Наричат Валентин Калайджиев „Храбрия шивач“, защото въпреки кризата, успял да развие производството си

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Майстор на уникалната българска шевица, шие кучешки облекла за английския бранд „Барбур“. Валентин Калайджиев от Велико Търново е известен в страната и далеч зад пределите и с везаните облекла, които създава от години са истинско произведение на изкуството. Дейността си да претворява магическите бодове от древни времена върху съвременни дрехи, предприемчивият дизайнер стартира в малък цех в Килифарево. Неотдавна Калайджиев купил част от сграда в центъра на Дебелец и разширил производството.
Жителите на малкото градче го наричат „Храбрия шивач“ заради неговата гъвкавост и умение да се справя в трудното време.
„В кризата майсторите на иглата бяха изключително полезни. Имаше период, в който шиехме маски и предпазни облекла. Така не само не бяхме затворени, не само не спряхме работа, не само не намалих персонала, а дори го и увеличих и доходите на работниците ми се подобриха. Чувствам се удовлетворен и благодарен, че минах успешно през трагедията и бях полезен за себе си и за много хора. Произвеждахме продукти, които се ползваха по предназначение, а това ни даде шанс да развием производството си“, споделя Калайджиев.
С преместването в новия цех, обаче трябвало да уплътни производствените възможности. Свързал се с големи чуждестранни компании. Не крие, че е получил множество предложения за изработка предимно на дрехи. Спрял се обаче на кучешки облекла на „Барбур“.
„Производството е еднотипно и от цеха месечно излизат над 3000 бройки. Британците са коректни в плащането, а договорът е за цяла година. Облеклата за домашни любимци се изработват от материали на клиента. Платовете са 100 % памук и промазан плат, който предпазва тялото на животното от влага и студ. Десенът е каре и райе“, обяснява Калайджиев.
Везаните облекла обаче са запазената марка на фирмата „Валтекс“ и вече са доста популярни. Моделиерът казва, че този търговски продукт се оказал иновативен, креативен, има своето социално значение, харесва се, но в бизнес отношение не е достатъчен.
„Целите, които си поставям са по-високи, защото застоят не ме задоволява и много държа да се развивам. Винаги съм искал и се стремя да се движа напред и да съм полезен не само за себе си, но и за хората около мен. Мисля, че щастието и благополучието моето и на това на семейството ми минават през всеобщото благо. Няма как околната среда да е мрачна, гневна, агресивна, бедна, ощетена, а човек да е щастлив“, разсъждава Валентин Калайджиев.
По думите му бил изправен пред дилема как да допълни производствените мощности, за да има приемственост с везаните облекла. Те са пролетно-летен продукт, а през есента и зимата търсенето и продажбите намаляват.
„Не можем да си позволим зимата да шием голямо количество продукция, а лятото да я пласираме, защото динамиката на пазарите е сериозна, ситуацията в света непрекъснато се променя и не е възможно да се правят дългосрочни планове“, обяснява предприемачът.
Това наложило производството да бъде преструктурирано и фирмата да заработи с външни клиенти на ишлеме. Тази идея се оказала печеливша, защото фирмата се сдобила с допълнителна работа, а това пък донесло спокойствие и сигурен приток на доходи.
„Бизнесът изисква спокойствие, за да не се вземат прибързани и грешни решения. Освен това в стресова ситуация творчеството и креативността се погубват. Убедих се, че кризата за едни е трагедия и нещастие, а за други е възможност за развитие и еволюиране. Много фирми от шивашкия бранш врътнаха ключа и закриха това, което са градили десетки години. Предприятия с по 200-300 души персонал, изпратиха хората на борсата, а след това се оказа, че не могат да си набавят работна ръка. Междувременно Западът бързо започна да се съвзема от стагнацията и сега има работа в изобилие за фирмите, които успяха да оцелеят в трудното време“, коментира Калайджиев.
Той споделя, че дава хляб на 7 души и залага на добро технологично оборудване. Изповядва философията, че машините помагат на човека за бързото и качествено производство без да го натоварват. „Важно е да постигнем качество, с което да сме конкурентно способни както на вътрешния, така и на чуждия пазар като коефициентът на полезност да е висок през цялата седмица. Това означава в края на работния ден шивачките като излязат от цеха да не са смазани от умора“, подчертава Валентин Калайджиев.
Голямата му страст са качествените облекла с шевици, които носят старинни послания и космични кодове.
„Клиентите споделят, че не си купуват от моите ризи и туники като поредната дреха, а като възприемат като уникат. Усещам едно специално настроение, защото кенарената материя от органичен памук и пъстрата шевица им дава принадлежност. Пъстрите орнаменти зареждат със силна позитивна енергия. В облеклата влагам много любов. Притежателите им се чувстват се свързани с българския дух и корен. Шевицата има особен заряд и въздейства като амулет“, категоричен е Калайджиев.
Създателят на бродираните одежди продължава да издирва старинни шевици, за да ги имплантира в памучните тъкани. 
„Когато стартирах това производство си мислех, че съм създал нещо за което друг не се е сещал. Тогава се свърза с мен една жена от село в Странджа, която беше написала писмо като го адресирала: „До шивача на ризи в Килифарево“. Въпреки, че не беше упоменала името ми, това послание ме намери. В него жената описваше, че е научила за моята дейност и споделяше, че това което правя, тя го е извършвала през 70-те години на миналия век. Вземала е елементи от шевици и ги е бродирала ръчно върху дрехи“, разказва Калайджиев.
Малко по-късно друга сръчна българка от Стара Загора му изпратила ценен албум „Български народни носии в съвременното облекло“ от 60-те години на миналия век. Оказало се, че това изкуство се е преподавало в училищата по онова време.
„Това потвърди старата максима, че всяко ново нещо е добре забравено старо“, подчертава Калайджиев.
Изделията му се продават в Европа, в Северна Америка, в Австралия. Находчивият бизнесмен иска да разшири пазара на изделията си и се подготвя за участие в големи международни търговски изложения, които се провеждат пролет и есен в Хамбург, Германия и в Милано, Италия. Амбицията му е облеклата с шевици да стигнат до повече държави в света.