Последни Новини

Украинска специалистка по кризисна психология помага на бежанци да преодолеят шока от войната

Ротари клуб – Велико Търново възкресява паметта за видни търновски благодетели
март 2, 2022
Диана Георгиева претворява движение и емоции върху платно и дигитални трансформации
март 7, 2022
Покажи всички

Украинска специалистка по кризисна психология помага на бежанци да преодолеят шока от войната

Д-р Ирина Михайлошина живее във Велико Търново и обяснява причините за войната и действията на враждуващите сили от психологична гледна точка

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

В екстремна ситуация, каквато създава войната, у човек се натрупва адреналин и той реагира като бяга или атакува, извършва някакво действие. Тогава работи тялото, моториката. Психиката в такъв момент е неспособна да преосмисли и въображението е блокирано. Това обяснява д-р Ирина Михайлошина, която е украинка, но живее във Велико Търново.

Тя е доктор психоаналитик и в размирното време е изключително полезна за своите сънародници. Тя коментира извънредната ситуация и действията на враждуващите сили от психологична гледна точка.

Ирина е университетски преподавател по „Дълбока психология“, а малко преди да избухне войната между Русия и Украйна, е изкарала в родината си курс кризисна психология. Обучението било по израелска програма от терапевти, които са работили в условия на размирици.

Тогава с колегите се питахме: „Този курс нужен ли е?“. Много скоро се оказа, че тези знания и умения сега са от изключително значение“, споделя д-р Ирина Михайлошина.

И тя като много свои сънародници има близки, приятели, колеги и клиенти в района на военните сражения. Нейната майка и 25-годишната и дъщеря от дни са в бомбоубежище в Киев. Дъщеря и казвала: „Не знам днес какъв ден от седмицата е днес, но знам кой пореден ден е от началото на войната“. В старинния фамилен дом пък останали бащата на Ирина и нейната сестра.

Хората, които са на разстояние от събитието се опитват да си представят каква е ситуацията с техните близки. Обзети са от напрежение и на тях също им е необходима помощ и поддръжка. Получава се така, че хората, които се евакуират и бягат от ужаса на войната, се нуждаят от психологическа подкрепа. Това са най-вече жени с деца. Пред тях е неизвестността, питат се дали ще могат да се върнат някога, ще видят ли своите близки. Това е класическа психологическа травма. Затова може да се каже, че всички сме във война.

И у всички е заседнало огромно чувство на болка и тревога“, коментира Ирина, която е коренячка киевлянка.

Тя споделя, че има хора, които съзнателно са останали в домовете си, в градовете и родината си, защото са привързани към корените си.

До последно се държат за своята земя, от нея черпят сила и не допускат съмнение, че Украйна ще се справи с този ужас.

И както се казва: „Родните стени, спасяват!“. В момента сме свидетели на крайности като радикализъм, който поражда ненавист, а ненавистта винаги поражда смърт“, казва Ирина.

Тя напомня, че паралелно с бойните действия се води и информационна война. Предупреждава към проява на здрав разсъдък, към умение за рационално оценяване на ситуацията, към усет за синтезиране, анализиране на информацията.

Хората, които се намират в епицентъра на войната, когато всичко приключи, ще имат остра нужда от помощ, защото ще попаднат в ситуация на посттравматически синдром. Децата също ще са травмирани“, убедена е Ирина.

Казва, че не иска да навлиза в политическия аспект на конфликта, а като доктор е научена да предоставя помощ. „Затова предпочитам да разсъждавам като лекар специалист и да изразявам своята гражданска позиция. За мен са възмутителни действията на държава срещу друга държава, чиито народи разговарят на един и същ език. Аз съм рускоезична, рускомислеща, познавам и руската и украинската история и култура. Прекрасно владея украински език, защото съм израснала в Украйна и съм учила в украинско училище, но ми е по-лесно да мисля и да се изразявам на руски“, доверява Ирина.

Не приема такава братоубийствена война. По думите и ситуацията е абсурдна, защото 150-милионна държава се е изправила срещу 50-милионна страна. Въпреки това украинската армия успява да удържи териториите си.

Това се на дължи на факта, че украинските войни не са агресори, не нападат мирно население, а защитават своята родина, своите домове и своя народ. Силата на съпротивлението е многократно повече, защото едно е да се опиташ да отвориш една врата, да нахлуеш в даден дом и да грабиш, друго е да стоиш зад тази врата и да не позволяваш нахлуване“, разсъждава Ирина.

Тя с болка говори и за факта, че в руската армия има много новобранци, които реално са деца. Много от тях дори не са знаели къде отиват и какво ги очаква и внезапно са се сблъскали с оръжия. За съжаление те са отишли да убиват, защото нямат друг избор.

Затова техните майки в Русия трябва да излязат на протести и да се противопоставят на властта, която хвърля синовете им на явна смърт“, категорична е д-р Ирина Михайлошина.

Ирина обяснява от психологична гледна точка и поведението на невръстните бойци в района на полесражението, които стрелят срещу мирни граждани.

Например ако на една маймуна и се даде автомат, не е ясно накъде тя ще го насочи и кога ще натисне спусъка. И както е сложно да се разчетат действията на маймуната, така са непредсказуеми и действията на човек, който е в състояние на агония“, обяснява украинката.

Според нея в миналото воюването е било част от политическите разговори, но сега в 21 век, в който има мощна дипломация, не е оправдано да не се намери решение на всеки един конфликт по мирен път.

Ако целта на Владимир Путин е да обедини всички бивши републики, защо е необходимо да разрушава територии от тях. Президентът на Украйна Володимир Зеленски не случайно печели възторг и уважение, защото е на място в Киев и участва във войната. В това съм сигурна, защото виждам кадрите, които показват откъде той дава информация, по какви улици се движи и това е реална ситуация, а не фейк новини. Много ми харесаха думите на известния руски певец Андрей Макаревич, който казва, че Путин е искал да разедини украинския народ, но реално го е сплотил много повече“, подчертава Ирина.

Готова е да работи със свои сънародници, които се нуждаят от психологическа помощ. Като психоаналитик дава консултации онлайн. Обърнала се е към посолството на Украйна у нас и е предоставила свои контакти, за да разгласят на сайта на дипломатическата мисия, че може да консултира хора в нужда.

Ирина е категорична, че у нас трябва да бъдат създадени Кризисни центрове, където с бежанците да работят различни специалисти-психолози, педагози, социални работници, защото тези хора започват нов живот, в нова среда и тепърва ще трябва да се социализират.

Интересно е как за отрицателно време държавните граници като че ли се разпаднаха. Есемесите, които си разменят хората от двете страни на войната и мира, са кратки и съдържат въпрос „Как си?, а отговорите са също лаконични: „Жив съм!“, „Държим се!“, „Правдата е на наша страна!“. И правдата е на наша страна, защото не ние нападаме. Силата не е в парите, а в истината!“, изтъква д-р Ирина Михайлошина.

Тя предупреждава, че след преживяния ужас от престрелките, разрушенията, търсенето на убежище, ще настъпи и страхът от икономическата рецесия и последващите глад и мизерия. Хилядите украинци, които сега са в метрото или в бомбоубежищата, когато един ден излязат от тях и видят в какви руини са превърнати градовете им, ще изпаднат в още по-голям ужас.

Украинката не крие тъгата си по родния дом. С умиление разказва за старинната къща на фамилията и, наследена от нейната прабаба. Ирина споделя, че този дом, който е дворянско имение и от столетия пази ценни реликви е преживяло и други размирни години. При предходна война снаряд паднал върху жилището и се забил в основите му, но не успял напълно да го разруши. След години бащата на Ирина захванал да прави ремонт и се натъкнал на боеприпасът, който бил заседнал в темелите.

Сега припомних този факт на баща ми и му казах: „Нашият дом и сега ще оцелее“, убедена е 54-годишната украинка.

Докато разговаряме с Ирина, тя непрекъснато получава и отговаря на съобщения на свои роднини по телефона.

Показва страховити снимки на колони от нахлуващи военни машини, рухнали сгради, бушуващи пожари, празни улици осеяни с натрошени стъкла, дървета, елементи от сгради, преминаващи покрай жилищата танкове.

Споделя, че отива да запали свещички и да се помоли за своите близки, за сънародниците и държавата си в Преображенския манастир край Велико Търново.

Не съм фанатично вярваща, но в трудни моменти всеки от нас има нужда да се уповава на някаква висша сила. Във време на такива изпитания призоваваме небесния отец, както детето вика баща си, за да го защити. Включва се това детско магическо мислене и вярваме, че ще получим помощ. Преображенският манастир е магическо място, което ми дава вътрешна сила, зарежда ме с живителна енергия, която ми е необходима. За да работя ми е нужен ресурс, защото се намирам далеч от своята Родина и близки и в главата ми се раждат страховити картини“, откровена е д-р Ирина Михайлошина.

Снимки-личен архив

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!