ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Завършил е „Право“ във ВТУ и магистърски степени на обучение по специалностите „Европеистика“ и „Международни отношения“. Докторант е по Политология в периода 2012-2015г. с дисертация “Политическо лидерство в Арабския свят”. Има професионална квалификация „Мениджър в международния туризъм“ и следдипломна професионална квалификация по “Право на Европейския съюз-практически възможности на националния юрист”. Хонорован преподавател е в катедра „Политология, социология и културология“ на Философски факултет при ВТУ. Работил е като юрисконсулт в НАП. Владее гръцки, сръбски, арабски, италиански език.

-Г-н Евтимов, първо един въпрос насочен лично към Вас. На 14-ти ноември, в деня на изборите, заявихте във Ваш пост в социалните мрежи: „Днес обявявам и моето завръщане в активната политика, което няма да е само на експертно ниво“. Къде ще Ви видим в активната политика? Точно сега се правят назначения на различни нива?

-Ще ме видите на също място, на което съм и сега. В упражняваната от мен професия, в политологическите анализи, в обученията, в новите бизнес-инициативи, които предприех, но се забавиха малко поради икономическата ситуация и екип с който да се осъществят. Всичко това вече е в пълен ход. Да, това мое изказване събуди подозрения, че ще сменя попрището. Няма да го направя. Ще призная, че имаше варианти да заема сериозни постове на високо ниво, но отказах всякакъв разговор на тази тема още в началото на всеки дебат. Имам и възможност за работа в международна организация в чужбина, но също го оставям може би за по-късен етап. Смятам, че това, което правя сега е най-полезното не само за мен. Нещо повече. И в политиката и в професията трябва да има някаква предвидимост, последователност. Имам сериозни клиенти, партньори, както и персонал, с които работя вече от години. В никакъв случай няма да ги оставя заради заемане на пост, какъвто и да е той. Моето виждане по този въпрос е такова и го смятам за правилно. Не е разумно – отваря се някаква възможност пред някого за заместник-министър, или директор на териториална дирекция и хоп! Вече сме там. Това не е последователност, лоялност. Ще съм максимално откровен с Вас и читателите, няма да заема какъвто и да е пост и от чисто лични егоистични виждания. Наистина съм честен в това. Влизането в каквато и да е администрация, парламента и т.н. изискват време и енергия, които трудно мога да съчетая със сегашния си начин на живот. Не искам да се лиша най-вече от свободата си да работя с относително по заетост работно време, да съм си аз началник на себе си, да пътувам непрекъснато по света (съвсем скоро ми предстои отново такова), както и време за личните ми хобита: освен фитнеса вече ще ме видите и на тенис-корта, връщам се отново в тренировките по тенис след дълго отсъствие заради проблеми със сухожилията, но вече съм здрав. Започвам уроци по цигулка, признавам не мога да свиря на никакъв инструмент, също и уроци по езика Иврит, имам слабост точно към тези езици и разбира се защита на дисертация, време за семейство и близки. Така че, всеки който се опасява, че съм му някаква конкуренция може да е спокоен.

-Все пак, как ще участвате в активната политика?

-Всъщност никога не съм излизал от политиката, нямам предвид само политологическите анализи и участия в изборни кампании в последно време. Всички ние сме постоянно в политиката, тя е като природата и ни заобикаля отвсякъде – плащаме данъци – значи сме в данъчната политика на държавата спрямо нас, дишаме чист или замърсен въздух – става въпрос за екологична политика и тн. Моето място ще е най-вече във възможностите да се формират политики – по външна политика, по околна среда, по регионално развитие и местна власт. Също така смятам, че с натрупания организационен опит с времето, мога да съм изключително полезен в партийното строителство, във възможността да помогна във формирането на по-голяма политическа прослойка в страната. И пак повтарям, не съм заплаха и не искам да измествам никого. Преди броени дни бях в София със съпартийци от Демократи за силна България. Изключително съм радостен, как мислим по сходен начин. Това е богатството на всяко едно партийно семейство.

-Дадохте яснота по този въпрос, а и явно успокоихте някои страсти. А как ще коментирате политическата обстановка към момента в България?

-Като изключително сложна. Постоянно търся аналогия в своите анализи с историята. Грешка е, че сегашните политици, а и не само те, не виждат, че много неща се повтарят. Ние сме почти като във времето на 90-те години на миналия век. Имаме разруха в икономиката, дори хората са още по-бедни и не само в България, това е световна тенденция и тя ще се задълбочи. През 90-те всички искаха демонтажа на БКП, която държеше огромен финансов ресурс, структури на тогавашната милиция, държавна администрация и т.н. Сега е почти същото. За съжаление пак сме в подобна обстановка. Трябва да се демонтира ГЕРБ от властта със всички уродливи свои форми на присъствие. Партиите, които го извършват се характеризират като партии на промяната. Тогава пак така ги наричаха. Процесът ще е сложен, но необратим. В този процес трябва да се включи и цялото гражданско общество. Всеки, който иска да е свободен. Свободата е най-важното достижение на всеки човек, в началото на това интервю посочих и за себе си, чувството да си свободен и да можеш сам да вземаш решения. „Свободата означава да чувстваш това, което сърцето ти желае, независимо от мнението на околните” , е казал Паулу Коелю. Това е всъщност реалната демокрация.

-Новото правителство има участта да се справи със сериозни кризи. Ще стабилизира ли държавата?

-Да! Новото правителство има трудното предизвикателство да управлява в изключително сложна обстановка. Пандемията и настъпващия вариант на „Омикрон“, световните цени на тока и природния газ, растящата безработица, която не е само у нас, социалните и финансови проблеми, пречките в транспорта и търговията в световен мащаб и т.н. Аз съм убеден в успеха на това правителство. Цената, която би платило с неуспех ще е висока. Надявам се, че то ще вкара в употреба целия кадрови ресурс, с който разполага от икономисти, от банкови специалисти, юристи и т.н. По мое мнение има два важни момента. Първият е изготвянето на реални и правилни секторни политики, и второ, кадрите които да реализират тези политики. Ако тази система се приложи, успех неминуемо ще има. Нещата в политиката не са толкова сложни колкото си мислим.

-Предстоят ли сериозни кадрови промени и те само по върховете на държавната администрация ли ще са?

-Предстоят, а и са задължително важни. Като казах, кадри. Става въпрос първо за задължително изчистване на сегашната администрация и не само, а и преглед върху дейността кой какво е правил назад в годините. На следващо място в рамките на коалиционното споразумение да се намерят подходящите кадри, които наистина имат необходимото образование, опит дори и т.н. Назначения само просто защото „са наши“ е грешно. Пак ще се върна към историята и онези думи на д-р Петър Дертлиев от месец май 1990г. на заседание на тогавашния НКС на СДС в навечерието на изборите за ВНС. „Ами ако дойдем на власт с кого ще управляваме?“. Сега виждам, че е донякъде същото. И още нещо. Хората, които искат да заемат някакви постове да не го правят като самоцел. Да си дадат ясна сметка за възможностите си и реалните си очаквания. Защото когато няма баланс в това става страшно. Позволете ми още един исторически пример: „синдрома Гарфийлд“, който преподавах и на студентите по психопатология на властта /бележка на редакцията: става въпрос за двадесетият президент на САЩ Джеймс Ейбрам Гарфийлд (19.11.1831-19.09.1831г.). Шарл Гето е стрелял по президента воден от чувството, че при извършените назначения е получил по-малко от колкото е смятал че заслужава. В подобна ситуация може да изпадне не само правителство, но и корпорация, бизнес. Близък мой приятел се пошегува наскоро с мен „Радвай се, че поне някоя от тях не е стреляла по теб!“ (сме е се). Става въпрос за моята адвокатска кантора, когато преди време очакванията на някои работещи тогава при мен са били по-големи от реалността.

-Кабинетът ще успее ли да изкара мандата си?

-Според мен да, или поне и малко след местните избори. Има и още един важен политически компонент. Към момента ГЕРБ е омръзнал на хората, а и едва ли те искат да управляват в такъв труден момент. ГЕРБ има по-важна задача, да оцелее като партия.

-Новите управляващи залагат на млади и образовани хора. Личности със солидно образование, но с липса на опит ще успеят ли да направят мащабните и належащи реформи в страната?

-Наистина от тях зависи дали ще успеят да направят реформите. Тук въпросът не е до млади и стари, винаги съм го казвал, а до можещи и неможещи. Младите хора носят енергия и смелост, решителност в действията си. Това е много ценно. Имаме много способни, образовани млади хора като в страната, така и в чужбина. Смятам, че ако те предприемат крачка в реализирането си успехът ще е двоен, от дена страна за тях самите, от друга и за държавата. Не става въпрос само за участие в политиката или държавната власт. Младите хора трябва да се научат да станат и предприемчиви. Това е разликата от 90-те години. Голяма част от тях мислят само за високо възнаграждение, но за това трябва и доста труд, старание. И нещо повече, социалните мрежи направиха светът да изглежда един, а всъщност той е съвсем друг. След образованието иде и опитът. Дано има приложение в политиката това днес. Но има едни истински правила, поне до 30 -годишна възраст човек трябва да инвестира в образование, опит и име. После вече е на ход. Грешка е и прекалено големият заряд на младите хора за много бързо развитие, в това число и в политиката.

Колкото до реформите, без тях не може. Не се ли направят дългоотлаганите реформи във всички сектори, кризата ще стане главоломна. Не само у нас е така. Представата, че на Запад всичко е добре и уредено, също не е така. Виждаме, че здравните системи почти по целия свят се оказаха неподготвени за решаване на настъпил проблем, след тях се оказа, че социалните също – помощите давани заради COVID-19 доведоха до увеличение на инфлацията и допълване на проблема и с икономически такъв и т.н. Реформите са наложителни, защото времето в което живеем вече е различно от това преди няколко години.

-Промените у нас под чуждо влияние ли се случват или са типичен български модел?

-Нито една промяна не е само плод на вътрешни причини. България макар и не толкова важна геостратегически, също е в епицентъра на геополитическите намерения и на САЩ, и на Русия, и на водещите европейски страни. Ще посоча само „глобалния закон Магнитски“, няма как прилагането му да не е и в резултат на влияние за промяна и от вън.

-Коментирайте международната политика в условия на пандемия и какви са нагласите на световните играчи спрямо България?

-Международната политика никога не е спирала да е интензивна. Въпрос е до колко тази интензивност може да бъде държана под контрола на мира и световната сигурност. Вижте, зоните на влияние се преразпределят спрямо стратегическите цели на големите играчи, както и Вие ги определихте. Русия запази влиянието си в Сирия, някак сега „влезе“ и в Афганистан. Намеси се и в Казахстан. Проблемите с Украйна остават нерешени. В същото време САЩ затвърждават свои позиции в други точки на света. За съжаление има и нови световни предизвикателства, решаването на които са в ръцете на всеки един от нас, но е важно да започнем веднага. Например процесът с екологията и реалната заплаха цели държави да се окажат под вода, като например Тувалу. Защо ни е свръх мощен автомобил или телефон, щом има опасност да се разболеем бързо от мръсния въздух. Водещите световни икономики вече започнаха работа по тези теми, но това зависи и от поведението на всеки един от нас. Колкото до България, тя по-скоро сама има възможността да се позиционира на фона на международните отношения и това ще зависи най-вече от правилната политика на управляващите.

Още нещо за младите политици, изобщо младите хора. В света също се върви към поредна смяна на поколенията, може би Русия и САЩ са в обратната посока на това. Младите хора трябва да имат още едно две, важни качества, особено ако са в политиката, бизнеса. На първо място да са мотивирани и разумно решителни, също така да успяват да преобърнат т.н. техни дефекти в ефекти. Ще завърша с пример от историята. Годината е 1960-та. Джон Кенеди е кандидат за президент на Демократическата партия срещу Републиканеца Ричърд Никсън. В края на своята кампания, Кенеди сам излиза пред избирателите и говори за неща от личния си живот, с които се е очаквало опонентите му да го атакуват. Той казва, че това не са негативи в характера и поведението му, а напротив позитиви и дава обяснение защо. Вижте, точно този човек с такава решителност и честност спаси няколко години по-късно целия свят от ядрена война. Надявам се историята да се повтаря от гледна точка на личности. Дано сред нашите и чуждите младежи има именно такива.

снимка-личен архив