Последни Новини

Великотърновския университет разполага с дигитална колекция на старопечатни и редки издания

Обсъждат дистанционното обучение и изпити като „новото нормално“ на уебинар на академичната общност по компютинг
ноември 29, 2021
Развитието на събитийния туризъм обсъждаха на кръгла маса във Великотърновския университет
декември 2, 2021
Покажи всички

Великотърновския университет разполага с дигитална колекция на старопечатни и редки издания

Най-старата книга от фонда на университетската библиотека е “Цветен триод”, която  е изключително рядък екземпляр от 1649 година

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

ВТУ “Св.св.Кирил и Методий” разполага с богата дигитална колекция на старопечатни, редки и ценни издания от фонда на университетската библиотека. Книжовното богатство е проучено и съхранено чрез реализирането на проект “Дигитализация на културно и историческо наследство-Научна периодика 1878–1900 г. и лични дарителски колекции от фонда на библиотеката на Великотърновския университет”.
Сред най-ценните издания е изключително рядък екземпляр от 1649 г. Откритието е на Валентина Димитрова, която е от екипа, работил по проекта. Книгата е озаглавена “Цветен триод”. Това е религиозна литература, издавана през Средновековието. Тя е част от дарение от 20 книги, което е постъпило в университетската библиотека през 1976 г. от проф.Ангел Давидов.
“Върху четири от книгите има ръкописен надпис, който гласи: “Село Долна Кремена”.  Това е селище във Врачанска област, където не е имало печатница, от която да е излязло такова издание, но пък там е имало манастирски средища”, споделят изследователите.
“Оказа се, че Държавният архив в Монтана притежава само 20 страници от този “Цветен триод”. Нарича се така, защото това са молитви и песнопения, които се използват в Православието от Лазорова неделя до Петдесетница. Има и “Постен триод”, който включва молитви и песнопения по време на постите. Другото име на триода е пентикостарион, което на гръцки език означава Петдесетница”, разяснява Валентина Димитрова.
При анализите по страниците на книгата били открити интересни детайли и украси.
“Книгата е с твърда подвързия от дъски и кожа. Личат метални закопчалки и пластини. Книгата е с двуцветен печат, заставки, а началните букви на отделни фрази са с червено мастило. Има фолиация, което показва, че са номерирани листата, а не страниците с кирилски букви. Пред всеки лист стои знак “ЛИ”. В книгите, които са издавани в Молдова, Влашко, Украйно през този период, стои тази дума, която означава “лист””, обяснява Валентина Димитрова.
Тя допълва, че е открила върху хартията воден знак, който е от пет успоредни линии върху всеки лист. Това е помогнало за крайната датировка на книгата.
“Този воден знак е въведен от печатарите в Средновековието, с което да гарантират оригиналността на печатните си произведения. “Цветният триод” е отпечатан в град Търговище, Румъния.Това е най-старата книга в колекцията на университетската библиотека. На територията на България има само три такива екземпляра-във ВТУ, в Националната библиотека в София и в Държавния архив в Монтана, където се пазят само 20 страници”, уточни Димитрова.
Тя информира, че другите две уникални книги са- Миней за месец ноември от 1741 г., отпечатан е в Москва като съдържа молитви за този месец и “Постен триод” от 1745 г. с молитви за периода на постите. Не е ясно обаче къде е издаден.
“Книгите от този период, които са печатани в Москва, Украйна са  белязани с царското родословие и този прийом е въведен след като Екатерина Велика идва на власт. Тогава е издаден Указ, с който се постановява, че в тези издания, които се отпечатват в царската типография /б.а.издателство/, е задъжително да се упомене царското родословие. Благодарение на това книгите днес много лесно и успешно се датират, тъй като се знае времето, в което са царували отделните владетели. Датировката е извършвана със старобългарските букви като на всяка буква отговаря определена цифра.В комбинация, подредени една до друга, дават годината 1745”, изтъква Валентина Димитрова.
Милена Игнатова, която също е работила по мащабния проект допълва, че всички книги, които фигурират в списъка за дигитализация са от дарения. Повечето от тях са предоставени преди десетилетия на ВТУ от Дирекцията на полицията в Плевен, които навремето са били “арестувани” след 9 септември 1944 г. Сред тях е и книгата “Многоцветна градина” от 1840 г. на Йоанис Симеонидис и е на гръцки език.
“Установих обаче, че авторът е български възрожденец, който се казва Иван Симеонов Балабанов. Името му е трайно свързано с Търново. Роден е в неврокопското село Търлис и получава гръцко образование, но почти целия си живот прекарва в Търново. Бил е радетел за отделяне на българската църква от гръцката и е участвал във въстание, известно като Гръцката завера през 1821 г. Заради това е изпратен на заточение. След като е освободен, става учител в търновското елинско училище през 1837 г. Около 1850 г. е живял и творил в Преображенския и в Килифаревския манастир като книгата, с която разполагаме е написана в Преображенския манастир. Автор е на множество сборници, слова, поучения. Превеждал е съчинения на Платон, Сократ, Лукиан от старогръцки. Писания на Йоан Злауст, Григорий Богослов и Антоний Византиец пък е превеждал от старобългарски на гръцки”, разказва Милена Игнатова.
Тя уточнява, че книгата “Многоцветна градина” съдържа морални поучения към младите хора и е от 227 страници. Има 3 страници предговор, в който авторът подчертава своя български произход.
“Проектът е инфраструктурен и има за цел да продължи започналото през 2019 г. дигитално архивиране и сканиране на редки и ценни старопечатни книги и периодични издания, излизали в периода от 1649 до 1878 година, специализирани материали, на научна литература, свързана с изследователския и образователния процес, както и да прехвърли процеса към личните дарителски колекции от филиалните библиотеки в Историческия, Филологическия и Православния богословски факултет”, сподели директорът на Библиотечно-издателския комплекс на висшето учебно заведение проф.д-р Красимира Мутафова.
По думите и библиотеката на ВТУ е единствената извънстолична университетска библиотека, която разполага със специализиран софтуер за дигитализация.
“В Информационно-образователния център за дигитализация, създаден по проект, от 2019 г. се сканират и архивират дигитално две от колекциите, принадлежащи на фонда на Университетската библиотека – със старопечатни издания, които са повече от 290 и ръкописна сбирка с османски документи от XVII–XVIII в. В трите филиални библиотеки са обособени лични дарителски колекции на Стефан Дичев, Христо Вакарелски, Магда Христодулова, Нестор, епископ Смоленски, проф. Тотю Коев, проф. д-р Любен Прашков, проф. Иван Гълъбов, проф. дфн Пеньо Русев, Йордан Вълчев. Дигитализирането на научната периодика 1878–1900 година и личните дарителски колекции ще улесни достъпът на повече изследователи до тези ценни издания и ще подпомогне научноизследователския и образователния процес във висшето училище. То е в съответствие със Стратегията за развитие на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (2017 – 2025 г.) и е реална възможност за трайно въвеждане на четирите основни направления на дигитализацията в сферата на висшето образование и съхраняване на световното културно наследство”, подчерта проф.Мутафова.
Тя уточни, че е в ход подготовката на каталог на книжовната съкровищница. Финал на проекта ще бъде поставен с научна конференция.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!