Последни Новини

Силва Василева, педагог: Фани Попова-Мутафова-писателката създала творби, надскачащи хоризонтите на родната литература

Иван Спирдонов, журналист, изследовател и писател: Новите технологии са символът на съвремието ни
октомври 25, 2021
Проф.д.н.Венелин Терзиев: Знанието и науката имат своята сложност и висока значимост за индивида и неговото развитие
октомври 27, 2021
Покажи всички

Силва Василева, педагог: Фани Попова-Мутафова-писателката създала творби, надскачащи хоризонтите на родната литература

​​​​​Фани Попова-Мутафова-величавият ѝ и трагичен образ като че ли остава свързан най-често с онази смразяваща ума картина на писателката, която в годините на народната власт е принудена на гори страници от своите романи, за да се стопли в мразовитите дни. Но тя е много повече. Тя е и финесът на едно момиче, израснало между Севлиево и Торино, тя е млада и интелигентна жена, възпитана в ценностите на патриархалните добродетели, но и вкусила и попила широта на световната и европейска култура и познание, тя е и писателката, прекланяща се пред националните светини, но и създала творби, надскачащи хоризонтите на родната литература. Това споделя Силва Василева, педагог.

Тя разказва, че генералска дъщеря, Фани Попова-Мутафова е родена на 16 октомври 1902 година в Севлиево, откъдето са корените на майка ѝ. През 1907 г. бащата на малкото момиче е командирован на обучение във Военната академия в Торино, където заминава с цялото си семейство. В италианския град с многовековна и многопластова история 5-годишното момиченце ще прекара около четири години и завинаги ще скрепи връзката си с италианския език и литература. Следват годините на Балканските войни, когато семейството ѝ вече е в България. Съдбата я среща със съпруга ѝ – Чавдар Мутафов – още като гимназистка, а се омъжва за него когато е на 19 години.

Годината е 1922, когато двамата заминават за Мюнхен. Там Фани се записва да учи пиано, а Чавдар Мутафов – архитектура. В спомените си тя разказва за този период от съвместния им живот като материално беден, но бохемски-щастлив и безгрижен. И въпреки отявленото неодобрение от страна на майката на писателката към нейния зет (явно не само Тонка Обретенова и Екатерина Каравелова недолюбват избраниците на своите дъщери), Фани отстоява брака и избора на професия, а именно – писателството. Защото, въпреки наличните дипломите и образование, и двамата са изкушени и отдадени на литературата.

“Неслучайно в книгата „Изповеди. 101 х 31“ на Иван Сарандев, в която авторът е събрал отговорите на 101 български писатели на 31 въпроса, в анкетата на Фани Попова-Мутафова ще открием признания”, подчертава Силва Василева и цитира:

Кое е вашето любимо занятие?

Да ровя из библиотеките с увлечението на иманяр, в старинни хроники, мемоари, летописи на най-древни народи, за да измъкна от забравата някое твърде малко известно име на някой твърде голям човек. Това не бих нарекла занятие, а по-скоро развлечение. Защото ако нямаше час, в който угасват лампите в читалните в библиотеките, бих могла да осъмна, без да ми омръзне да чета, да издирвам, да пресявам тонове, за да открия някое дребно скъпоценно зрънце.

Кое развлечение ви е най-приятно?

Да препрочитам стара любима книга. Да гледам театър, кино. Да слушам музика.

“И това ровене в библиотеките, това увлечение на иманяр в старинните хроники и летописи, както и безспорно големият ѝ талант си проличават в „Солунският чудотворец” (1930) – роман, който поставя началото на известната тетралогия, включваща „Дъщерята на Калояна“ (1933), „Йоан Асен“ (1938) и „Последният Асеновец/Боянският майстор“ (1939). С историческата си проза Фани Попова-Мутафова става първата жена в българската литература, навлязла в тази тематика. През 1937 г. е отличена от БАН като „първата жена, работеща успешно на полето на историческия роман и разказа“, а книгата ѝ „Боянският майстор“ е номинирана от Министерството на народното просвещение за най-добър български роман за 1939 година”, споделя Василва.

Тя допълва, че съчетанието на историческа достоверност, резултат от дългогодишни последователни и задълбочени проучвания, и романтичен разказ, ярките образи на героите и философската интерпретация на историческите факти правят книгите ѝ неустоими за зажаднялата за подобни четива публика. Навярно затова в същата тази анкета пред Иван Сарандев тя споделя:
Коя историческа личност ви е най-симпатична?

Кера Тамара, дъщерята на Иван Александър, която е дадена на Мурад заради българския род.
Фани Попова-Мутафова не спира до Средновековието – интересува се, проучва и публикува разкази, романи и пиеси за редица изявени представители на българското Възраждане – Паисий, Софроний, Георги Сава Раковски, Христо Ботев, Васил Левски, Ангел Кънчев, Тодор Каблешков. През 1972 г. издава биографичен роман за доктор Петър Берон, който и до днес се смята за един от най-добрите портрети на този бележит възрожденец в българската литература.

“Но преди това… Преди това вездесъщата Съдба ѝ поднася най-тежките и трудни изпитания. Годината е 1944, година преломна за цялата ни история. След 9 септември Фани Попова и съпругът ѝ са арестувани почти моментално. Така нареченият „народен съд“ я осъжда на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“ – обвинения, които заклеймяват и обричат на безвремие и забрава, а много често и на смърт, редица български интелектуалци. Поради тежката астма, от която боледува, и след многократните застъпничества на баща си след 11 месеца е помилвана и излиза на свобода. Но ветото върху нейните творби остава – ще  трябва да минат почти две десетилетия, докато нейните творби отново видят бял свят. Още повече – и Фани Попова-Мутафова, и съпругът ѝ са включени в протокола за изключване от Съюза на българските писатели по обвинения за фашизъм”, разказва Силва Василева.

Следват безмилостни и жестоки години. Стига се до парадокса, когато западни издателства търсят съдействие от Съюза на писателите, за да установят контакт с нея (искали да преведат нейни книги), от  ЦК на БКП на въпроса на писателите какво да отговорят, дали кратки и недвусмислени указания: „Кажете им, че е умряла“. При този отговор кой безгрешен днес би имал смелостта да я обвини за направените поправки в „Дъщерята на Калояна“, „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“?

Годината е 1962 г. Фани Попова-Мутафова навършва 60 години и тогава за пръв път след неумолимата изолация, в която е поставена, излиза „Дъщерята на Калояна“ с онзи противоречив предговор на книгата, който е бил необходимата и изисквана от партийната конюнктура „самокритика“. Смятало се е дори, на база и на езикови и стилистични съпоставки, че писателката не е автентичният му автор. Ако това е била цената да води по-достоен живот – тя я е платила. Каквато и да е истината – ако някой го е боляло много, то това определено е била тя самата. Затова днес ние няма нито правото, нито основанията да я корим или съдим. За мястото и ролята ѝ в българската литература е отсъдило времето. На нас ни остава да се замислим над думите на Фани Попова-Мутафова, споделени отново в анкетата на Иван Сарандев:
Напишете една от вашите мисли или цитат, смисъла на който одобрявате.

„Не се унижавай в трудни времена, не се превъзнасяй в дните на славата и мощта.“

“Това е краят на изолацията на писателката, която преживя и надживя болката на отричането и не успя да изтрие от погледа си тъгата. Но остана вярна на себе си и на онзи родил и възпитал я Балкан, чиито върхове събират ветровете и бури. Но и където се раждат и хора, които им устояват – в трудни и лесни времена. Винаги горди, можещи, отстояващи себе си и истината”, подчертава Силва Василева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!