Според специалиста партии, които бързо печелят популярност, бързо я губят, освен ако нямат-сериозна идеология, силен лидер и значима национална цел

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

В момента имаме доста интересна политическа ситуация. В рамките на 6 месеца отиваме на трети парламентарни избори, което е безпрецедентно като явление в българската политика. От друга страна сме свидетели на много бързо изгряване, както и залязване на нови политически субекти. Това казва Иван Кирилов Иванов, който е преподавател по социална психология във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“.
Той е психолог и доктор по политически науки, зам.-председател на 43-ото Народно събрание, избран от Великотърновския регион. Член е на гражданския съвет на бившия Реформаторски блок и е безпартиен.
Според него всички процеси в политическата сфера у нас, които се характеризират с голяма интензивност и силно емоционално заразяване, могат да бъдат обект на изследване и анализ от Политическата психология.
„Тя бе въведена като дисциплина във Великотърновския университет, защото все повече политиката и психологията започват да се преплитат. Такава магистърска програма стартира от тази учебна година. Засега се преподава в задочна форма, като надеждата е, че студентите, които я изучават ще започнат да разбират, че политиката е преди всичко отношение, комуникация и мотивация, а не е само администрация, избори и управление на ресурси.
„Политиката е личностно усилие да получиш и да дадеш доверие, което впоследствие да се трансформира във власт, която да оползотворяваш по конструктивен и почтен начин“, казва Иван Иванов.
Преподавателят допълва, че магистърската програма е за специалисти, които са завършили социални, правни и стопански науки, които усвояват знанията в рамките на два семестъра. Всички останали, които са завършили други специалности, се образоват по програмата четири семестъра. Предвидени са курсове, които ще анализират политическото от социално-психологическа гледна точка. Целта е студентите да могат да се ориентират към приложното поле на политиката, конкретно свързано с разбиране на съзнаваните и несъзнавани процеси, които движат групите и техните лидери. Обучението е подходящо за всички кандидати за управленски позиции, които искат да разбират по-задълбочено психологическите аспекти на политическото действие и вълненията на различните общности.
Според преподавателят е важно университетите да започнат да обучават нови тип политически лидери, които да разбират, че управлението на държавата не е самоцелно управление на ресурси, правила и процедури, а е служене в интерес на общността.
„В Психологията има една цяла концепция, която интерпретира политическото лидерство, като свръхусилие на личността да управлява вътрешните си дефицити. Лидерът се разглежда, като специален член на групата, който се стреми да я овладее не заради нейното развитие, а заради себе си. И понеже лидерството е производно на групата и времето си, а времето в което живеем е болно, напоследък на преден план излизат лидери, които носят изразени патологични характеристики. В политиката все по-често влизат нарцистични, параноидни и хистерични личности“, подчертава Иван Иванов.
По думите му те се опитват да лекуват силната си тревожност, чрез власт и когато я получат вместо да се излекуват от слабостта си я предават обратно на общността или тотално се откъсват от нея.
„В повечето случаи виждаме, че това са личности, които влизайки във властта, си начесват слабото его, след това късат връзката с хората и казано образно, ставайки политически лидери лекуват собствените си комплекси за сметка на развитието на общността“, изтъква Иванов.
Според специалиста това, което е важно за политическата психология е тя да учи политическите лидери да разбират и приемат по-добре собствените си слабости, както и да умеят да въвличат хората в процес на съвместно развитие.
„От известно време в професионалната ни общност битува идеята кандидатите за народни представители, както и общинските и държавни служители да преминават през първоначална психологическа диагностика. Този дебат бе подет около нашумелия скандал с номинирания за вицепремиер от „Има такъв народ“ Петър Илиев, за който всеки психолог би допуснал, че поведението му излиза извън норма“, казва Иванов.
Той посочва като парадокс факта, че администрацията която работи на по-ниски нива, особено в сферата на сигурността минава през такава диагностика, а хора които влизат директно на високи управленски позиции не преминават през подобен процес. „Съществува риск обаче, ако подобна диагностика стане задължителна, да се изтълкува като форма на дискриминация. И ако човек на изборна длъжност му се каже, че не може да изпълнява такава дейност, поради психологическа непригодност той може да претендира, че е дискриминиран и да осъди държавата за нарушаване на правото му на труд“, обяснява Иванов.
Затова подобна процедура от една страна може да бъде доброволна, а от друга-да има само препоръчителен характер.
По-важно е да се работи чрез превенция и тези хора преди да заемат управленски позиции да преминават през специализирани курсове или програми за личностно развитие, където могат да разбират и отстраняват аномалии в поведението си.
„Ние като общество също трябва да си даваме сметка, че не всичко, което изглежда привлекателно или бързо омагьосва, е ефективно или добро за нацията. Затова трябва много просвещаване, обучение, разясняване, дори напомняне, за да различаваме кое е патология, демагогия, кой е изцяло популистки лидер и кой е човек, който действително може да свърши работа. Трябва да има механизъм за бързо отзоваване на такива хора от политиката на базата на експертиза“, коментира Иван Иванов.
Преподавателят споделя, че цялостното усещане у нас е, че политическата ситуация е кризисна и има известен хаос. Около половината от избирателите подкрепят традиционните партии, но останалите гласоподаватели са лесно емоционално заразими и са склонни да променят вота си на всеки следващ избор.
„В крайна сметка имаме политически миш-маш с нови политически субекти, които бързо набират популярност, бързо я губят, а след тях идват други. Ситуацията е доста динамична“, смята Иванов.
Той уточнява, че според политическата психология подобно състояние на хаос индикира обществено желание за промяна и преход към нов политически ред.
„Тази неопределеност и лесна емоционална заразяемост на избирателите, е предпоставка, че се търси политическа промяна. Доколко обаче тя ще доведе до развитие или до регрес, зависи от самите политически играчи. Защото обикновено партии, които бързо печелят популярност и бързо я губят, освен ако не предложат три неща-сериозна идеология, силен лидер и значима национална цел“, категоричен е Иванов.
Според него в момента е налице отстъпление на силен лидер като Бойко Борисов и сме в ситуация на търсене на нов. Румен Радев дава такава заявка, без обаче да е начело на политическа партия, което е проблем.
„Може да се каже, че в момента сме в дефицит на държавник, търсим го. Политическите партии нямат стратегическа национална визия, а предлагат кризисни политики, като справяне с COVID-кризата, с цената на тока и газа, с галопиращата инфлация… Това са необходими, но реактивни политически действия, свързани с минимизиране на някакви загуби. Реално обаче нямаме значима национална кауза. В периода на прехода такава кауза бе приемането на България като член на ЕС. Но пък не успяхме да я трансформираме в наша вътрешна цел, която политическите лидери да я развият като по-добро качество на живеене и установяване на устойчив стандарт на живот“, обяснява Иван Иванов.
Прави впечатление, че на всеки следващ парламентарен вот се появява по една нова партия или движение, която много бързо набира популярност.
„Усещанието ми е, че след предстоящите избори около едно от нововъзникналите движения като „Продължаваме промяната“ ще се направи опит за конструиране на правителство. Представителите на новата формация-Кирил Петков и Асен Василев за разлика от „Има такъв народ“ и „Демократична България“ не поставят червени линии, дори показват, че са готови да разговарят с всички на базата на конкретни принципи. Очаквам около тях да се сформира ново управление като разбира се ще има ясна опозиция в лицето на ГЕРБ и ДПС“, подчертава Иванов.
Той прогнозира, че около „Продължаваме промяната“ и около ГЕРБ вероятно ще се структурира от една страна нова управленска коалиция, а друга страна-устойчива опозиция. Тази конструкция няма да бъде много здрава, защото обществото ще продължава да е разделено, но новото управление ще се опита да обединява интереси, което в ситуация на криза е необходимо.
Иванов предвижда да се състави кабинет, но той да е доста нестабилен и да издържи около година. Допуска, че партии като „Имата такъв народ“ и „Продължаваме промяната“ са временни политически играчи, които ще подпомогнат установяването на нов политически ред без те да имат дълъг живот.
„Като цяло виждам преструктуриране на политическото пространство около нов политически лидер вляво, евентуално Румен Радев или някоя негова проекция, а в дясно ще се появи заместник на Бойко Борисов – по-млад, по-гъвкав, който ще преструктурира новото дясно. От там това разделение ляво-дясно ще си остане, но разликата между двата полюса ще е по-малка. Политическият център обаче ще има все по-важно значение и ще ерозира меките части на лявото и дясното. Най-вероятно ще има експанзия на крайното дясно и крайното ляво. Но около центъра ще се сформират бъдещите правителства“, предрича психологът.
Иванов смята, че Румен Радев ще повтори мандата си.
„Цялата тази вълна на недоволство, на желание за промяна психологически е по-мощна от който и да е опонент на сегашния президент“, смята Иванов.
Казва, че в момента ситуацията в страната е толкова емоционално нестабилна, че „Продължаваме промяната“ може да събере около 10 % подкрепа, но не е изключено да получи и над 20 % от гласовете. Новите политически лица със своята политическа всеядност имат потенциал да привлекат сериозен ресурс от БСП, както и от недоволство срещу „Има такъв народ“, които понасят негатива от неспособността да се състави правителство в предишния парламент“, споделя Иванов.
Той допуска варианта „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ да са на фотофиниш на предстоящите парламентарни избори, както на предходните избори бяха ГЕРБ и „Има такъв народ“.