Авторът на над 30 творби представи творчеството си в настоящото издание на „Фоайе на книгата 2022“ във Велико Търново

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

В Регионалната библиотека “П.Р.Славейков” във Велико Търново по покана на издателство „Атеа“ в сряда се проведе среща с писателя Асен Сираков. Събитието „Хуморът в творчеството на Асен Сираков – от добродушната усмивка до политическата сатира“ бе част от програмата на „Фоайе на книгата 2022“.
Асен Сираков е утвърден български писател с вкус към провокацията, парадокса, нестандартното и абсурдното, които открива в съвременната ни действителност. За автора на повече от 30 книги, хуморът е обикнат похват, чрез който възприеме по-философски и по-леко действителността, средство, което стимулира мисловния процес у читателя и няма творба, в която хуморът да е малко или повече застъпен. Според Сираков, смехът удължава живота, същият този, в който не ни е до смях.
По повод участието си в престижната културна проява “Фоайе на книгата” Сираков подчертава, че никой писател не трябва да разчита на случайността.
“Някой случайно да му прочете книгата, случайно да каже на някой друг, че му е харесала и другият случайно да я намери и да си я купи. Това не е работещ вариант. Заради това се радвам на всяка възможност да се срещна с публика, с хора, които имат афинитет към книгите и искат да прочетат мои произведения”, категоричен е Сираков.
Той споделя, че е написал над 30 книги, но дори и неговите читатели не знаят, че творчеството му е толкова обемно.
“Литературата вече не е единственият проводник на мисли в този свят-има кино, телевизия, театри, компютри и за книгата остава много малко място”, напомня Сираков.
На въпрос голяма ли е разликата между “добродушната усмивка” и “политическата сатира”, майсторът на словото е категоричен, че е огромна.
“Българският хумор по мои наблюдения предпочита сатирата, гротеската и подигравката. Аз избягвам да съм толкова краен в това отношение. Винаги съм смятал, че сатирата е гола и граничи с порнографията, докато хуморът е еротика. Аз предпочитам еротиката”, разкрива Асен Сираков.
Изследователи определят творчеството му като “парадоксален реализъм”.
“Комедия дел арте например също е форма на парадоксален реализъм. Единствено място, време и действие, където всички се срещат, всички са роднини, случват се невероятни неща от раждане, смърт, убийства, любов, изневери и т.н. и всичко това за 45 минути. Така и аз гледам в моите произведения, описвайки реално нещата, да ги създавам във възможни парадоксални ситуации, които е възможно да се случат. Може и да не са станали точно така, може би три различни ситуации са се случили на три различни личности, но аз пиша, че трите ги е преживял един човек или са станали по едно и също време. Така читателят може по-концентрирано да усети влиянието на нещата”, коментира Асен Сираков.
Писателят е категоричен, че хуморът или го имаш, или го нямаш и цитира Марк Твен, който е казал, че за хумора отговаря една специална издатина в мозъка в задната част на главата и като се опитал да я напипа, решил, че я няма.
Сикаров доверява, че трудно може да се говори за вдъхновение в творческата му дейност.
“По-скоро зарядът идва, когато ми хрумне нещо, когато преценя, че идеята си струва и не намирам като младата булка секира зад вратата, т.е.че някой вече го е описал и го е направил по-добре от мен. После определям жанра, обема. Понякога на твореца му хрумва нещо и му се струва, че е фундаментално, а то не става и за четиристишие. А друг път имаш чувството, че е нещо много простичко, а от него се получава цял роман. Затова всяка идея трябва да узрее. Всеки има индивидуален начин на писане. Когато ми хрумне нещо,започвам да го “търкалям”, да го подреждам в главата си. Това може да ми отнеме и цяла година, докато ми се избистрят отделните моменти и след това сядам и го пиша. Веднъж например написах разказ, после по него създадох пиеса и едва след това се роди роман”, разкрива тайни от творческия процес Сираков.
Авторът си партнира с известни илюстратори и тяхното творчество по своеобразен начин засилва съдържанието на творбите му.
“Винаги съм бил привърженик на това текстът, колкото и брилянтен да е, да се допълва от картина. За детските книги, илюстрациите са задължителни. Давам текста на художника с изричната уговорка, че ако му допада, едва тогава да създаде своята рисунка. Щастлив съм, че работя с талантливи български илюстратори и карикатуристи като Чавдар Николов, проф. Виктор Паунов, Румен Статков, Валери Александров, Капка Кънева”, изтъква Асен Сираков.
От около 12 години авторът работи със софийското издателство “Атея”.
“Нека хората не мислят, че компютърът, киното, театър, разговор, може да замести четенето. Всяко от изброените неща има своите добри и лоши страни, но четенето е единственото занимание, където човек може да съпреживява като се поставя на мястото на героя или да му се противопостави. Да погледне собствения си живот под друг ъгъл. Така има възможност да бъде участник, критик, наблюдател…И най-голямото постижение за един автор е да накара читателя да каже, че писателят мисли като него, а не обратното”, казва Асен Сираков.
По време на творческата среща във Велико Търново читатели и ценители имаха възможност да разговарят с писателя за неговите книги „Ловецът на охлюви“ (роман-дневник) „Клозет на края на града/ Светът е кръчма“( разкази и скечове), „Как да живеем с изтрещялата си половинка“ (забавна психология в две части), „Ъпдейт“ (роман), „Варницата“ (роман-алегория с привкус на политическа сатира), както и най- новото забавно четиво – „Жената шофьор&Мъжът домакиня“.