Читалището в габровското село Яворец в навечерието на 100-годишнината си, работи по проект „Традиция, възродена в настоящето, за да пребъде”.На 11 май ще се състои церемония по освещаване на знамето на културната институция и преосвещаване на сградата и.
През 1908 г. са положени основите на създаването на Народното читалище „Васил Левски”, но то е просъществувало само няколко години. до 1912 г. , когато е обявено началото на Балканската война. Културното средище не е функционирало и по време на Първата световна война. Дейността му е възобновена на 17 декември 1922 г. под наименованието Народно читалище „Васил Левски”. Уставът е приет на 22 януари 1923 г. Министерството на просветата го утвърждава година по-късно.
“Разгръщайки пожълтелите страници на първия Читалищен устав, се докосваме до историческия и съдбовен за село Яворец момент, в който е записано създаването му. Основатели са Георги Дянков, който е бил председател, Стоян Влаев- подпредседател, Иван Вълчев- секретар, Цоньо Пенков- касиер, а Петър Петърчев-библиотекар.Няма яворчанин, който с доброволният си труд и средства от самооблагането да не е направил всичко за да се построи новата читалищна сграда, чието строителство стартира на 17 март 1958 г. и е открита на 10 януари 1960 г. През всичките години на съществуването си е пазило добрите традиции предавани от поколение на поколение. Днес е единствената културна институция на населеното място. В първия читалищен устав е записано „Целта и името са неизменяеми“”, споделя Пламен Христов, секретар на Читалището.
Той допълва, че предстои реализирането на проект, който да издири, запази и възстанови обичая „Силивистри“, който е бил ежегоден празник в календара на местните хора.
„Празнувал се е по махали. Чрез представянето му се стремим да съхраним и популяризираме нематериалното културно наследство на родния край. Искаме да запазим обичая и традициите, свързани с него. Това ще бъде културен, социален и образователен продукт, който ще заеме място в културния и обществения живот на селището. Очакваният ефект е обмяна на знания и опит между поколенията и приобщаване, стимулиране на толерантността и взаимодействието между тях. Осигуряване на по-добра видимост на културното наследство, повишаване на осведомеността, посредством съвременни комуникации. Това наследство е извор на културно многообразие и гаранция за устойчиво развитие, приобщаване на общности. Денят на Св. Силвестър, или Силивистри се отбелязва на 2 януари, винаги един ден след Сурваки. В българската народна традиция денят на св. Силвестър се нарича още и Силвестровден, Риначовден, Риначки, Волски празник или Карамановден (от диалектното караман-бивол). В миналото е празнуван и като Ден на биволовъда”, разкрива Пламен Христов.
Той обяснява, че срещу 2 януари младежи, които са ходили да коледуват, а понякога и млади женени мъже отиват в оборите на стопани, които имат едър добитък. В обора стопаните предварително са оставили торба с хляб, месо и вино. След като изринат торта, риначите взимат торбата и си отиват, без да се обадят на стопаните. В други селища риначите написват на вратата на обора каква гощавка да им приготви стопанинът. На самия празник стопаните канят риначите на трапеза у дома си. Това се спазва особено в домовете, където има мома за женене и се разчита, че някое от момчетата може да я залюби. Среща се и обичаят момчето, което е ринало тор през нощта, сутринта на Силвестровден да се върне пред дома на своята избраница, за да й изпее любовна песен. Момата излиза с майка си и черпи избраника си с питка и греяна ракия. В някои селища риначите пишат имената си върху вратата на обора и на сутринта момичето от дома, в който са ринали, отива да ги кани на трапеза, за която приготвят печена кокошка, наденици, вино и хляб. Накрая всички отиват на площада или хорището и играят хора за здравето на едрия добитък и най-вече на воловете.