При разкопките са открити фина костена игла със стилизирано човешко лице, инструменти с причудлива форма, ритуална яма

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Праисторическа селищна могила край село Петко Каравелово проучва за поредна година екип с ръководител археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Александър Чохаджиев.  Откритите в  древния обект находки са от каменно-медната  епоха и са на над 7000 години.
За разкопките през този сезон бяха отпуснати 27 000 лева от Министерството на културата.
„Това е най-големият фонд, предоставян досега за този обект. Освен в археологически дейности, част от средствата ще бъдат инвестирани и в интердисциплинарни проучвания-радиовъглеродно датиране, анализи на кремъчни ансамбли и костни останки и др. Всяка година го правим, но сега имаме възможност да акцентираме на някои от по-скъпите изследвания, за които преди сме търсили средства по различни програми“, коментира Александър Чохаджиев.
Животът в селищната могила започва около 5000 г.пр.Христа и приключва около 4300 г.пр.Христа. Това са около 800 години, през които селището се развива на едно и също място, оформяйки могила с височина около 4, 5 метра.
„За съжаление е доста пострадала от съвременни земеделски дейности, а в средата на миналия век през нея дори е прокопан голям канал. Едната и половина е отнесена от разлив на река Янтра. Това пък ни дава възможност да се замислим, защото това е единствената известна досега селищна могила, която е в такава непосредствена близост до Янтра. Всички селищни могили в района, които не са малко, са разположени до притоците на реката“, казва археологът.
По думите му това означава, че хората по онова време са търсели място за обитание до сравнително по-малка река. „Защо древните жители на Петко Каравелово са се заселили до самия бряг на Янтра все още проучваме. Вероятно течението  е било по-различно. Заради това изследваме няколко поредни нива като имаме ясни сведения за наводнения. Само до преди 50-тина години преди да се направят корекциите на реката, това изключително равно поле край Петко Каравелово често е било заливано от придошлите води на Янтра.  Земята е доста плодородна и вероятно това е привлякло обитатели още в древността. Могилата като цяло е без близък паралел в околността“, коментира Александър Чохаджиев.
Този сезон той и екипът му са проучили участъци от няколко жилища като основно се концентрирали върху жилище от ранния Халколит, който в археологическата периодизация се дели на три периода-ранен, среден и късен.
„Изследвахме нивата от средния Халколит и се насочихме към  ниво от ранния период на каменно-медната епоха. Животът в селищната могила е бил непрекъснат“, казва Чохаджиев.

Археологът установил интересна закономерност при градежите. Една къща е унищожена от наводнение, на нейно място древните обитатели построяват друго жилище, но съседният дом продължава да стои и  той загива при следващото бедствие, например пожар.
„Жилището, върху което работихме през този сезон, е с доста странна планировка. Състои се от две помещения като едното е на по-високо ниво от другото. Постройката е била разположена на стъпало като разликата в двете нива е около 70 см.“, подчертава Чохаджиев.
Двете помещения са имали отделни отоплителни съоръжения-пещи. Едната пещ е много масивна като запазените във височина останки от нея са с дебелина над 70 см. и се констатират поне 7 приправки. Другата е много тънка и е имала само една поправка.
„Това подсказва, че вероятно едната пещ е служела само за отопление. Другата обаче е била използвана за приготвяне на храна, защото около нея бяха открити три двойки хромелни камъни горен и долен. Това са ръчни мелници за стриване на зърно. Намерени бяха и голям брой керамични съдове“, обяснява Чохаджиев.
Той допълва, че при предходните два сезона също били открити много глинени съдове като са реставрирани над  120 и още толкова подлежат на лабораторно възстановяване.
„Южното помещение на последното жилище в едната си част  е покрито с дървени трупи, които са ползвани за подравняване на пода. Периодично са били добавяни нови греди и подравнявани с глинени замазки. Дървесината изключително трудно се запазва за 7000 години, но при това жилище, вероятно поради наводнението се е образувала безкислородна среда, която е позволила да се съхрани дървото. Можем дори да проследим начина, по който са кръстосвали дървените трупи, за да се подравнят и след това да се направи подовото ниво“, обяснява Чохаджиев.
Археологът допуска, че конструкцията е от дъб, въпреки че след толкова дълго време дървесината вече не съдържа органичен материал, а се е минерализирала и се е превърнала във вкаменелост. Въпреки това находката дава възможност  за много прецизни наблюдения за  типа постройка, която е обект на проучване.
„Размерите на жилището също са впечатляващи, въпреки че това не е от най-големите древни домове в Петко Каравелово. Дължината му е около 14 м. и е широко около 8 м. Извършени са няколко основни ремонта на това жилище като нивото на пода в един момент се е издигнал много високо, защото могат да се преброят около 40 замазки. Това говори, че жилището е било обитавано дълго време-поне 50 години. Обитателите са полагали сериозни грижи за поддръжка-подсилвали са стените, подменяли са носещи колове…“, споделя Чохаджиев.
Проучвателят уточнява, че през последните години с колеги от Франция работят по проект за изследване на видовете дървесина, които са използвали при строителството древните обитатели.
„Някои резултати са доста интересни като например целенасоченото избиране на определения тип дървесина. Смята се, че най-използваното дърво по онова време е дъбът. Количеството на дървени останки са огромни и става въпрос за сериозен дърводобив. Това са хора, които не са познавали металните сечива. Използвали са кремъчни и каменни инструменти за обработка на дървото, за сглобките. Някои от използваните в градежите трупи са над 3 метра“, изтъква Чохаджиев.
Археологът допълва, че става дума за хилядолетен опит и по всичко личи, че дори и в далечната епоха хората са имали сериозни познания относно видовете дървесина и свойствата на отделните дървесни видове.
„Например в едно от жилищата открихме, че стените са били от колово-плетна конструкция измазана с глина. Коловете са били от дъб, но за плета е използвана червена калина, каято е вид храст  с по-тънка и мека дървесина, както и върба. Забелязват се закономерности в използването на дървесина като подпорните греди без изключение са от дъб, а хоризонталните талпи за подовете са от други дървета като явор и ясен“, разяснява Александър Чохаджиев.
Той допълва, че обитателите на могилата са умеели да цепят дървото в прави линии, което показва, че е имало опитни дърводелци.
Освен глинени съдове, археолозите са попаднали и на голямо количество изделия от кремък, много сечива.
Попаднали и на необичайна яма.
„Животът в селищната могила е свързан с непрекъснати изкопни работи. Налагало се е обитателите да изкопават трапове, за да полагат колове при градежа на жилищата си. Само през този сезон открихме над 50 такива ями“, казва проучвателят.
Вниманието му привлякла една от тези ями, която се оказала, че не е за носеща конструкция, а е свързан с обредността на древните обитатели на могилата. Освен горелите останки от къщата, която пресича, в него имало няколко реда глинени замазки, предна половина на животно, вероятно малко диво прасе и 14 неизпечени тежести за стан, както и кости от риба и други животни.
„Преди 5 г. имахме случай на сходна яма, в която освен каменни сечива и други предмети бяха открити кости само на диви животни-крило на орел, лисица, заек, зубър. Очевидно при втората находка става дума за някакъв вид ритуална яма. Тази практика е характерна за времето на Новокаменната и на Каменно-медната епоха, а след това в Бронзовата и Желязната епохи. Очевидно представителите на онова време като са прокопавали земята или къщата на предците си, са смятали за необходимо да извършат някакъв обред като принесат в ямата  някаква жертва“, пояснява Чохаджиев.
Според археолога при първобитното общество всеки елемент от материалната е свързан и с духовната култура. Всяко действие е свързано с вид обредност и има определена символика.
„Тежестите за стан не са изпечени, а две от тях дори нямат пробити отвори. Или са били изработени специално за ритуала или не са били завършени, когато е трябвало да бъдат положени в ямата“, подчертава Чохаджиев.
Тя се оказала пълна и със  строшени хромели, каменни чукове и други сечива.
„Ямата е много малка за целят инвентар, който съдържа, пресича останките на опожарено жилище и е направена така, че да има връзка с този дом. Явно става дума за възпоменание при строежа на следващата къща, която е отгоре“, обяснява още Чохаджиев.
Сред най-атрактивните находки от този сезон е прецизно изработена костена игла вероятно за дреха с антропоморфно лицево изображение. Главата на уникалния артефакт представлява стилизирано човешко лице, което е изключително изразително с кръгли очи.
Ценност представлява и друга находка от кост.
„Преди три години намерихме три загадъчни предмета, които са с особена форма и наподобяват приспособления за издухване на сапунени балончета. Изработката им е толкова фина, че може да се касае за вид инструменти. Тази година намерихме още един такъв предмет, но той е счупен на важно място по време на самата изработка и не е довършен. Специалисти по костената индустрия ще имат възможност да определят изходната суровина, защото трите от тези предмети са с почти фабрична изработка и идентификацията на вида кост е трудна. Освен това ще можем в голяма степен да възстановим технологическата верига, довела до изработката на тези предмети“, разяснява Чохаджиев.
Изследователят е категоричен, че е много хубаво, когато при научните изследвания има повторяемост на определени наблюдения, защото това води до натрупване на детайли, които могат да се приемат за факти.