Ученият прави анализ на пазара на труда и посочва инструментите за стимулиране

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

В процеса на сложното пазарно преустройство на българската икономика от края на 80-те години се генерират и активизират специфични конюнктурни фактори. През първия период те потискат растежа, водят до влошаване и дори до отделни деформации в някои основни макроикономически зависимости и пропорции. През този период се осъществи либерализацията на търговията и цените и започнаха мъчителните и продължилите дълго време реформи в аграрния сектор. Това заявява проф.д.н.Венелин Терзиев.
Той подчертава, че при количественото определяне всички фактори, относно заетостта и безработицата, се откроява изоставащата реакция на безработицата, което намира израз в около три пъти по-слабото изменение в нейната норма в сравнение с относителната промяна в брутния продукт. Тези фактори разкриват някои явни и скрити косвени признаци на безработицата, заетостта и производителността на труда; трудно преодолими разминавания между статистически отчитаните и действителните размери на безработица. Към тези фактори се включват следните по-важни въздействия:
1. В случаите на по-значителен и продължителен спад в производството се ускорява процесът на освобождаване на работници, макар и да е възможно този процес да протича с по-различна интензивност. Равнището на безработица се увеличава с по-бавни темпове (а не с аналогични), защото по различни причини по-малко (а не всички) от общия брой на освободените работници се включват допълнително в групата на безработните.
2. Една част от съкратените се ориентират сравнително бързо към самостоятелна дейност, предприемачество (най-често в областта на дребния бизнес), други се отказват от участие в трудова дейност – тоест, преминават в групата на икономически неактивните лица.
Всяко по-чувствително и трайно свиване на производството се отразява върху продължителността, формите и характера на заетостта. Увеличава се броят на заетите лица на непълен работен ден. Поради факта, че намалява обемът на производството, в следствие на намаляващите приходи и печалби, фирмите се стремят към редуциране на разходите с цел по-бързо да излязат от ситуацията. Много често като резултат от това намалява производителността на труда, а и темповете на нарастване на БВП. Заетостта на непълно работно време може да се разглежда както като форма на гъвкава заетост и реализиране на свободата на индивидите по отношение на продължителността на работното им време, така и като „междинен“ трудов показател, който се формира на границата между заетостта и безработицата, защото човешките ресурси не се използват пълноценно, работещите получават неритмично, значително по-малко и неудовлетворяващо ги заплащане. Така, макар формално да са заети, част от наетите по трудови правоотношения лица могат да фигурират и като скрито безработни. На практика, особено през първия период на прехода, заетостта в много предприятия не съответства на определението за заетост, продължителността на работното време, производителността на труда и получаването на трудово възнаграждение не съответстват на установените стандарти. Заетостта на тези хора е по-ограничена и по-несигурна от нормалната. Това става главно в случаите на влошаване на общия икономически темп на развитие, на производствени ограничения за отделните предприятия (пазари, доставки, кооперирани доставки и др.), в резултат на което се влошават производствените и финансовите резултати и нараства вероятността от по-масови освобождавания от работа (съкращения, уволнения).
“Социалната ни система, признаваме или не признаваме, се намира пред сериозно изпитание. Тя, разбира се, е преживявала и далеч по-тежки изпитания, особено в годините на активни политически и икономически трансформации след промяна на обществения и политически строй в края на 90-те години на миналия век. В периода от 1989 г. и след това, през следващите години, поне още няколко пъти е била в кризисна ситуация. Цикличност в тези деформации на функционирането не могат да бъдат обосновани, но могат да бъдат обособени групи от фактори, които в една или друга степен влияят върху тях. В по-голямата си степен те са зависели от способността на икономиката да понесе или да не понесе определени натоварвания. Тези натоварвания са се компенсирали в едни случаи от естествения ход на определени събития и процеси, а в други ситуации са използвани набор от коригиращи мерки и програми, които да възвърнат жизнеспособността на затихналите икономически процеси.
Поставена в ситуация на бързопроменяща се среда, социалната система в България трудно и мудно реагира на създалата се нова и различна ситуация. Дори притежаваща съвременните механизми за отчитане на съответните изменения, тя – поне на този етап, не е способна да реагира адекватно и приемливо на създалата се пандемична ситуация от COVID 19.
Това в определена степен е очаквано от експертите в тази област, защото те отлично познават механизма на вземане на такива решения на национално и европейско ниво – процес, който е относително дълъг и неособено гъвкав, но и който се предполага, че може да отговори на очакванията на обществото”, коментира проф.Терзиев.
По думите му комбинацията от въздействия на множество фактори върху действащата ни социална система ще я изправят пред вземането на кризисни и бързи решения. На всички е известно, че вземането на бързи решения е доста рисковано, защото те обективно не са подплатени с точен анализ на ситуацията и привидно позитивните резултати, които очакваме, понякога имат достатъчно негативни последици.
“Флуктуациите на пазара на труда вече започнаха и те са привидно прикрити от палиативните мерки на работодателите с цел да запазят по-дълго време равновесно състояние, което обективно вече не е такова. Дори и неизследвани, процесите се движат с такава бързина и са толкова ясно забележими, че няма как да не открием критичните елементи. В тази връзка могат да се дадат редица примери, като затрудненото придвижване на хора и товари, ограничения достъп до голям набор от услуги, включително и гарантираната държавна такава дейност (извършвана дистанционно или полудистанционно), е със забавен темп, което не само затруднява, то дори възпрепятства нормалното развитие на икономическите процеси. Това е само бегъл щрих на вече създалата се ситуация и анализирането ѝ в конкретика и дълбочина би дало много по-ясна и по-точна картина и тя със сигурност ще е в достатъчно критична фаза”, казва ученият.
Според него в кризисни или извънредни ситуации няма достатъчно време, за да се свърши тази особено ценна работа и да се постигнат добър анализ, който да способства вземането на обосновани, правилни и верни решения.
“Прието е политиките, с които интервенираме на пазара на труда, да ги разглеждаме като пасивни и активни. В първата група съществува точен регламент, който под една или друга форма се прилага в последните повече от 30 години. През този период само се е променял механизмът на определянето на паричното обезщетение при оставане без работа или пък са насочвани по-голямо количество парични потоци (пак под формата на парично обезщетение) към една или друга целева група. В периода след 1989 г., например, се приемаше, че завършващите млади хора трябва да бъдат подпомогнати и стимулирани с парично обезщетение за определен период (до 6 месеца) за намиране на подходящо работно място. В последващия период този механизъм бе премахнат и се търсеха варианти за стимули по друг механизъм.
В периодите на драстично увеличаване на равнището на безработица или при масовите съкращения на големи групи от хора и за „потушаване“ на социалното недоволство обезщетенията се получаваха накуп за целия период, като се очакваше, че това ще спомогне за формирането на малък семеен бизнес. При тежките условия това на практика не се случи и очакваното въздействие на първичните местни пазари на труда беше или съвсем временно, или въобще не се реализира. Този механизъм в настоящата ситуация е практически неприложим или ако се търси подобен вариант, то трябва да се разработи такъв, който да удовлетвори в началния етап от кризисния период онези групи от хора, които не биха могли да се справят без такъв вид обезщетение (помощ за оцеляване)”, коментира проф.Терзиев.
Той е категоричен, че при сегашната ситуация този механизъм на пасивна подкрепа би могъл да се усъвършенства или частично да се промени, но резултатът от тези действия няма да бъде очаквания или въобще няма да отговори на създалата се или създаващата се тежка социална ситуация.
По-интересни са въздействията, които се очакват от промяна в активните социални политики. В общия смисъл на понятието се очаква те да бъдат достатъчно гъвкави и да отговорят на очаквания, критични ситуации или настъпващи негативни процеси.
“За детайлен анализ и тук няма време, но е ясно, че ще засегнат почти всички сектори на икономиката – пряко или косвено. Сегашният инструментариум на тази т.н. активна политика преди всичко разчита на програмния подход, като използва възможността на набор от проекти. Тази конкурентост създаваше очаквания и нагласи през различните програмни периоди, така че проектите да стават все по-добри и по-успешни, а резултатът все по-въздействащ на съответната група от ползватели. В момента се пита – дали това е възможно в сегашната ситуация и дали имаме достатъчно време да реализираме подобен механизъм.
Спомените от близкото минало на програмите за временна заетост (които с доста по-голяма значимост се осъществяваха в малките общини), които бяха както икономически, така и политически инструмент за задоволяване на потребността да бъдат заети голямо количество хора в общественополезна дейност и същите хора да получават определени доходи. Това даваше определено спокойствие и на управляващите, и на местните власти, че онези, които продължително са извън пазара на труда, ще имат определена заетост. Друг е въпросът доколко полезността от тази дейност бе достатъчно обоснована”, подчертава ученият.
Проф.Терзиев допълва, че на пазара на труда все още не са регистрирани процеси на масово освобождаване на работна сила, а по-скоро се използват възможностите на трудовото законодателство за колективно излизане в платен отпуск или определяне на ситуацията като производствен престой. Това би сработило отлично, ако е ясно, че критичната ситуация ще приключи в обозримо кратък период. Дори и да предположим, че в следващите три месеца пандемичната ситуация ще бъде овладяна, то е ясно, че ще следва възстановителен период, който няма да бъде по-малък от няколко месеца, а за някои от икономическите субекти и доста по-дълъг.
“Задържането на относително добра ситуация на пазара на труда в България е възможно за съвсем кратък период и доколкото тези процеси вече текат с пълна сила може да се очаква, че високо проблемна и критична ситуация ще настъпи след месец или два най-много.
Безспорно е, че животът и здравето на хората е от първостепенна важност, но също така е безспорно, че тези хора трябва да продължат да живеят в определен социален комфорт. И двете обстоятелства настъпват със или без това дали ние ги предвиждаме и дали сме подготвени за това. И ако в момента имаме сериозни проблеми с ограничаване на обхвата за разпространение на едно заболяване, като се опитваме да предпазим здравната ни система от срутване, то не бива да забравяме, че и тази система е част от функциониращата социална система и протичащите социални процеси. Много бързо трябва да помислим за всички останали елементи на социалната ни система. За специалистите, пък и за всички останали, е ясно, че тези елементи не могат да функционират сами за себе си. Очевидно вземаме кризисни решения и мерки само в една посока – здравната система. Останалите елементи от тази система сме оставили да работят по обичайния начин и ритъм. Дори с отложено действие процесите ще настъпят и при останалите елементи на системата, а те не са по-малко уязвими, а в някои случаи дори и в по-голяма степен”, разяснява проф.Терзиев.
Изследователят посочва още един елемент от действието на социалната система – образователната в нейната дистанционна форма. Той допълва, че някой политици, та дори и експерти, споделят, че сме направили скок, който при обичайно развитие на нещата би ни коствал поне десет години. Този коментар е съотносим към това, че системата на основното, средното и висшето образование функционират в дистанционен режим на работа или поне това е очакването на ръководителите на тези системи. Трудно е да се приеме, че този „скок“ е тъй успешен, както ни го описват, и без да се оспорват възможностите на дигиталното образование и дистанционното обучение, то трябва да отбележим, че освен технологична и техническа подготовка, за него се изисква и т.н. социална подготовка – как и по какъв начин да поднесем това, което трябва дигитално да достигне до ползвателя – ученик, студент, работник или в най-общия смисъл – сътрудник. Добре изглеждащите интерактивни методи, интерактивните класните стаи, въобще – споделените общи електронни пространства са възможност, но не винаги и най-добрата. И двете страни трябва да бъдат добре подготвени както за предаване, така и за приемане на знание. Не говорим за транслирането на информация, а за знание. Ако този процес би се струвал доста лесен и прагматичен за хора, които имат достатъчно натрупан опит в тази посока, то традиционните учители в определена степен имат недостиг на умения в тази посока, а и не само те.
“От плоскостта на въздействие на динамичните процеси, които съпътстват пазара на труда в тази извънредна ситуация, той все по-силно оказва пряко въздействие на функционирането на здравната система. От една страна увеличеният брой на безработни лица, попаднали на пазара на труда, се осигуряват от държавния бюджет, като получават и съответните предвидени за това обезщетения от Кодекса за социално осигуряване, а от друго страна –здравната система е принудена да поема и тези, които не са осигурени за този здравен риск.
Анализирането на тези процеси е доста тежка задача, като се има предвид, че те не са предвидими, а и статистическата информация към този момент е непълна и обхваща единствено и само първото полугодие на настоящата година.
Едва след събирането и ализирането на достатъчно по обем и качество статистическа информация ще може относително точно да се оцени въздействието върху здравната система.
Анализирайки наличните статистически и оперативни данни може да се създаде относително точен модел за преодоляване на кризисната пандемична ситуация, като възможните решения се групират в три основни групи: политически, социални и икономически.
Първата група: политически са тези които са свързани с определяне на конкретната политика при кризисни действия. Наличните планове за действие при кризисни ситуации се оказаха неприложими в целия си обем и обхват в настоящата пандемична кризисна ситуация, което създаде обективни предпоставки за вземане на политически решения. Тези решения са свързани с решения на българския парламент, правителство, структуриране на кризисен, оперативен, ваксинационен национален щаб и др. Това създава условия за решаване на възникналата национална кризисна ситуация, като се създава организация извън тази, която е съществувала до този момент в държавата – чрез своите административни структури.
Втора група: социални включва и тези, които са свързани с опазване здравето на хората. Тяхната разновидност е особено голяма, като се има предвид наборът от последици и създаването на превенция от последващи пандемични вълни”, изтъква проф.Терзиев.
Той е категоричен, че в тази група от мерки са тези, които са свързани с ограничителния режим на придвижване на хора, като забрана на групови събирания от обществен и частен характер (конгресно-конферентни мероприятия, семинари, обучения, изложения, мачове, спортни събития, посещения на фитнес зали, балнеолечебни процедури, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове, концерти, театрални постановки, кинопрожекции, сватби, кръщенета, погребения и др., кафенета, ресторанти, нощни заведения, вкл. барове и клубове, игрални зали и казина, хотели и къщи за гости, търговски обекти и др.), ограничения за придвижване в рамките на страната, онлайн режим на обучение в училища и висши учебни заведения, забрана за посещение в детски градини и ясли, ограничаване на дейностите и заниманията в центровете за личностно развитие и центровете за специална образователна подкрепа, извънкласни дейности и занимания, дейности по интереси, занимални и други, организирани в училищна и извънучилищна среда, ограничения в обществения транспорт и посещения и свиждания в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и лечебни заведения за болнична помощ.
“В тази група са и мерките за подобряване на граничния здравен контрол, както и медицинските, т.е. създаване на качествено нова и различна организация – приемане на единен протокол за диагностика и лечение при COVID 19. Тук можем да отнесем и дейностите по инвестиции в болничната инфраструктура, осигуряване на лекарства, както и чисто организационните мерки, които са свързани с план за разкриване на ковид легла и координация на хоспитализациите.
Друго направление е свързано със социално подпомагане на останалите без работа в следствие на кризисната ситуация, което е свързано с получаването на парични обезщетения на основание на Кодекса за социално осигуряване, както и парично и материално подпомагане по Закона за социално подпомагане и приети конкретни мерки и планове.
Третата група: икономически – това са групата мерки, които имат същностен характер да запазят бизнес средата в относително добър комфорт. Най-вече са свързани с подпомагане на работодателите да запазят заетостта на своите сътрудници и служители. Това са мерки за осъществяване на директна държавна субсидия за осигуряване на част от размера на работните заплати и осигурителните плащания върху тях за сектори на икономиката, които най-пряко са засегнати от кризата. Друга възможност за реализиране на подобна политика е свързана с облекчена данъчна политика в различни сектори – например, туризъм.
Друг механизъм е подпомагане функционирането на икономиката чрез различни програми и мерки, които предлага Законът за насърчаване на заетостта или чрез специални правителствени програми”, обяснява ученият.
Проф.Терзиев уточнява, че плановете за действие при кризисна ситуация се нуждаят от перманентна актуализация и разширяване – това показа създалата се извънредна ситуация, предизвикана от пандемичната обстановка вследствие на COVID 19. Тази ситуация продължава и в момента, обусловена от нови вълни на пандимичната криза.
“Предприетите мерки и действия оказват определено влияние върху обществото, но не успяват да преодолеят кризисната ситуация и това налага съобразяването им в движение. Това не е обичайна практика и налага взимането на кризисни решения, без да може да се анализира обстойно текущото състояние и без да могат да се отчетат възможните положителни и отрицателни страни на предприетите действия”, обобщава проф.Венелин Терзиев.