Ученият разказва за съвременен просветител, който не спира да създава

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Преди Деня на народните будители винаги се опитваме да намерим някой наш съвременник, който да се вмества и изпълва със смисъл тази дума. С една слабичка и крехка дама от Стара Загора, се запознах преди повече от година в хладен ден в малкото планинско възрожденско градче Котел и, както обичам да казвам, случайни срещи със случайни хора не се случват. Тази среща беше непринудена и много различна, изпълнена с разговори за хората, за българите, за Раковски, за традициите и миналото, за просветителското дело, за бъдещото на децата ни и за това, което се случва в България днес.Това споделя проф.д.н.Венелин Терзиев.
Мила Маринова-един от журналистите на Радио Стара Загора. Човек, който свързва деня и нощта с радиото. Защото за нея е малко да се каже, че именно то осмисля професионалния ѝ живот.
“На Мила радиоразговор едва ли някой може да откаже. Самата тя казва, че е малко остър характер и невинаги околните приемат това, което върши, еднозначно. Но на лъвиците няма как човек да се противопостави лесно, та и разговорите винаги са дълбоки, различни и по един свой начин – смислени. Затова и някак естествено преди този ден, който свързваме с просвещението, натрапчиво се сещам за тази крехка дама от Радиото, от чиито думи, изречени пред микрофона, струи очарование, но и сила и неповторимо излъчване. И които не са само думи, а са част от делничните грижи и празничните срещи на всички от Южна България”, категоричен е професорът.
Той допълва, че създадено преди повече от 85 години Радиото в Стара Загора е най-старото регионално радио у нас.
“Коя звезда и орисница са предопределили пътя на Мила до него можем само да предполагаме. Но със сигурност началото е поставено в дома, където тя расте. Средата, в която нейните родители създават и възпитават своите деца, е изпълнена с творбите на Иван Мирчев, Иван Динков, Усин Керим, Янко Димов, Янко Добрев, Васил Писанов, Димитър Копчев, Драган Тенев… Няма как малкото момиче да не попие от мъдростта и красотата на вписаните в тях думи и послания. Някъде там е закодирана тази любов към словото, към истината, към човечността. Защото всеки, чул дори един-единствен репортаж на Мила, няма как да не забележи човечността и нежността в отношението към събеседника. Въпреки онзи „остър характер“, какъвто сама тя казва че има”, разкрива проф.Терзиев.
По думите на ученият тази странна смесица от нежност и неотстъпчивост се проявява още в ученическите години на бъдещата радиоводеща. В годините, когато ученици и студенти задължително отдават част от времето, предвидено за обручение, като „доброволна повинност“ към българската индустрия и селско стопанство, тя, като победител във викторина, посветена на Великата отечествена в съветското кино, заявява, че няма да отиде да работи в консервения комбинат „Петко Енев“ в Стара Загора, а иска да работи при книгите. И видите ли – случило се. От Димитровския комсомолски младежки съюз ѝ разрешили и през лятото вместо в комбината работи един месец в Книгоразпространение – Стара Загора. При същите тези книги, които изпълват дома ѝ.
След дипломирането си Мила се прибира в Стара Загора и тъй като в началото нямала работа посещава своя позната, която продавала вестници. За този период самата Мила разказва: „Често се отбивах при леля Мария, в един павилион за вестници и списания. И за да минава по-бързо времето, реших да ѝ чета вестниците на глас – артистично. Случайно край будката мина Здравка Димова. Харесала ми гласа и произношението и ми съобщи, че в Радио Стара Загора има конкурс за сътрудници. Явих се на конкурса, спечелих го и така от 1991 г. започнах да сътруднича. На 15 януари 1993 г. дойде комисия от Националното радио – програма „Хоризонт“ и програма „Христо Ботев“ за редовно прослушване на всички служители и сътрудниците в радиото. Констатацията им беше, че с данните, които имам и показаните резултати на конкурса, ми дават право да водя предаване. Така започнах да водя „Събота сутрин“, „Моята неделя“ и други предавания.“
“И явно това е бил верният път за нейното професионално развитие, щом още в първите години след назначаването ѝ на работа е номинирана за награда „Златно перо“ в Стара Загора и специалната награда за „Журналистическо майсторство“ във Велико Търново.
Извън радиото Мила говори с любов за своята колекция от ключове, в което има нещо доста символично, защото самата тя редица врати е отворила със своите невидими ключове, скрити в нейните репортажи, публикации, интервюта. „Подреждам си колекцията от стари ключове. Това е едно от нещата, което колекционирам от дете. Всичките 105 ключа са с история. Някои от тях ми са подарък от Иван Пенчев, лека му пръст, други от колеги, от кръщелници, от приятели. Като ученици трябваше да пишем какво колекционираме. От моето разследване установих, че всички видове колекции вече бяха заети: колекционираха марки, кибрити, опаковки от дъвки, значки, опаковки от дезодоранти, цигари… Моят учител по химия колекционираше буквари, хавлии. Исках да бъда по-различна. Споделих с баба и тя ми каза: „Ей тук има едни стари ключове и тъкмо се каних да ги изхвърля, обаче са много интересни…!“ Реших да колекционирам ключове като на Буратино, а не обикновени. Ключове, които отключват ракли, стари читалища и така започна колекцията ми.“, разказва проф.Терзиев.
Видимо впечатлен той подчертава, че през годините освен в радиото, редица нейни дописки, публикации и снимки са публикувани в над 30 печатни издания, сред които „Свят Панорома“, „Формат ТВ“ и дори специализираното издание „Енергетика“. За жалост те вече не се издават, но журналистката е все така изкушена от възможността да изпраща своите послания към слушателите и читателите. Още повече трансформациите в медиите, като неизменна част от професионалния живот на всеки радиоводещ, изисква едновременност на изявата в различни варианти и формати. И в тази едновременност Мила е напълно в свои води, защото през годините нито за миг не е изгубила онова любопитство и страст към живота, които я правят различна.
“Днес тя е един от най-дългогодишните водещи на предаването „По първи петли“ по програма „Хоризонт“ от студиото на Радио Стара Загора – повече от 25 години слушателите на радиото се будят с нейния глас и усмивка към живота. Усмивка, която може да се усети дори в ефира на радиопредаванията.
Професорът цитира Мила, каято казва: „Като по-млада бях по-романтично настроена. Сега съм реалистка. Никога не мога и няма да бъда песимистка. Съдбата ми предложи много и най-различни изпитания. Считам, че имам скрита сила на характера, която ми позволява да преодолявам превратностите.
Не съм материален човек. Най-голямото съкровище е синът ми Иван, който вече е на 18 години. Мисля, че съм добър родител. Давам му всичко, според моите възможности. За мен най-важно е не да получава всичко, което поиска и което види в магазина, а да му отдавам своето време и своята любов. На Иван съм дала безусловната си любов от мига, в който съм го поела в ръцете си.
Щастието винаги е в дребните неща. Чувствам се щастлива всяка сутрин като се събудя и видя гълъбите накацали на перваза на прозореца. Имам навик от вечерта да им слагам парено жито. Сутрин преди изгрева на слънцето, в зависимост от сезоните, ме будят като тракат по терасата. Отдавна сме свикнали с взаимното си присъствие. Кацат и врабчета, и сойки. Веднъж кацна ушата сова. Радвам се като гледам полета на птиците. Мисля си, че духът ми е свободен и в някой минал живот може да съм била птица“.
“Желанието за осмислен живот, който да създава, е онова важно нещо, което трябва да търсим и намираме, защото иначе ще се загубим в смисъла на безсмислието. И ако това е по-скоро житейски и нравствен проблем, то самото просветителско дело е важно както за самия индивид, така и за цялото общество. Понякога тези хора остават незабелязани покрай бурите, които ни връхлитат, и покрай прозаичните проблеми, които съпътстват живота ни. А тяхното усещане е толкова силно и важно за всички нас”, коментира проф.Венелин Терзиев.
Той уточнява, че обикновено ние, българите, сме поставяли винаги на преден план изконната ценност да се образоваме и да даваме напътствия на нашите деца да получат по-добро образование.
“Дори и поизкривена в наши дни тази дълбока семейна традиция съществува и е част от нашето битие. Ние всички искаме нашите деца да получат добро образование, но поизкривената ни ценностна система ни поставя в далеч несъвсем изгодната позиция да ги тласкаме да отидат да сторят това в чужбина. Това по един или друг начин съставя мироглед и ценностна система на младия човек в обществото, в което попада. Безспорно натрупаните знания и опит са дълбока ценност, но те ще са още по-полезни и важни за българското общество, ако са приложими тук, в България. И когато сме изправени пред съдбоносни решения, кризисни ситуации или революции се обръщаме към онази притихнала част на нашето общество, която е носител на съкровени идеи, мъдрост и сила – за да почерпим енергия и продължим напред.
Франсоа Волтер казва, че „Великите дела винаги са съпроводени с големи препятствия.“, което описва по най-точен начин изконното въжделение за движение напред. И може би е прав, че всичко това ще се случва по труден и болезнен начин, който не съставлява само едно оцеляване, а е един възход.
Такива са тези случайни срещи с незабравими хора, които са днешните просветители и будители”, изтъква в заключение проф.Терзиев.