Ученият от Военна академия „Г.С.Раковски“ представи тревожните данни в доклад на международна конференция в Ростовския държавен икономически университет в Руската федерация

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

В световната семица на проедприемачество се провежда Втората международна научнопрактическа онлайн конференция „Развитие на предприемачеството: предизвикателства и нови възможности за икономически растеж и социално въздействие“ в Ростовския държавен икономически университет в Руската федерация.
В научния форум участват стотици устнаци повече от десет държави.

Един от основните пленарни доклади бе представен от проф. д.н. Венелин Терзиев от Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в София на тема: „Младежката безработица и осигуряване на условия за заетост и предприемаческа дейност в България“.

“Състоянието на заетостта и безработицата винаги са били един от основните индикатори за икономическо и политическо развитие на дадено общество. Най-чувствителни за конкретния индивид са последиците от състоянието на пазара на труда. Върху него оказват влияние десетки фактори, които според силата на тяхното въздействие определяме тяхната значимост. Безспорно настъпилите негативни последици в следствие на падемичната криза от COVID 19 са един от тези фактори, който с различна сила се отразява на различните сектори на икономиката, и от там чувствително влияе на пазара на труда. Предприетите мерки и създадените програми от правителствата и съответните организации създадоха определени условия за преодоляване на критичната ситуация без това да доведе до крайно решение и без да има то комплексен характер. Последващите върни на пандемичната обстановка намаляваше или усилваше влиянието на тази група от фактори, като създаваше предпоставки за вземането на кризисни решения, които продължават и към момента”, заявява проф.Терзиев.

По думите му това в най-общ план дава отговор или по-скоро обяснение, че предварително подготвените и съществуващи планове за действие в такива кризисни ситуации не са достатъчно ефективни по отношение на пазара на труда.

“И ако приемем но не по-абсолютен начин, че наличето на младите хора на пазара на труда са от онази група която е по-лесно адаптивна и по-креативна, то ще имаме само известно основание или по-конкретно ще трябва да анализираме съществуващата статистическа информация от последния двегодишен период за да установим какви са критичните ситуации при младежката безработица и най-вече кои са факторите, които най-силно влияят на тези процеси”, казва проф.Терзиев.

Той подчертава, че безработни младежи до 24 г. и до 29 г. според данни на националната Агенция по заетостта показва, че за 2020 г. младежката безработица в България се увеличава спрямо 2019 г. Средномесечният брой на регистрираните безработни до 24 г. е 12 504 младежи, а делът им в общия брой безработни лица е 5.2%. Броят им отчита увеличение от 35.5% (3 237 лица) при сравнение с 2019 г., а относителният дял спрямо общия брой регистрирани безработни се увеличава с 0.2 п.п. Регистрираните безработни до 29 г. са 30 824 средно през 2020 г., а делът им заема 12.8% от всички безработни. Паралелът с 2019 г. показва увеличение в абсолютен брой, изразяващо се в 28.6% (6 856 лица), а относителният дял, спрямо общия брой регистрирани безработни, регистрира спад с 0.2 п.п.

Ученият допълва, че неактивността на младежите на пазара на труда е в резултат на редица фактори, като: липсата на обвързаност на образованието с пазара на труда има съществено значение, като това е проблем и в средното, и във висшето образование. Тази липса формира нереалистични очаквания на учащите и ги обезкуражава при първия сблъсък с изискванията на бизнеса; влияние оказват и редица културни и социални особености, като: късната възраст на която младежите напускат домакинството на родителите си, ниската степен на мобилност въобще на работната сила; слабото социално и икономическо развитие на някои райони в страната и в частност, проблемите с трудовата и социална интеграция на етническите малцинства; ранното напускане на образователната система също е една от причините за трудната реализация и деактивиране на младите хора; нереалистичните очаквания на младежите по отношение на възнаграждения, условия на труд и др.

“Всички тези проблеми налагат на първо място да се работи за превенцията на младежката безработица и неактивност. През периода тя се реализира чрез различни подходи, като един от тях е тясното партньорство с учебните заведения.
Основна цел при реализиране на съвместните инициативи е осигуряване на достъп на учащите до информация за подходяща трудова реализация чрез проведени форуми: „Отворени врати”, „Ден на кариерата”, „ЗаЕдно в бъдещето“, „Ден на професиите”, „Национални дни на кариерата – Добра Кариера, Добър Живот” и информационни дни със завършващите ученици и студенти за консултиране по младежката инициатива и мотивиране за ползване инструментите на пазара на труда, които се осъществяват от националната Агенция по заетостта и нейните териториални поделения; популяризиране на процедурите за кандидатстване за летни студентски стажове в държавната администрация”, коментира проф.Венелин Терзиев.

Според него за идентифициране и регистриране на неактивни младежи в службите за заетост се работи съвместно с младежки медиатори, здравни медиатори от общините, експерти по етнически и интеграционни въпроси, кметове на малки населени места и др.
През 2020г. 1 687 лица са регистрирани в службите за заетост в резултат от работата на младежките медиатори.
Използването на набор от инструменти за влияние на този процес е от съществена роля. Това се осъществява, чрез механизма на Националния план за действие по заетостта на Република България, който ежегодно се приема от българското правителство.

Този инструментариум се заключава с набор от следните проекти и мерки: проект „Готови за работа”, Европейската гаранция за младежта, Проект № BGО5М90PО01-1.005 – „Обучения и заетост за младите хора“, Проект „Ново начало за работа“, Проект „Предизвикателства“, както и възможностите които предоставя Закона за насърчаване на заетостта

“При коефициент на безработица 5,6% регистриран от Националния статистически институт на Република България при второто тримесечие на 2021г. 15,5% е коефициента на безработица за лицата на възраст 15-24 години, което го определя като най-висок в сравнение с останалите възрастови групи и е на два пъти по-висок от този на възрастова група 25-34 и приблизително три пъти по-висок с останалите възрастови групи.
Наличния набор от програми и мерки в България не може да окаже необходимото положително въздействие на пазара на труда за да подпомогне младите хора към осигуряване на заетост или предприемачество. Наложително е увеличаване на броя на мерките и програмите през следващите годишни програмни периоди и проямана в Националния план за действие по заетостта за 2022 г. Това би установило по-добри условия за въздействие, като първите очаквани положителни резултати могат да бъдат регистрирани едва през втората половина на следващата година. При липсата на промени в политиката в тази посока показателите на регистрираните безработни лица в службите по заетост и коефицента на безработица, отнасящи се до групата на младежите ще останат непроменени”, подчертава проф.Терзиев.