ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Социалната ни система, признаваме или не признаваме, се намира пред сериозно изпитание. Тя, разбира се е преживявала и далеч по-тежки изпитания, особено в годините на активни политически и икономически трансформация след промяна на обществения и политически строй в края на 90-те години на миналия век. В периода от 1989 г. и след това през следващите години поне още няколко пъти е била в кризисна ситуация. Цикличност в тези деформации на функционирането не могат да бъдат обосновани, но могат да бъдат обособени групи от фактори, които в една или друга степен влияят върху тях. В по-голямата си степен те са зависели от способността на икономиката да понесе или да не понесе определени натоварвания. Тези натоварвания са се компенсирали в едни случаи от естествения ход на определени събития и процеси, а в други ситуации са използвани набор от коригиращи мерки и програми, които да възвърнат жизнеспособността на затихналите икономически процеси. Това обяснява проф.д.н.Венелин Терзиев.
“Поставена в ситуация на бързо променяща се среда социалната система в България трудно и мудно реагира на създалата се нова и различна ситуация. Дори притежаваща съвременните механизми за отчитане на съответните изменения, тя поне на този етап не е способна да реагира адекватно и приемливо на създалата се пандемична ситуация от COVID 19.
Това в определена степен е очаквано от експертите в тази област, защото те отлично познават механизма на вземане на такива решения на национално и европейско ниво. Процес, който е относително дълъг и не особено гъвкав, който да отговори на очакванията на обществото.
Комбинацията от въздействия на множество фактори върху действащата ни социална система ще я изправят пред вземането на кризисни и бързи решения. На всички е известно, че вземането на бързи решения е доста рисковано, защото те обективно не са подплатени с точен анализ на ситуацията и привидно позитивните резултати, които очакваме, понякога имат достатъчно негативни последици”, коментира ученият.
По думите му флуктуациите на пазара на труда вече са започнали и те са привидно прикрити от палиативните мерки на работодателите с цел да запазят по-дълго време равновесно състояние, което обективно вече не е такова. Дори и не изследвани процесите се движат с такава бързина и са толкова ясно забележими, че няма как да не открием критичните елементи. Проф.Терзиев дава редица примери, като затрудненото придвижване на хора и товари, ограничения достъп до голям набор от услуги, включително и гарантираната държавна такава дейност (извършвана дистанционно или полудистанционно) е със забавен темп, което не само затруднява, то дори възпрепятства нормалното развитие на икономическите процеси. Това е само бегъл щрих на вече създалата се ситуация и анализирането и в конкретика и дълбочина би дало много по-ясна и по-точна картина и тя със сигурност ще е в достатъчно критична фаза.
“За съжаление в кризисни или извънредни ситуации нямаме достатъчно време за да свършим тази особено ценна работа и да постигнем добър анализ, който да способства вземането на обосновани правилни и верни решения.
Прието е политиките с които интервенираме на пазара на труда да разглеждаме като пасивни и активни. В първата група съществува точен регламент, който под една или друга форма се прилага в последните повече от 30 години. През този период само се е променял механизма на определянето на паричното обезщетение при оставане без работа или пък са насочвани по-голямо количество парични потоци (пак под формата на парично обезщетение) към една или друга целева група. В периода след 1989 г. например се приемаше, че завършващите млади хора трябва да бъдат подпомогнати и стимулиране с парично обезщетение за определен период (до 6 месеца) за намиране на подходящо работно място. В последващият период този механизъм бе премахнат и се търсеха варианти за стимули по друг механизъм”, споделя изследователят.
Според проф.Терзиев в периодите на драстично увеличаване на равнището на безработица или при масовите съкращения на големи групи от хора и за „потушаване“ на социалното недоволство обезщетенията се получаваха на куп за целия период, като се очакваше, че това ще спомогне за формирането на малък семеен бизнес. При тежките условия това на практика не се случи и очакваното въздействие на първичните местни пазари на труда или беше съвсем временно или въобще не се реализира. Този механизъм в настоящата ситуация е практически неприложим или ако се търси подобен вариант, то трябва да се разработи такъв, който да удовлетвори в началния етап от кризисния период онези групи от хора, които не биха могли да се справят без такъв вид обезщетение (помощ за оцеляване).
“При сегашната ситуация този механизъм на пасивна подкрепа би могъл да се усъвършенства или частично да се промени, но резултата от тези действия няма да бъде очаквания или въобще няма да отговори на създалата се или създаващата се тежка социална ситуация.
По интересни са въздействията, които бихме очаквали от промяна в активните социални политики. В общият смисъл на понятието се очаква те да бъдат достатъчно гъвкави и да отговорят на очаквания, критични ситуации или настъпващи негативни процеси.
За детайлен анализ и тук няма време, но е ясно, че ще засегнат почти всички сектори на икономиката пряко или косвено. Сегашният инструментариум на тази т.н. активна политика преди всичко разчита на програмния подход, като използва възможността на набор от проекти. Тази конкурентност създаваше очаквания и нагласи през различните програмни периоди проектите да стават все по-добри и по-успешни, а резултата все по въздействащ на съответната група от ползватели. В момента се пита – дали това е възможно в сегашната ситуация и дали имаме достатъчно време да реализираме подобен механизъм”, изтъква проф.Терзиев.
Той допълва, че спомените от близкото минало на програмите за временна заетост (които с доста по-голяма значимост се осъществяваха в малките общини), които бяха както икономически, така и политически инструмент за задоволяване на потребността да бъдат заети голямо количество от хора в обществено-полезни дейност и да получават същите хора определени доходи. Това даваше определено спокойствие и на управляващи и на местните власти, че онези, които продължително са извън пазара на труда ще имат определена заетост. Друг е въпросът доколко полезността от тази дейност бе достатъчно обоснована.
“Все още на пазара на труда не са регистрирани високи процеси на масово освобождаване на работна сила, а по-скоро се използват възможностите на трудовото законодателство за колективно излизане в платен отпуск или определяне на ситуацията, като производствен престой. Това би сработило отлично, ако е ясно, че критичната ситуация ще приключи в обозримо кратък период. Дори и да предположим, че в следващите няколко месеца пандемичната ситуация ще бъде овладяна, но ще следва възстановителен период, който няма да бъде по-малък от няколко месеца, а за някои от икономическите субекти и доста по-дълъг.
Задържането на относително добра ситуация на пазара на труда в България е възможно за съвсем кратък период и доколкото тези процеси вече текат с пълна сила може да се очаква, че високо проблемна и критична ситуация ще настъпи съвсем скоро”, уточнява професорът.
Ученият уточнява, че безспорно в живота и здравето на хората е от първостепенна важност, но също така е безспорно, че тези хора трябва да продължат да живеят в определен социален комфорт. И двете обстоятелства настъпват със или без това дали ние ги предвиждаме и дали сме подготвени за това. И ако в момента имаме сериозни проблеми с ограничаване на обхвата за разпространение на едно заболяване, като се опитваме да предпазим здравната ни система от срутване, то не бива да забравяме, че и тази система е част от функциониращата социална система и протичащите социални процеси. Много бързо трябва да помислим за всички останали елементи на социалната ни система. За специалистите, пък и за всички останали е ясно, че тези елементи не могат да функционират сами за себе си. Очевидно вземаме кризисни решения и мерки само в една посока – здравната система. Останалите елементи от тази система сме оставили да работят по обичайния начин и ритъм. Дори с отложено действие процесите ще настъпят и при останалите елементи на системата, а те не са по-малко уязвими, а в някои случаи дори и в по-голяма степен.
“Ето още един елемент от действието на социалната система – образователната в нейната дистанционна форма. Някой политици, та дори и експерти споделят, че сме направили скок, който в обичайното развитие на нещата би ни коствало поне десет години. Този коментар е отнесем към това, че системата на основното, средното и висшето образование функционира в дистанционен режим на работа или поне това е очакването на ръководителите на тези системи. Трудно е да се приеме, че този „скок“ е тъй успешен, както ни го описват и без да се оспорват възможностите на дигиталното образование и дистанционното обучение, то трябва да отбележим, че освен технологична и техническа подготовка за него се изисква и т.н. социална подготовка – как и по какъв начин да поднесем това, което трябва дигитално да достигне до ползвателя – ученик, студент, работник или в най-общия смисъл сътрудник. Добре изглеждащите интерактивни методи, интерактивните класните стаи, въобще споделените общи електронни пространства са възможност, но не винаги и най-добрата. И двете страни трябва да бъдат добре подготвени, както за предаване, така и за приемане на знание. Не говорим за транслирането на информация, а за знание. Ако този процес би се струвал доста лесен и прагматичен за хора, които имат достатъчно натрупан опит в тази посока, то традиционните учители в определена степен имат недостиг на умения в тази посока, а и не само те.
От плоскостта на въздействие на динамичните процеси, които съпътстват пазара на труда в тази извънредна ситуация, той все по-силно оказва пряко въздействие на функционирането на здравната система. От една страна увеличеният брой на безработни лица попаднали на пазара на труда се осигуряват от държавния бюджет, като получават и съответните предвидени за това обезщетения от Кодекса за социално осигуряване, а от друго страна здравната система е принудена да поема и тези, които не са осигурени за този здравен риск”, обяснява проф.Терзиев.
Той е категоричен, че анализирането на тези процеси е доста тежка задача, като се има предвид, че те не са предвидими, а и статистическата информация към този момент е непълна и обхваща единствено и само първите девет месеца на годината.
Едва след събирането и анализирането на достатъчно по обем и качество статистическа информация ще може относително точно да се оцени въздействието върху здравната система.
“Анализирайки наличните статистически и оперативни данни може да се създаде относително точен модел за преодоляване на кризисната пандемична ситуация, като възможните решения се групират в три основни групи: политически, социални и икономически.
Първата група: политически са тези които са свързани с определяне конкретната политика при кризисни действия. Наличните планове за действие при кризисни ситуации се оказаха неприложими в целия си обем и обхват в настоящата пандемична кризисна ситуация, което създаде обективни предпоставки за вземане на политически решения. Тези решения са свързани с решения на българския парламент, правителство, структуриране на кризисен, оперативен, ваксинационен национален щаб и др. Това създава условия за решаване на възникналата национална кризисна ситуация, като се създава организация извън тази, която е съществувала до този момент в държавата – чрез своите административни структури.
Социалната група решения включва и тези, които са свързани с опазване здравето на хората. Тяхната разновидност е особено голяма като се има предвид наборът от последици и създаването на превенция от последващи пандемични вълни”, казва още проф.Венелин Терзиев.
В тази група от мерки са тези свързани с ограничителния режим на придвижване на хора, като забрана на групови събирания от обществен и частен характер (конгресно-конферентни мероприятия, семинари, обучения, изложения, мачове, спортни събития, посещения на фитнес зали, балнеолечебни процедури, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове, концерти, театрални постановки, кинопрожекции, сватби, кръщенета, погребения и др., кафенета, ресторанти, нощни заведения, вкл. барове и клубове, игрални зали и казина, хотели и къщи за гости, търговски обекти и др.), ограничения за придвижване в рамките на страната, онлайн режим на обучение в училища и висши училища, забрана за посещение в детски градини и ясли, ограничаване на дейностите и заниманията в центровете за личностно развитие и центровете за специална образователна подкрепа, извънкласни дейности и занимания, дейности по интереси, занимални и други, организирани в училищна и извънучилищна среда, ограничения в обществения транспорт и посещения и свиждания в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и лечебни заведения за болнична помощ.
“В тази група са и мерките за подобряване на граничния здравен контрол, както и медицинските, т.е. създаване на качествено нова и различна организация – приемане на единен протокол за диагностика и лечение при COVID 19. Тук можем да отнесем и дейностите по инвестиции в болничната инфраструктура, осигуряване на лекарства, както и чисто организационните мерки, които са свързани с план за разкриване на ковид легла и координация на хоспитализациите.
Друго направление е свързано със социално подпомагане на останалите без работа в следствие на кризисната ситуация, което е свързано с получаването на парични обезщетения на основание на Кодекса за социално осигуряване, както и парично и материално подпомагане по Закона за социално подпомагане и приети конкретни мерки и планове.
Третата група група: икономически – това са групата мерки, които имат същностен характер да запазят бизнес средата в относително добър комфорт. Най-вече са свързани с подпомагане на работодателите да запазят заетостта на своите сътрудници и служители. Това са мерки за осъществяване на директна държавна субсидия за осигуряване на част от размера на работните заплати и осигурителните плащания върху тях за сектори на икономиката, които най-пряко са засегнати от кризата. Друга възможност за реализиране на подобна политика са свързани с облекчена данъчна политика в различни сектори, например: туризъм.
Друга възможност е подпомагане на функционирането на икономиката чрез различни програми и мерки, които предлага Закона за насърчаване на заетостта или чрез специални правителствени програми”, изброява проф.Венелин Терзиев.