникът доверява, че въпреки трудните времена продължава да отслужва весели и тъжни ритуали.
„През последните 2-3 години изпратихме много близки и известни хора от Велико Търново. Венчавки не се правят по време на Велики пости, намаляват и през зимата. След Великден вече приемам заявки за тези церемонии. Кръщенета също се правят. Има хора, които заради пандемията са решили да изчакат и сега се стягат за светото тайнство. Млада жена, която още миналата година искаше да кръсти детето си, но заради здравните ограничения отложи церемонията, а през това време роди второ детенце. Сега ще кръщаваме и двете заедно“, разказва отец Славчо Иванов.
С видимо съжаление духовникът споделя, че наред с венчавките, се случва да извършва и разтрогване на църковни бракове. Имало и куриозни случаи на млади хора, които се женят и само след седмица се разделят. Сред рекордите за най-кракът брак е и съюзът на двама младоженци, които се разделили още по време на сватбеното тържество, защото булката хванала жениха да смърка кокаин в тоалетната.
„Хората се задомяват без да се познават“, смята отец Славчо. Той посочва, че разбираемо по време на пандемията е имало сериозен спад на ритуалите.
„Като гледам регистъра на църквата до 1988-1989 година е имало по няколко кръщавки годишно. От 1990 година обаче са стигнали до стотина на година. Таксите не са се променяли от десетилетия“, уверява свещеникът.
Освен духовен водач, свещеникът трябва да е и добър стопанин на молитвения дом. По инициатива на свещеноиконом Славчо Иванов преди 3 години стартира кампания за събиране на средства за укрепване на църквата „Свети Николай“, която е градена от майстор Колю Фичето. В храма, издигнат преди 186 години, е създадено първото българско църковно училище през Възраждането. Църквата е свързана още с библиотечното и театралното дело, както и с приемането на Търновската конституция.
Емблематичната сграда, която е паметник на културата, е в аварийно състояние.
„Проф. д-р арх. Николай Тулешков и проф. д-р Миглена Прашкова изработиха технически планове за реставрацията на християнската светиня. Те отдавна са съгласувани с Министерството на културата и има издадено разрешение за строеж от Община Велико Търново. За реконструкцията тогавашните изчисления сочеха, че са нужни близо 2,8 млн.лева. Според последните разчети заради драстичния скок на цените се оказва, че ще трябват допълнително още 800 000 лева“, разкрива отец Славчо.
За спасяването на храма той е изпратил писма до всички възможни институции за помощ. Инициирана е и национална дарителска кампания.
“По разкритата банкова сметка вече има постъпления от 105 родолюбци от страната и чужбина”, сподели отец Славчо Иванов.
Духовникът обяснява, че реконструкцията на сградата е неотложна, защото е разположена на голям склон и поради наклона на терена южната страна на постройката е поддала, което е довело до конструктивни деформации. Укрепването на храма ще е голяма предизвикателство. Предвижда се да бъде разкопан пода, да се поставят нови фундаменти, да се отлее плоча, след това със скеле да се подпре купола, да се поставят носещи колони и да се поднови покривната конструкция.
“В първите часове на 4 юли 1848 г. Търново е сполетян от голям пожар, който изпепелява 600 къщи, 400 дюкяна, 7 хана, 1 джамия и училището при църквата “Св. Николай”. Хаджи Минчо Цачович, след като разбира, каква тежка участ е надвиснала върху просветната дейност в църквата и града, дарява 60 000 гроша и сам организира и ръководи строителството на втората училищна сграда. В знак за този дарителски акт е изработена паметна плоча, която намерихме и вградихме редом с имената на новите дарители при строежа на третата училищна постройка”, разказва отец Славчо Иванов.
Той вярва, че след като дарители са построили църквата, училището и камбанарията, отново с помощта на благодетели те ще бъдат и реставрирани. Община Велико Търново и Областната управа и тази година дадоха съгласие църквата „Св.Николай“ да получи държавна субсидия за реставрация.
“Наред с това ще бъде поправена и една голяма несправедливост. Преди години сградата е била обявена за паметник на културата от местно значение. Подали сме необходимите документи в Министерството на културата и предстои да бъде свикана експертна комисия, която да промени статута на църквата и тя да бъде призната за паметник на културата от национално значение. За съжаление обаче от ведомството вече трета година няма действия в тази посока”, подчерта отец Славчо Иванов.
Преди години с много плам и ентусиазъм дейният духовник възстанови бившото неделно училище към храма „Св. Николай“.
„Училището действа, но заради пандемията дълго време бе във ваканция. Преди две години празнувахме 180 години от създаването на църковното школо. Възстановихме го преди 25 години. Мога да кажа, че за тези две десетилетия и половина през нашето школо минаха стотици деца. В неделното училище децата имат занимания по вероучение, изучават иконопис и църковно пеене. Към неделното училище има сериозен интерес, особено за по-малките деца. Навремето от просветното средище към храма са произлезли други три училища и читалище „Надежда“ във Велико Търново. След Освобождението, когато държавата поема управлението в свои ръце, дейността на църковното училище затихва. През последните години работим и с родителите на децата, като ги напътстваме за правилно възпитание“, разкрива отец Славчо Иванов.