В месеца на детската книга – април, писателят Асен Сираков продължи да представя детско си творчество по училища в страната. Сираков бе гост в 129 ОУ “Антим I ” в София. Той представи своята поредица от книжки за животни “Приказки в картинки за чудати животинки” и книгите за семейно четене “Четвъртото неизвестно” пред ученици от първи и от трети клас. Заедно с него гостува и издателят на творбите Деян Илиев, който бе подготвил изненади и подаръчета за малчуганите.
Децата зададоха многобройни въпроси на автора на осем детски книжки и носител на наградата за детско творчество “Константин Константинов”, а той пък им сподели приятелски и откровено своите размишления по темите, които ги вълнуват.
На въпроса какво го е накарало да започне да пише за деца, той призна, че преди години се е провокирал, тъй като на книжния пазар се появили доста глупави и посредствени книги за малчуганите, повечето от които преводна литература. Както и доста плагиати в областта на детското творчество. И обясни на децата, че стойностните детски книги всъщност са оригинален и скъп творчески продукт, в който влагат труда си писател, художник, коректор, редактор и издател. “И затова реших за себе си – добре, стига си критикувал, стига си недоволствал, като знаеш толкова – пиши ти! И след малко подготовка, първата книга, която написах, бе “Приказка за малък Мечо или защо Зайо спи зимен сън”. Малките ученици научиха, че мечките раждат по време на зимен сън и че в приказката на Сираков дори Зайо спи зимен сън.
За професията на писателя Асен Сираков обобщи: “Ако на теб ти харесва това, което си направил, има шанс да хареса още на някого. Но ако ти го напишеш, само защото смяташ, че си много велик, че това е нещо много престижно, че ще те хвалят за тази работа или ще се разхождаш като мечка насам-натам пред малки и големи, и смяташ, че това е нещо много важно, а всъщност, това което правиш, не те интересува, ти не си никакъв писател! И не е вярно това, че всичко се постига с много труд! С много труд можеш да изкопаваш една дупка и после да я засипваш… Има един много стар виц: един гледа през прозореца, че някакъв мъж копае с пот на челото дупка, изкопава я, а после друг я заравя. И той идва и пита: “Вие какво правите тук?”, “Ами работим”, “А какво работите?”, “Ами едно време имаше един, който слагаше дърво в дупката, обаче някъде изчезна!” И са останали само двамата да я зариват, щото третият го нямало… Така че с писането е същата работа, трябва всички неща да са налице: човек трябва да има някакъв талант, някаква дарба, трябва да обича децата, трябва да ги разбира…

Същевременно децата също трябва да помнят, че възрастният и детето не са на една плоскост – те могат да са приятели, обаче има йерархия, има една сложна думичка – субординация. Това е, когато трябва да уважиш по-големия, затова, че той може би знае малко повече, умее малко повече. И когато един ден ти станеш на неговите години, навършиш пълнолетие и вземеш живота си в свои ръце, тогава ще си в правото си да вземеш самостоятелни решения. Аз знам, че много деца искат да командват родителите си да казват : “Искам, искам, искам искам!” И много родители клякат…учителите също. Така че, в един момент от живота си прецених, че да пиша е това, което умея най-добре. И когато човек вземе решение в живота си, той не бива да се разпилява, а да се отдаде на него.
Сред въпросите на малките ученици бяха още как му хрумват идеи за книгите, случвало ли му се е да прави правописни грешки в текстовете си, пише ли други книги освен за деца, в коя детска книга е вложил най-много труд, смята ли да продължава с детската литература, писал ли е творба на чужд език, какъв е мечтаел да стане като порасне, защо пише за животни и др.
В края на вълнуващата среща малчуганите си избраха книжки и получиха автографи от писателя, и подаръци от издателството. Първокласниците и третокласниците си направиха обща снимка за спомен със своя гост.