Публикуваните от издателството на ВТУ изследвания са негов по-мащабен творчески замисъл да представи значими личности, първостроители на съвременната българска държава

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Проф. Милко Палангурски представи последните си две монографии в навечерието на 60-годишния си рожден ден. Именитият историк е автор на отпечатаните през тази година в Университетското издателство на Великотърновския университет – „Иван Пеев Плачков (1864–1942): Един просветител и публицист в политиката“ и „Фирмилиановият въпрос – духовната битка за „вратата“ на Македония (1857–1902 г.)“.
Проф. Палангурски очерта основните моменти в двете монографични изследвания и сподели, че те са част от негов по-мащабен творчески замисъл – да представи значими личности, първостроители на съвременната българска държава.
За изследването “Фирмилиановият въпрос – духовната битка за „вратата“ на Македония (1857–1902 г.) авторът споделя: „За първи път се сблъсках с името на архимандрит Фирмилиан и със свързаната с неговата личност драма при поредица от изследвания, посветени на българската вътрешна политика, на развитието на Либералната партия и на българо-руските отношения на Балканите“.
Тогава професор Палангурски разглежда събитията и лицата, свързани с тях, като елемент от изследвания общ процес, но винаги му се е искало да опише отделно тази скрита политико-религиозна драма и да потърси нейната протекция в бъдещето развитие на българския национален въпрос.
Авторът разказва, че след приключването на т.нар. Фирмилианов въпрос България е включена в руската орбита на влияние, респ. в руслото на двойния съюз. С тази си крачка обаче за първи път страната показва, че е готова да стане член на Балкански съюз под контрола и с арбитража на Русия. И това ще се случи през 1912 г. Белград получава юридическото и моралното право да претендира за северните части на Македония в този момент. В договора между България и Сърбия за образуването на Балканския съюз през 1912 г. се вижда доколко териториалният дележ прилича на духовния от 1902 г. И още нещо, Цариградската патриаршия се отказва от своите хилядолетни права върху Скопската епархия, а споразумението на религиозна основа ражда доминиращата на полуострова през ХХ в. политическа ос Белград–Атина. Каноничният църковен въпрос всъщност трасира бъдещето на Балканите.
В монографичното изследване “Иван Пеев Плачков (1864–1942): Един просветител и публицист в политиката” съвсем съзнателно проф. Милко Палангурски, се спира подробно на огромната научна, литературна, писателска и журналистическа дейност на видния българин, която често е чисто политическа, но е толкова обемна, че заслужава друго, самостоятелно изследване, ориентирано в сферата на литературния и езиковедския анализ и историята на журналистиката. Професор Палангурски отново обръща поглед към любимата си тема за сформирането на политически елит след Освобождението на България през 1979 г. – интересен и труден процес, но този път през личната съдба на копривщенеца Иван Пеев Плачков. Липсата на аристокрация, на самоуправление и крупни стопански предприемачи в продължение на близо 500 години води до това, че в първите следосвобожденски години с обществена и политическа дейност се включват всички, които имат определена нагласа, способности и образование, какъвто е случаят и с героя на монографичното изследване. Иван Пеев Плачков е от първото поколение дейци, които влизат в обществения живот, след като получават сравнително стабилно за нивото на тогавашното българското общество образование в цариградския Робърт колеж. Учител, журналист, писател, литературен критик, преводач, редактор – няма интелектуална сфера, в която Иван Пеев Плачков да не се е проявил и да не е оставил някакъв, дори и малък, но винаги негов маркер. Перото му е достатъчно остро, но то е и част от неговата култура и начин на поведение. От първия си опит над белия лист като 12-годишен юноша, описващ Априлската епопея, та чак до смъртта си, той остава верен на перото – повече от 66 години.
Милко Палангурски е професор, доктор на историческите науки и дългогодишен преподавател във Великотърновския университет, където през 1985 г. завършва специалност „История“. Втори в мандат е заместник-ректор по научната дейност на Университета. Води лекционни курсове и в други висши учебни заведения у нас и в чужбина. Научноизследователските му интереси обхващат политическата история на България, дипломатическите връзки на България с Русия, стопанската история и конституционното устройство на България от Ново и най-ново време.
Проф. дин М. Палангурски е автор на повече от 20 монографии, учебници и учебни помагала: Лекции по българска история (1991), Държавно-политическа система на България (1979–1919) (1995), Либералната (радославистка) партия в системата на българската парламентарна демокрация (1900–1904) г. (1995), България в балканската политика на Русия (1899–1903 г.) (2005), Избирателната система в България (1879–1911 г.) (2007), Избори по стамболовистки (2008), По българските парламентарни избори (1894–1913 г.) (2011), Стопанска история на България (2014), Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново (10.II.1879–16.IV.1879 г.). Енциклопедичен справочник (2014), Бащите на Българската конституция. Мрежата на националната тъкан (2019) и др.