Д-р Илия Вълев  е установил, че за 10 години армията е участвала в гасенето на над 70 пожара, помагала е при над 130 критични зимни ситуации, съдействала е с кръводаряване
 
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Освен като „бранител“, „защитник“ и „морален крепител“ на нацията, Българската армия се подвизава и с друга изключително значима обществена роля – на „спасител“. Роля, която, резултатите на анкетното ми проучване показват, че е колкото позната, толкова и неизвестна за обществото ни. Това споделя етнологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Илия Вълев.
“Проблемът за използването на армията от държавата не за воюване и отбрана, а в помощ на населението в овладяване на бедствени ситуации от различен характер е заложен и разгледан нормативно в няколко документи. Това са „Бяла книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България“, „Национална отбранителна стратегия“, „Доктрина на Въоръжените сили на Република България“, „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.“, както и в „Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България“, споделя д-р Вълев.
Той допълва, че те не само разкриват стратегическата рамка и основните параметри на отбранителната политика на страната ни, но и ясно посочват същността, функционалността, мисията, ролята и визията за развитие на Българската армия напред във времето. От тези документи става ясно, че въоръжените сили изпълняват много функции, като преди всичко те допринасят както за осъществяване и защита на националните интереси, така и за възпиране и побеждаване на евентуални противници на нашата или съюзни страни. На практика армията, нейната численост, техническа осигуреност и потенциал за действие олицетворяват военната мощ на страната, а тя на свой ред се изразява в заплаха за използване или директно използване на военна сила.
“Отделно обаче, военната мощ може да бъде прилагана и за други, не военни, мирни по същността си цели, а именно стабилизиране и възстановяване или за подпомагане при хуманитарни кризи, бедствия и аварии. От това следва, че армията преди всичко е олицетворение на държавната власт за ред и сигурност, както и гарант за мирен и спокоен живот. Целият този актив на въоръжените сили е заложен в изпълняването на оперативни действия с различен военен и невоенен характер, както и на мисии и задачи, групирани в нормативните документи под три големи направления- „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“ и „Принос към националната сигурност в мирно време“”, коментира д-р Илия Вълев. 
По думите на изследователя благодарение изпълнението на тази трета мисия, армията ни се включва в задачи в помощ на населението, в овладяването на различни бедствени ситуации и в справянето с последствията от тях.
“Нещо повече – въоръжените ни сили не без основание са включени и в т.нар. Единна спасителна система, чиито съставни части са Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, областните дирекции на МВР, Български Червен кръст и центровете за спешна медицинска помощ. Главна цел на Единната спасителна система е точно защита на населението в случай на опасност от бедствия и аварии или стартиране на спасителни и възстановителни действия при реално възникване на явления с животозастрашаващ и разрушителен характер”, допълва д-р Вълев.
Той подчертава, че по закон при провеждане на отделни спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, армията може да предостави помощ с подготвени хора, специализирана техника и други ресурси само с разрешение на министъра на отбраната въз основа на специално искане от съответния местен държавен орган или ведомство – кметство, областна управа, дирекция на министерството на вътрешните работи и др. На практика министърът на отбраната, както и отделни военни началници и командири по места нямат право своеволно да включват военни сили и ресурси в действия от невоенен, граждански характер, каквито реално са операциите при защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи, при овладяване и преодоляване на последствията от тях, както и при оказване на хуманитарна помощ.
Статистиката показва, че от 2012 г., от когато в публичен информационен бюлетин на Министерството на отбраната, се поместват новини за участия на части и подразделения от Българската армия в помощ на населението, така до началото на 2021 г. въоръжените ни сили имат най-сериозно присъствие при гасене на горски и полски пожари, както и при овладяване на кризисни ситуации, породени от тежки зимни условия.
“Информационният бюлетин сочи, че за този почти 10-годишен отрязък от време конкретни войскови части и подразделения са взели участие в малко над 70 отделни случая за гасене на възникнали в страната горски и полски пожари, някои от които вилнеещи повече от седмица или две. Що се отнася до помощта на населението при тежки зимни условия, военните са се включили в общо над 130 отделни случая в рамките на общо над 50 регистрирани критични дни по разчистване на пътища, по изтегляне на закъсали автомобили, по евакуиране на бедстващи и тежко болни хора. Включили са се в снабдяване на населението с хранителни запаси и медикаменти, в осигуряване на електроенергия за отделни селища, поради прекъснати от навалял сняг и обледеняване далекопроводи по електропреносната мрежа и други събития, породени от тежките зимни условия в различни краища на страната”, изброява д-р Вълев.
Той припомня, че друго бедствие със сериозни последствия за населението, при което навременната помощ на армията има изключително благотворно влияние върху пострадалите, са наводненията.
“За щастие този вид бедствие не са толкова често явление у нас, като за периода 2012 – началото на 2021 г. в информационния бюлетин на Министерството на отбраната са регистрирани само 9 случая, в които армейски специализирани части и подразделения са вдигани в помощ на населението от придошли води. Наблюденията обаче показват, че в зависимост от размера на водното бедствие пораженията понякога са доста сериозни и справянето с тях често е продължително, заради което се налага и по-дълготрайно присъствие на армията в засегнатите райони. Освен с издирването и евакуацията на хора, с отводняването и разчистването на жилища и пътна мрежа в засегнатите от водната стихия райони, с изграждането на диги и прокопаването на отводнителни канали, военнослужещите помагат на пострадалото население и с осигуряването на питейна вода, на хранителни и медицински провизии, с организиране на полеви кухни за топла храна, с изграждане на палаткови лагери за приютяване на пострадалото население, с охрана на имущество и др. Извозват болни хора, родилки, изтеглят закъсали автомобили, участват в евакуацията на хора от засегнати райони”, казва д-р Вълев.
Етнологът е установил и че освен при тези по-масово поразяващи и оказващи особено негативно въздействие на повече хора бедствия, за посочения период въоръжените ни сили имат регистрирани и други участия в помощ на населението. Без да се броят многобройните случаи с обезвреждания на невзривени боеприпаси, военнослужещите доста често се включват в транспортирането до лечебни заведения на тежко болни хора, както и на такива, пострадали при различни инциденти. В издирвателни и спасителни акции по въздух и вода, в изграждането на временни мостове при селища с нарушена или напълно разрушена пътна инфраструктура, в резултат на срутища или свлачища.
“През изминалата тежка 2020 г. армията дори участва в справяне с кризата от COVID-епидемията, най-вече с организирането на кръводарителни акции. Също така, тогава тя показа и готовността си да осигури при необходимост военнополеви болници и легла за инфектирани и болни хора, нуждаещи се от по-специална грижа”, категоричен е д-р Илия Вълев.