С решение за децентрализация Сухиндол приютява катедрите по Педиатрия и УНГ, студентите са държали изпити по различни специалности и в Балван, Драганово и Стражица

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Великотърновска област става университетски център по медицина след бомбандировките над София. През 1944 година Сухиндол се превръща в университетски център, като приема катедрите по детски болести и УНГ. Това се случва с взето решение за децентрализация и заради бомбандировките над София, които заплашват да прекъснат учебния процес при бъдещите лекари.

Информацията за това, че в Сухиндол е имало академична дейност излиза на бял свят от вестник „Зора“, където е поместен график за сесиите. Там се посочва, че студентите трябва да държат изпит по детски болести и УНГ. Изрично се подчертава, че преди това трябва да са получили оценка по патология. Любопитен факт е, че изпитите са провеждани в кръчмата, а според указанията всеки студент е трябвало да си носи одеяло, чаршафи, нож, вилица и лъжица.

Сухиндол обаче не е единственото населено място от областта, където бъдещите медици са държали изпити. Във великотърновското село Балван студентите са били оценявани по нервни болести и психиатрия. Ходили са на изпит по вътрешни болести в горнооряховското село Драганово и по хирургически болести в Стражица.
Особено интересни са сведенията от друга статия. Там е описана учебната дейност в изнесените катедри, която се свеждала главно до провеждане на изпити и заверка на книжки.

„Тогавашните студенти, някои от които са се мяркали само за по 20-на дни, си спомняха с умиление и носталгия за „следването“ в тези гостоприемни и богати селища. След въздушните бомбандировки, мобилизациите, евакуациите, следването в чужбина, недоимъка и несигурността те са се озовали в един малък и мирен оазис. Царяла е атмосфера на лекомислена отпуснатост, приятна безотговорност и на по-тесни връзки между студенти и преподаватели, студенти и студентки“, се посочва в статията.

В материала се разказва още, че е имало изграден „временен деканат“, разположен най-често в селската кръчма. Там са се събирали професорите и студентите. На място са се разписвали и заверявали студентските книжки, като там са се провеждали и празнували взетите изпити като всички били успешни.

„Събитието е било отбелязвано с искряща гъмза и цвърчащи наденици. Съгласно създадения набързо ритуал изпитаният студент е имал задължението да занесе на „чуш“, професора до квартирата, съпроводен от възторжените участници в тържеството. Говореше се, че по-тежките професори са били носени от двама студенти. Нощта е продължавала със серенади и взаимни посещения. Утрешният ден е бил неясен и непредсказуем, днешният е предлагал малки, но истински радости“, разказва още статията.

Всичко това е доказателство, че районът е бил сред предпочитаните от властта за съхраняване на образователния процес в страната. С разпределянето на различните изпити и катедри в селищата в региона на практика се предотвратява възможността за цялостно спиране на обучението. “А в този момент страната е имала огромна нужда от медицински кадри. Руините на София, задълбочаващата се политическа криза и изказването на Чърчил, че на мястото на разрушените сгради ще се садят картофи, са подействали като катализатор за бъдещите лекари”, подчертават историци от Велико Търново.