Времето и съдбата ме среща с него преди малко повече от пет години на юбилейното тържество на Стопанска академия в Свищов, чийто връстник е самия професор Методи Кънев. Изнасяше един от основните пленарни доклади на юбилейния международен форум, а аз щях да говоря след него в пленарната сесия. Познанията за него и за това, което е писал и правил преди това бяха малки и се свързваха с това, че е един ректорите на Свищовската Алма Матер.
Старателен ретроспективнен анализ с добри заключения за съвременното ни развитие накара огромната аула да бъде притихнала, а мен особено притесни, защото имахме достатъчно голяма възрастова разлика – което показваше огромния опит, събрана мъдрост и разбира се огромно знание.
Говорих последен, което и е най-трудно в една пленарна сесия – и заради натрупаната умора в присъстващите и заради емоциите от говорещите преди теб.
Изненада от това, че той първи стана от банката да ме поздрави и ръкопляска, а все пак това бе доайенът на празничното тържество леко ме стъписа и достатъчно много впечатли – от това да успяваш да улавяш силата и енергията, както и стремежите на всички останали. Едва ли днес има кой да оспори неговия принос за развитие на икономическата наука в България, но ние следовниците по-често и по ярко трябва да отбелязваме присъствието на тези наши изключително добри умове и да се опитваме да ги ценим, споделяме техния опит и знание, но и показваме необходимото уважение.

Днес неговия син д-р Евгений Кънев казва за своя баща:
Млад асистент, а дръзнал да оспори марксистката аксиома, че трудът не е стока при социализма. Дори редакторът под линия се застрахова, че не споделя този възглед.
И нямаше как да е другояче. Тези безбройни и безкрайни нощни часове на шах с проф. Велислав Гаврийски – създателя на модерното застраховане, един от “академиците” и духовни аристократи на академията – даваше своите плодове.
Макар скоро след това Пражката пролет вдигна мерника на всички инакомислещи у нас и научната му кариера забоксува.
Но пък се отвори шанс да специализира във Франция. И то при Нобелов лауреат по икономика. Един друг свят, но се оказа, че ДС е навсякъде. Няколко соц вица пред уж БГ емигранти и пак неприятности у нас.
И докторската дисертация не мина: 9-9 гласа в научния съвет и 5-6 гласа във ВАК? Защото не били достатъчно цитирани соц авторитетите и излизала от каноните на марксизма. Със съвет за преработка. И негов отказ. Вместо това – нова дисертация, “минала” чак след 10.11.1989.
И когато най-после влезе свежата вълна на гласност и перестройка – дори шансът да заеме най-високата академична позиция се оказа и малшанс. “Прогресивните” сили само се бяха снишили да видят кой ще издигне ръст и глас. И пак проблеми и ядове. И ДС.
Новото време не донесе нови идеи и хора в академията, а окопаване на старото. Не понесе превземането й от самозванци и се премести в София. Отколешната му мечта. По-добре късно, отколкото никога.
Вече на професорска възраст се научи да работи на компютър и написа няколко книги. “Идеята за прогрес отвъд икономиката”. “Човешкото развитие”. И….
Днес – на 85 години – го греят поздравите, спомените и примерът, който остави на хилядите си студенти – днес стопански деятели и академични хора в цяла България. А неговите учебници се преиздават – и за студенти, и за гимназисти.
А той – Методи Кънев- е все така усмихнат, зареждащ със своя хумор и наивен оптимист в доброто.

Известна е сентенцията на Васил Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме.“ Това двустранно „обръщане“ е обективен закон на всяка радикална промяна. Хората го схващат като „нов вятър“, променящ техните ценности, мислене и постъпки. В резултат на мястото на съществуващите структури те формират нови. Така и те „обръщат“ времето – неговият дух става реалност.
Доказва го историята, редуваща социални сривове с възходи. Библията ги представя като „време за разхвърляне и време за събиране на камъни“. Така е и в модерната епоха. Хуманистичният дух на Ренесанса „обърна“ манталитета на хората. В резултат и те „обърнаха времето“ – гражданските революции сринаха този ред с надежда да установят свобода, равни права и благоденствие. Такъв е духът и на собственото ни Възраждане, което Левски има предвид.
Това казва проф.д.и.н.Методи Кънев. Той е един от великите умове на нашето съвремие. Бивш ректор е на Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ в Свищов. Автор е на десетки научни трудови и такива, които са с особено значение за развитие на икономическата наука и обществото – „Човешкото развитие – надежди и заплахи в XXI век“ и „Идеята за прогрес отвъд икономиката“.
“Освен със съзидание и рушене, този процес се съпътства с още два ефекта. В началото неизбежно се получава хаотичност – напълно нито са изчезнали старите структури, нито функционират нови. Другият ефект е по-сетнешен – процесът на съзидание рано или късно се отклонява от вдъхновилите го принципи. Те или се изоставят от управляващите, или самите социални актьори престават да ги зачитат. Така в модерната епоха взема връх не хуманистичният дух, а стремежът към „златния телец“. То свидетелства, че се е изменил манталитетът на хората. Дори Луи Филип, последният крал на Франция, възкликва: „Ах, хубаво е човек да е богат“. На президента на САЩ  К. Кулидж се приписва фразата „Бизнесът е религията на Америка“, подчертава проф.Кънев.
По думите му Законът на промяната се потвърждава и днес. Обръща се мисленето на милиони хора, макар още да не е ясно към какво се „обръща“ времето – към глобален неокапитализъм или към  по-хуманен социален ред. В този контекст са въпросите за съвременната съзидателно-рушаща промяна и за мястото и ролята на университетите в нея.
“Би могло да кажем като интелектуалците от кръга „Блумсбъри“: „Започна нова епоха и ние сми част от нея“. От няколко десетилетия, в света и у нас, е налице дух на ново възраждане. Това доказва с книгата си „Изпод пепелищата на духовната разруха. Кълнове на новото възраждане“ нашият учител по френски език д-р Рачо Казански. Така е. Обществената промяна и днес по израза на Шумпетер е с характер на „креативна деструкция“.
Определящ вектор е свързаността на няколко градивни ключови процеса. Първо, непреодолима тенденция е нарастващото значение на знанието във формата на информация. То е най-ценният ресурс, новият осев организиращ принцип и стратегически фактор на промяната. Диалектиката на историята потвърждава предвиждането на Маркс, че знанието ще се превърне в „непосредствена производителна сила“, човешкото развитие – в самоцел, а физическият капитал от господстващ над човека – в негово „неорганическо тяло“. Разбира се, не е изключено и друго – знанието да се окаже нов инструмент за глобална олигархизация на живота“, разсъждава проф.Кънев.
„Икономиката се превръща в многолика – дигитално-обслужваща, глобално-мрежова еко-социално-пазарна структура от информационни, капиталови, продуктови и финансови потоци. Става автоматизирана, гъвкава и роботизирана. Според редица експерти на аналитичния център „Стратфор“, иновативни са вече не само САЩ, Европа, Китай, Русия или Индия, а и редица „мини-Китая“ от Южна Азия, Латинска Америка, дори от Източна Африка. Производството се персонализира според претенциите на потребителите. Високоскоростният транспорт и мобилните комуникации преодоляват пространствено- времевите бариери. Те правят възможен достъпът до всички  разпределителни  и консумативни центрове в света. Актуален става „ устойчивият, интелигентен и приобщаващ растеж“, коментира още проф.Методи Кънев .
Той е категоричен, че у нас „вятърът на промяната“ дойде отвън. Завари ни без приспособителен опит и без ефективен институционален и граждански контрол. Станахме не субект, а обект на промяна. Няма и истинска правова държава като терен и рамка на пазарната икономика и демокрацията. В тази (по израза на П. Бурдио) „объркана социална физика“  душите на много хора са в плен главно на това, което тя разрушава. Твърдят го в своите интервюта изтъкнати дейци у нас: професорите Г. Каприев и О. Герджиков, радиожурналистът Г. Папакочев, поетът Р. Леонидов, журналистката Л. Бенатова и др. Според тях само по форма сме демократична държава – има обезверяване на хората, обслужват се корпоративни интереси и се деформира почти необратимо жизнената среда.
“Този доминиращ субективиран образ на обществото е верен. Но е едностранчив, какъвто е и възгледът за новото съзидание. Те в единство образуват цялото. Но едни индивиди и социални групи съзират само романтизма на съзиданието, а други – само драматизма на разлагането. Истина е, че животът се заплете в нови противоречия, определящи облика на настоящето и борбата за характера на бъдещето.
Първо, налага се /включително у нас/ олигархизмът – алианс на пазарната с политическата власт. Институциите се овладяват и използват за господство и обогатяване. Хуманистичният идеал за цялостен човек-гражданин остана в сянката на стремежа да се печелят пари.
Второ, размиват се държавни, класови, културни и устройствено-политически граници. Има междуетнически, религиозни и социални конфликти, екологични и технически катастрофи. Милитаризира се космосът. Осъществява се ново „велико преселение на народите“.
Трето, има противостоене между държави с високо качество на живота, и други – чувстващи се онеправдани. Социалните слоеве със заможен статус се ориентират към т. нар. лайфстайл. На бедните се предлагат мимолетни радости – зрелища, лотарии, шоу-програми и др.п.
Четвърто, формиращото се „общество на знанието“ е също противоречиво. Усвоилите авангардни знания у нас не винаги намират поле за прилагането им. Други изостават от равнището на знанията и на технологиите. Увеличава се разликата във възнагражденията. Лишените от  добро образование са заплашени със  социално изключване. Формира се така нареченият прекариат – социална прослойка с окаят жизнен статус, без имущество и работа, и с непредвидимо социално поведение. Човекът от този слой е наричан още нинджа – абревиатура на No income, no Job, no Assets”, обяснява проф.Кънев.
Според изследователя световната мрежа създаде възможност специалните служби да контролират личното пространство на уеб-активистите.  Възникнаха кодиращи пограми за анонимна комуникация, но от тях се възползват и  престъпни кланове. Те превръщат социалните мрежи  – както иронично се изразяват някои – в „шведска маса“ за търговия с наркотици, оръжия, проституция, организиране на тероризъм.
“Голям въпрос е защо обществената промяна е двулика? Така е, защото, първо, самите хора са със сложна и противоречива личностна структура. Имат различна психика, култура, социализираност, моралност, деятелно-адаптивни качества.  Възвишени са, но и греховни. Рационални са, но се поддават  на заблуди и изкушения. Обществената среда е не друго, а обективирана проява на качествата на хората. От гледище на коренните промени обществата изглеждат низ от следващи „една след друга“ качествено различни формации. Новото тържествува върху руините на старите отношения, смятани за предразсъдъци.Социалните процеси не текат само чрез скъсване с миналото. Не малко от тях еволюират „от едни в други“, вследствие на което  миналото  се  вписва в облика на бъдещето. В новите условия става и това, което сме наследили от миналото. Остарели ценности, начини на мислене, стереотипи, догматични убеждения, социални връзки противоречат на новите принципи, но се запазват и влияят. Оттук идва отклоняването от идеалите или тяхната подмяна. Надеждите все се оказва „надхитрени” от живота. Централна ос на пртивопоставяне днес е дилемата: отворен свят и глобален олигархичен ред или популистки национално-държавен изолационизъм. Но е възможен и друг изход. Глобалално действащите олигархични кръгове срещат съпротивата не само на антиглобалистите. Срещу тях са и алтерглобалистите, защитаващи отвореността на света, но не като олигархичен неокапитализъм, а като хуманен международен ред. В по-общ план се води борба  между олигархията и граждански движения за социална реорганизация и принципно нови системни решения. Не е ясно какво ще надделее и постепенно ще преподреди живота по собствения си организиращ принцип. Както казваше Хавел, всичко е възможно, но нищо не е сигурно.
Днес тече процес на органично сливане на науката и образованието с практическата  деятелност. Бизнесът съзира в науката и висшето образование вече не (както някога) „пустоцвет”, а  ново „златоносно” поприще. Засилват се връзките между университетите, бизнеса и държавните институции. Интегрират се в едно  научната дейност, висшето образование, развитието на високи технологии, екологичният императив, деловите услуги, финансовото посредничество и пр. От мегаполиси обществото се преустройва в клъстери. Те вграждат едни в други човешкият, индустриалният, информационно-комуникационният и финансовият капитал. Техният принцип е: „Добре направеното струва повече от добре казаното”. В резултат интензивно се произвеждат, използват и разпространяват иновативни знания, преобразуващи обществото”, уточнява проф.Методи Кънев.