Последни Новини

Адвокат Мирослав Евтимов след четиридневна работна седмица въведе и четиричасов работен ден

Общинският съветник Цанко Цонев дари електрохидравличен подемник за 5000 лева на Професионалната гимназия в Павликени
януари 21, 2022
Трябват 2 млн.лева за спешно укрепване на разцепена учебна сграда на Стопанската академия в Свищов
януари 26, 2022
Покажи всички

Адвокат Мирослав Евтимов след четиридневна работна седмица въведе и четиричасов работен ден

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

-Г- н Евтимов, преди време бяхте първият, който въведе четиридневна работна седмица, а редом с това и шестчасов работен ден. Как се отрази това на работния процес и какви са резултатите? Доколкото разбрах вървите още по смело в тази посока и сте решен да въведете и четиричасов работен ден?

Един от първите в България, за да сме по-точни. Направих го на 07 януари 2020г., а не на 2- ри, защото винаги след нова година също давам по няколко почивни дни. Но тази практика е въведена във Финландия още през 2019г., така, че тя е новаторът. Резултатите са повече от отлични. На първо място идеята, че всичко трябва да се свърши в рамките на четири работни дни за да е неработен петият, води до по-голяма съсредоточеност и експедитивност. Тук отново ще отбележа, че в случай, че има насрочени съдебни дела, които се падат в петък, който е неработен ден за нас, то тогава този ден се определя за неработен в някой от дните определени за работни през текущата или следващата седмица. Но само това е изключението. Ще ме попитате как работя тогава с държавната администрация? – просто я принудих да се съобразява с мен, в петък ме няма, както и служителите в кантората. Държавните служители могат да ме намерят в понеделник и толкова. Работното време е обявено и официално. Явно практиката се наложи. Действително тази иновация повлия много на качеството на работата. Резултатите са повече от очаквания плюс, както за мен така и за работещите при мен. А колкото до въвеждането и на шестчасов работен ден, наистина това си беше реалност отпреди това. Осем часа бяха в повече и може би от самото начало на създаване на кантората не е имало случаи на осем часов работен ден. Вярно, имало е екстремни ситуации, когато нещо трябва да се случи едва ли не в последния момент – преди време имаше такъв случай, че двама от тогавашните правни съветници се наложи да „дежурят“ почти до полунощ, но винаги има компенсации след това от почивно време. Със сигурност мога да кажа, че резултатът е изключително добър.

-Как се зароди тази идея, разбрахте за финландския модел и той ви допадна ли?

-Редно е да казваме винаги истината и пред журналистите и пред читателите. Не, не е от финландския модел. Знаете ли, това е една от много малкото държави в Европа, в която не съм ходил и ми е цел да я посетя. Идеята за свобода в работата и гъвкавост на работното време я усетих преди време и не мога да забравя този момент. Вече бях напуснал държавната администрация. Втори месец бях адвокат. Един ден сутринта нямах спешни задачи. Взех си раницата и отидох на фитнес, след това на басейн. Като бях в басейна погледнах часовника и си казах „11.00 часа е, а аз съм в басейна, а преди два месеца по това време задължително бях на бюрото.“ Усетих какво значи да разполагаш със самият себе си. Това е наистина едно от най-важните неща в този живот. Да разполагаш със себе си и с времето си. Дадох си ясна сметка, че времето не е само работа, а удоволствие, спорт, здраве, срещи с приятели и т.н. От тогава внедрявам всяка такава възможна гъвкавост. Виждали сте ме с мои служители във фитнеса, на екскурзии, на обяд, дори по кафетата. Това е нормално.

-Следейки от участието Ви в политиката, Вие сте в дясното политическо пространство, което е характерно за всеки работодател и изобщо за бизнеса. Такава грижа за персонала характерна ли е за дясно политическо мислене?

-Моите разбирания за работа в частния сектор са изключително десни от политическа гледна точка. Десни, имам предвид, че съм изключителен застъпник на тезата за все по-малко държава в икономиката. Държавата се оказа не само лош стопанин, но и лош регулатор. Какъв е смисълът например от осемчасово работно време в държавна администрация, ако то не може да се запълни изцяло. Но там няма кой да въведе такава гъвкавост. Още не мога да проумея ефективността и резултатите от работата на държавната администрация да кажем на 31-ви декември!? Да караш насила хората да работят в навечерието на празника, когато мисленето им е най-малко насочено за работа. Нещо което в една частна фирма може да бъде по друг начин, естествено пак в зависимост от предмета й на дейност. Много голяма част от фирмите с които работи моята кантора също дават почивка на персонала си от Коледа чак след нова година и сливат почивните им дни. Но да се върна пак на темата за намалените работни часове. Какво имам предвид? Защо трябва да се губи излишно време на служител или работник в рамките на осем часа и пет дни, ако работата му може да се компресира в рамките на четири дни и шест часа, както е до момента при мен. Ефектът ще е задоволителен и за двете страни. Нещо дори най-елементарно: служител стои осем часа на работното си място, само защото такова му е работното време. Естествено той се отегчава ако няма какво да прави, а е задължен да е там. Същевременно и работодателят прави излишен разход, например за отопление, за ел. енергия и т.н. Колкото повече всичко е в частни ръце, толкова повече ефективност ще има. Ето едно мое разбиране за правителствената програма, за която бе обявено „Ще постигаме леви цели с дясна политика“. В случай, че може да се компресира работното време и до пет или четири часа, защо не?! Застъпник съм и на почасовото заплащане.

Всъщност какво означава четиричасова работна седмица?

-Точно едно такова практическо ръководство чета в момента – „4-часовата работна седмица“ на Тимъти Ферис. Важно е да се проучи един модел внимателно преди да се приложи. Четири часова работна седмица не винаги може да има. Наистина това зависи от естеството на самата работа, от предмета й, но в моя случай виждам тази цел за изпълнима. Просто защото един адвокатски сътрудник, или правен съветник, извършват административна работа в кантората, която пак посочвам, в зависимост от обема на работата, може да се свърши и то качествено за по-малък обем от време. Тук е много важен обаче професионалният критерий. Ако един служител се специализира изключително добре в една, две, или най-много три сходни сфери на дейност, то той започва да познава много добре практическата освен теоретичната страна на проблематиката. Естествено тогава знаейки всичко и на база натрупания опит много по-лесно, по-бързо и по-качествено ще се справи. От тук идва и спестяването на време. Грешка е един човек да бъде използван едва ли не за всякакъв вид работа, това води до затруднения. Истинските специалисти не са всезнайковци. Вижте пример и от медицината: една медицинска сестра в стоматология може за кратко време да подготви полимера за пломба на зъб, а представете си, ако трябва да бъде използвана и в съседната клиника да кажем и за акушерка.

Отново ще посоча, важен е във всеки отделен случай предмета и обема на работа и с какъв професионално подготвен персонал и екип се прави това. Наистина дори и да се регламентира четиричасов работен ден, понякога ще се наложи да се извърши нещо което ще надхвърли това време. Всеки един служител обаче няма да има нищо против да работи повече при необходимост, защото знае, че това е за крайния резултат на цялата фирма и принос за това има и самият той, а колкото до времето – несъмнено ще бъде компенсиран по някакъв начин.

Въпреки желанието ми за четири часа, аз самият понякога работя много повече. Но като говоря за тези часове имам предвид само една конкретна професия. Това че се занимавам и с други дейности е друга тема. Например извън адвокатската ми дейност е работата ми към законодателни инициативи на народни представители, неплатена, разбира се, в помощ при изготвяне на някои нормативни актове. Сега работя по такива проекти за промени на Закона за управление на отпадъците и на Закона за данъците върху доходите на физически лица.

-Очаквате ли, че ще се подобри още повече ефективността?

-Знаете ли, сега се замислям върху въпроса, в колко фирми има назначени хора на четири часа, а всъщност работят повече?! Вечният проблем на инспекцията по труда, който тя така и не успява да реши. Това е така, защото държавата не си е на мястото, нямам предвид налагане на санкции. Първо да си отговорим на въпроса, защо работодателите прибягват до такива трикове?! Нима го искат, или държавата ги принуждава да постъпват така?! Имайки предвид четиричасова работна седмица, аз нямам предвид да променя трудовите договори на моите служители. Сега са на шест часа, заради въведения шестчасов работен ден. Ще останат на толкова, но реално ще се стремя да работят максимум по четири. И какво, да очаквам инспекцията по труда да дойде и да провери защо някой не е на работното си място шест часа?! (смее се). Да заповядат. В работното време мога да включа и време за пиене на кафе в заведение, фитнес, кино или друго. Пак посочвам, нека свободната стопанска инициатива има повече възможности, самият пазар, в това число и пазарът на труда сам влиза в регулации.

И нещо също откровено. Не мога да си представя аз самият да работя четири часа, а служителите ми повече от мен. Възможно е да е от зодията ми – може би най-ужасната комбинация – Дева и то с асцедент Дева, но имам наистина чак маниакално чувство за чистота, подредба и детайлно изпипване на нещата. Същевременно признавам, съм и изключително мързелив човек. Не в смисъл да се излежавам по цял ден, напротив, непрекъснато искам да съм в движение. Но защо да не се свърши всичко качествено за необходимото за това време и останалото вместо да „дремя“ на стола да не отида на кино или да играя тенис на корт?! Защо това да не е възможно както за мен, така и за моя колега. Както вече споменах, работил съм в държавна администрация и мога да Ви кажа, че това бе истински кошмар за мен от една гледна точка на стоенето, или по-точно седенето, на едно място. Възхищавам се на доказано успели хора с иновативно бизнес мислене. Може би за това, дори и да се тълкува като снобарщина, пак характерно за Девите, но винаги използвам доказани марки за дрехи – Canali, или Under Armour за спортно облекло и т.н. Четейки за създателите на тези марки, никъде не срещнах „къртовски труд“, а само едно – иновативност, креативност, бързина, мислене, подход. Любим бизнесмен ми е Фердинанд Порше, той също се е самоопределял като мързелив, но изключително креативен. Фактите за неговия бизнес говорят много дори и след самия него.

В кои професионални сфери тази иновация би била най-приложима?

Трудно мога да дам отговор на този въпрос. Наистина е най-добре всеки рационално мислещ частен бизнес да опита, казвам частен, защото за съжаление, държавата винаги върви доста след събитията. Посочих позитиви от това. Едно такова нещо е по-полезно за самите работещи от колкото за работодателите, защото им дава по-голяма свобода за личностно развитие, време дори за допълнителна работа. Наистина иновацията не е приложима навсякъде. Представяте ли си с този ми начин на мислене, ако съм директор на териториалната дирекция на НАП да кажем, какво щеше да стане в тази институция? Истинска анархия откъм трудова дисциплина по всяка вероятност. Но както има една мъдрост – „На бодлива крава, Господ рога не дава“. За това упражнявам свободна професия. Това в рамките на шегата. Никога не бих заемал каквато и да било директорска длъжност. Колкото отново до въпросът Ви, този модел е работещ в определени сектори, но не може да бъде приложен навсякъде еднакво. Невъзможен е според мен например при лекарите. Една хирургическа операция може да трае доста повече от четири часа. Да се остави пациентът, защото хирургът има четири часов работен ден ли?! Невъзможно. Има обаче нещо друго, всеки сектор на заетост трябва да търси най-рационалния и най-продуктивен начин на работа. Именно в тази конкуренция се ражда и иновацията на силата на труда, а това от своя страна води и до естествена регулация на самия пазар на труда. Много важно е обаче това да се оценява и от самите работещи, всяка грижа за тях, всяка свобода в професията им е донякъде жест на самия работодател и не бива да се превръща в усещане просто за даденост.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *