Валентин Димитров  е експонирал близо 30 изделия, които демонстрират физически закони и химически процеси

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Майстор на художествена керамика превърна бивша плевня в музей на науката в Елена. На площ от 120 кв.м. Валентин Димитров е експонирал близо 30 изделия, които демонстрират нагледно различни физически закони, както и химични явления. Балканджията е с енциклопедични познания и когато говори за изобретенията, създава впечатление, че е инженер.
„В дипломата ми пише „Художник“, казва с усмивка Димитров, който не крие, че афинитетът му към научните постижения се е превърнал в хоби.
Творецът признава, че е запален техничар, обича предизвикателствата и кипи от идеи, които няма търпение да реализира. Във възрожденското градче го знаят като Вальо Грънчаря. Преди време искал да създаде музея в сградата на старо училище, но сделката не се осъществила. Неотдавна купил имот в махала Усои на 3 километра от града като първоначално възнамерявал да обособи база със специална пещ за изработка на монументални керамични изделия и в живописната местност да събира колеги на пленери.
Просторното помещение обаче се оказало изключително подходящо, за да приюти макетите, които Валентин Димитров собственоръчно е изработил. Обектът вече приема посетители и предизвиква изключителен интерес у любители на познанието, а ученици и студенти нагледно се запознават с конкретни научни открития и процеси. Създателят на атракциона влиза в ролята на гид и лично задейства вълшебствата.
Сред най-внушителните експонати е Винт на Архимед. „Това е първата помпа за вдигане на вода като в древността съоръжението е използвано за напояване на земеделски площи. По-късно, когато в корабите били внедрени двигатели, такъв винт намира приложение в задната част на плавателния съд като спомага за предвижването му напред. Винтът се използва и при промиване на каолин, който е премесен с вода и кварцов пясък“, обяснява Димитров.
В демонстрационната зала запалените по науката могат да разберат как лети самолетът, който е по-тежък от въздуха. Майсторът грънчар прави визуална демонстрация чрез макет от профил на самолетно крило, вентилатор и пластмасови топчета. Когато стартира вентилатора, въздушната струя изстрелва топчетата нависоко и показва как крилото на летателната машина създава подемна сила.
На видно място е поставено грънчарско колело. Създателят на музея припомня, че това е едно от най-старите изобретения и за над 6000 години принципът му на действие не е променян. Друг уред пък показва как действа гравитационната потенциална енергия за преодоляване на земното привличане. Атрактивна стъклена сфера онагледява електростатичната потенциална енергия, а до нея е позиционирана цинково-въглеродна батерия, измислена от Лидер Леклан.
Три керамични плочки, изпечени при различна температура пък са пример, че глинените изделия обработени при повече градуси са с по-добро качество. При почукване с твърд предмет, те звънят.
Вальо Грънчаря е сглобил честотен генератор и прави експеримент,  с който доказва, че звукът е механична вълна. Освен, че се чува, той се и вижда благодарение на миниатюрни топчета в плексигласова тръба, които се подреждат според честотата на вълната.
Интерес предизвикват още аналитична везна, разрязан четиритактов бензинов двигател, радиоприемник, микроскоп.
Подобаващо място е отредено на часовников механизъм с махало, който е изобретен през 1656 г. и до 30-те години на миналия век е бил най-точният уред за измерване на времето.
Валентин Димитров изненадва посетителите с „фокус“ с чаша и с гордост показва стриктно подредените томове на Енциклопедия Британика, която е предшественика на „Гугъл“.
В музея могат да се видят още детекторен приемник, 3 D пъзели, с които гостите се забавляват като подреждат дървените елементи.
Деца и възрастни се прехласват пред устройство за вдигане на тежести-полиспласт. Конструкцията е от въжета с ролки и закачена 20-килограмова тежест. Според броя на ролките, товарът може да се повдигне трудно или с лекота. На този принцип работят кранове,  асансьорите, намира приложение във ветроходството.
Сред причудливите приспособления са още бубина на Никола Тесла, както и нагледно представена теорема на Питагор, а любители на математиката могат на място да решават конкретни задачи. Макет онагледява движение на зъбни предавки. Приятна изненада са рисуващ робот и миниатюрен орган, от който всеки може да се пробва да извлече звуци и дори конкретна мелодия както и да разбере механизма на действие на инструмента.
Впечатление прави съоръжение с две топки, показващо коя е  по-бърза.  Топките се движат по два улея, които са с различна форма. Така те изминават еднакво разстояние по различна траектория с различна скорост.
Валентин Димитров е поставил две легла като едното е покрито с гвоздеи, а другото с дървени топки. Музейният уредник кара посетителите да легнат върху всяко от ложетата и всички са единодушни, че изтягането върху топките е много по-неудобно и дори болезнено.
Пространство е отделено и на елементи, с които се показват различни конструкции на мостове, а посетителите се забавляват като собственоръчно строят такива съоръжения.
В сбирката си Валентин Димитров е включил и жироскоп като показва принципът му на работа.
Всеки уред в богатата експозиция е придружен с описание, данни за създателя му, с технически схеми.
Вальо Грънчаря споделя, че изработката на макетите му е отнела около година. Мечтае да изложи на показ и други устройства като например Генератора на Ван де Грааф, известен още като генератор за статично електричество. Той представлява ускорител на леки елементарни частици-лептони и по-точно електрони.
Пред сградата на музея  е застопорил внушително съоръжение-Лостът на Архимед, чрез който пред слисаните погледи на посетителите с лекота повдига лек автомобил.
„За експонатите ми е необходима голяма площ. Най-подходящата сграда за такъв атракцион в Елена е автогарата в центъра на града. Постройката в момента е неизползваема, а може да се превърне в притегателно място за туристи, както и за обучение на подрастващи“, подчертава Валентин Димитров.
Когато не работи над поредното изделие или не посреща посетители в музея, творецът извайва глинени изделия в грънчарското си ателие. Балканджията е изкусен майстор на българска сграфито керамика, като специфичната техника датира от Второто българско царство.