Великотърновецът издаде първата българска книга за трансхуманизма-глобалната идеология за усъвършенстване на човека чрез комбинациите между изкуствен интелект, нано- и биотехнологии и когнитивна наука

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Новите технологии са символът на нашето време. Комбинациите между изкуствен интелект, нано- и биотехнологии и когнитивна наука вече позволяват да се борим с досега нелечими болести, да забавяме процеса на стареене на телата си, да контролираме желанията, настроенията и психичното си състояние. Но те не променят само нас, а и света, в който живеем. В бъдеще тези промени ще стават все по-осезаеми. Това заявява  Иван Спирдонов, журналист, изследовател и писател. Великотърновецът издаде първата българска книга за трансхуманизма-глобалната идеология за усъвършенстване на човека чрез новите технологии.
„Глобалното трансхуманистко движение си е поставило за цел с помощта на тези технологии да продължи еволюцията на човека и да го превърне в ново – по-съвършенно същество. Последователите на идеологията възнамеряват да поемат властта над всички аспекти на човешкото битие, и смятат, че човечеството няма друг изход, освен да приеме техните идеи“, обяснява Спирдонов в книгата си  „Трансхуманизмът-програмираната еволюция на homo sapiens”.
Тя е трета на автора. Спирдонов твърди, че целите му са изцяло „паисиевски” – да даде познание на българската общественост за трансхуманизма, който у нас е почти напълно непознат. Той определя труда си като „научно-популярно четиво”.
„В света тази идеология е много известна. В държави като САЩ, Русия, Южна Корея, Япония и Китай по темата за трансхуманизма се провеждат научни симпозиуми и конгреси, издават се книги, водят се оживени дискусии. Става дума за движение с грандиозни финансови и институционални възможности, подкрепяно от гиганти като Google, Apple и Microsoft”, разкрива Спирдонов.
Той допълва, че основната идея е, че човешката еволюция не е приключила и че ако искаме да се справим с предизвикателствата на бъдещето като пренаселването на планетата Земя или климатичните промени, е необходимо активното внедряване на новите технологии не само като инструмент, а като част от самите нас.
„Трансхуманистичната концепция се вдъхновява от Дарвиновата еволюционна теория, тъй като счита, че човекът е несъвършено същество, което подлежи на усъвършенстване. Той първо трябва да надмогне себе си, превръщайки се в трансчовек – междинно звено между днешния homo sapiens и утрешния свръхчовек. Тук трансхуманизмът кореспондира с идеите на Фридрих Ницше, но бъдещия наследник на ницшеански ubermensch трансхуманистите наричат постчовек“, изтъква Спирдонов.
Според последователите на трансхуманизма постчовекът ще е изоставил напълно антропологичното, той трябва да е съвършено същество, способно да оцелее във всякакви условия и да живее вечно. „Това може да стане след като се превърнем в хибриди между човек и машина – между естествено и изкуствено или приемем някаква съвсем нова и различна същност“, казва авторът.
Той описва проекта, разглежда корените му, изследва последователите му, анализира стратегическите му стремежи.
В частта за корените Спирдонов разказва за стремежа към  биологични подобрения на човека още от дълбока древност като тръгва от епоса на Галгамеш, който търсел безсмъртие. Описва историята на този стремеж – от древна Гърция до съвремието. В книгата е обърнато особено внимание на идеите на такива мислители като Пико де ла Мирандола, Франсис Бейкън, маркиз дьо Кондорсе, Дени Дидро, Чарлз Дарвин, Фридрих Ницше, руските космисти – Николай Фьодоров, Константин Циолковски, Владимир Вернандски и стига до съвременните „отци” на трансхуманизма – Пиер Теяр дьо Шарден, Джон Халдейн и авторът на понятието „трансхуманизъм” сър Джулиан Хъксли.
Писателят обръща специално внимание на първия съвременен трансхуманист – Ферейдоун Есфандиари, който през 1972 г. приема името FM 2030 („future man“ или „човекът от бъдещето“) и продължава с развитието на идеологията до наши дни.
Спирдонов разказва и за теченията и структурите в трансхуманистичното движение, което, според него, все още не е хомогенно. Различните течения обикновено притежават свои тинк-танкове и организации.
“По- известните от тях са Световната трансхуманистка асоциация, приела названието Humanity+, Сингуларния университет, Foresight Institute, Аболиционисткото общество… Най-голямата такава структура в света обаче е  руската „Россия 2045“, обединяваща над 50 000 активни членове”, коментира Спирдонов.
Той изследва и опитите за намеса в политиката – Трансхуманистичните партии в САЩ, Русия, Италия и Великобритания. Основна част от книгата е описанието на главните тезиси на трансхуманизма – безсмъртието, изкуствения интелект, точката на сингуларност, виртуалната реалност.
“Търсенето на безсмъртие е основен и най-важен тезис.Трансхуманистите смятат, че човек може да живее вечно или поне много дълъг живот. Това според тях може да се постигне по няколко начина. Чрез борбата за достигане на „пренебрежимо стареене“-живот с дългосрочно запазване на физическа и психическа активност. Трансхуманистите са категорични, че правителствата и здравните системи в отделните държави трябва да полагат  усилия не в лечението на болести, а в превантивна терапия, за да не се разболяват хората от болестта стареене”, коментира писателят.
Като друг способ, изследователят посочва криониката. Спирдонов пояснява, че много от последователите на трансхуманизма вярват, че като се замрази тялото на починал човек е възможно след време той да бъде съживен с помощта на медицинските технологии на бъдещето. В света работят няколко крионични централи, а голяма част от живите днес трансхуманисти вече са си запазили места там.
В книгата си Спирдонов пише и за третия път към вечен живот – т. нар. цифрово безсмъртие. Там времето няма значение, защото не става дума за човешко тяло, а само за запазване на информацията от дадена личност.
“Първият начин за постигане на цифрово безсмъртие е чрез създаване на виртуално копие на човека – т.нар. чат бот. Вторият е чрез копиране на съзнание. Целта е копиране или прехвърляне на съдържанието на човешкото съзнание, на всичко, съдържащо се в човешкия мозък, на други, по- дълготрайни информационни носители – компютри, механични тела и всякакви небиологични същности”, обяснява Спирдонов.
Той уточнява, че друга основна теза на трансхуманизма е изкуствения интелект. Разкрил е типовете изкуствен интелект, научните достижения в тази област, приложенията му, както и опасностите, които може да ни донесе.
В същата глава писателят разказва и за т.нар. “точка на сингуларност” – друг основен трансхуманистки тезис. Това е въображаемият момент, в който изкуственият интелект ще изпревари човешкия. Тогава човекът няма да е най-умното същество на планетата и ще се появи постчовечеството
Други тезиси са виртуалната реалност, за която вече се знае много, както и идеята, че живеем в свят, който представлява компютърна симулация.
Спирдонов пише: “Някои трансхуманисти, сред които известния философ Ник Бостром и милиардера Илън Мъск вярват, че нашият свят е компютърна симулация на друга по-развита цивилизация, за която ние представляваме нещо като електронна игра”.
Спирдонов е изследвал набора от най-важни за трансхуманистите технологии, обединени в т.нар. НБИК конвергенция – нано, био и информационни технологии и когнитивна наука. Съвместната работа с тези технологии дава, според трансхуманистите надежда за постигане целите на движението и са най-сигурните „оръжия” за пълно усъвършенстване на човека.
Иван Спирдонов дава за пример скорошна разработка на биоинженери от Харвардския университет. Те създават робот скат, който може да плува. Състои се от четири слоя, един от които 200 000 генно модифицирани клетки от плъх. Тези клетки се свиват, когато са изложени на определена дължина на вълната на светлината. Така роботът плува подобно на истински скат.
Книгата изобилства от подобни информации, метафори и примери.
В последните части на творбата си Спирдонов е отредил място за критиците на трансхуманизма, както и за някои конкретни визии за бъдещето през призмата на трасхуманистката идеология.Сред тях е бъдещето на труда, перспективите пред който, според автора не са съвсем розови.
Като „основен въпрос” авторът е посочил опасността от още по-голямо социално разделение в бъдеще, базирано не само на различното богатство, а и на възможния неравен достъп до свръхтехнологиите, например – достъпа до медицинските достижения удължаващи продължителността на живота или достъпа до технологиии, позволяващи когнитивни подобрения като изкуствено увеличение на интелекта.
Според Спирдонов е належаща появата на нова политическа идеология или нова система на държавно устройство, която да позволява широк достъп до достиженията на технологията.
„Да се гледа на трансхуманизма в черно и бяло е и опасно и наивно.
Да отхвърлим предложенията на трансхуманистите и се откажем от достиженията на новите технологии би било грешка. Това означава да пренебрегнем възможностите за лечение на нелечими доскоро болести, да се откажем от опцията за увеличаване на човешкия живот, от множеството електронни помощници в бита и извън него. В същото време да приемем безрезервно трансхуманистичните идеи означава да приемем когнитивните изменения, „производството” на генетично подобрени бебета, превръщането ни в холограми, а също и опасностите от неконтролиран свръхразум.
При всяко положение трябва да познаваме трансхуманизма. Затова е най-необходимо той да се изучава. Визиите на трансхуманистите могат да станат част от учебните програми, за да може обществата да са наясно и с доброто, и с лошото, което те могат да ни донесат, и оттам да се вземат адекватни решения за бъдещето. От нас зависи кой път ще посочим на следващите поколения – към Рая или към Апокалипсиса“, казва в заключение Иван Спирдонов.