Кметът Христо Христов: Едни стопани избраха усилията им да бъдат възнаградени с намаляване на дължимите местни данъци, други да го правят в полза на общността

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Жителите на великотърновското село Ново село се активираха за разделно събиране на отпадъци. Инициативата за екологичната дейност е на кмета на китното селище Христо Христов, който е и председател на Сдружение „Отец Матей Преображенски“. Едни стопаните избраха усилията им да бъдат възнаградени с намаляване на дължимите местни данъци и такси, други да го правят в полза на екологичното бъдеще на общността. Това стана ясно от проведена анкета.
Сумите по налозите ще се приспадат от стойността на предадените от тях рециклируеми отпадъци, с което пък се реализира проектът „Нов прочит на историята “Сливи за смет” на „Ми Пет Трейд” ЕООД. По инициативата се запалили деца, възрастни и чуждестранни заселници. В Ново село живеят около 600 човека в 350 домакинства. В селището има над 550 жилищни имота, 200 от които се ползват през почивните дни.
“Свидетели сме на безмилостно замърсяване на канавки, крайпътни отбивки, земеделски земи и водни обекти. Купища отпадъци сме вадили някога от местните дерета. Положихме огромни усилия в почистването на Юртенската чешма. Чрез реализиране на проекта „Сливи за смет“, искаме Ново село занапред да е образец за чистота и ред”, заяви Христо Христов.
Управникът сподели, че напоследък има небивало от десетилетия разрастване на общността. Селото се подмладява и това винаги е повод за надежда. Заедно с удовлетворението обаче, екипът на кметството отчита и нарастване на отговорностите.
“Хората, които си купуват къщи, се захващат да чистят, събарят и дострояват. Много кореняци-новоселци, взеха рязък завой, стопираха обявите си за продажба и казаха: „Оставам!“. Деца и внуци се завръщат от гурбет и търсят бащината къща. Закипяха интензивни ремонти в имотите, а количеството отпадъци значително се увеличава”, коментира Христов.
Първенецът на Ново село допълва, че е наясно с липсата на контейнер за строителни и едрогабаритни отпадъци на територията на селището.
“Дори да имаше, при мащабите на строителството към този момент, той ще се запълва много бързо и пак ще има свръх отпадъци. Сред вещите, които масово изхвърляме са стари мебели, посуда, буркани и др. опаковки, дрехи, постели, както и парчета от изкъртени плочки, мивки, кирпич и тухли, например. Практиката показа, че ако хората няма къде да си изхвърлят боклука, в най добрия случай го оставят до контейнерите, а недобросъвестните го депонират директно в нивите и горите. В този случай възникват въпросите – кой ще почисти там, кой и как ще бъде глобен? От експеримента, който направихме в нашите домакинства, се оказа, че отделяйки опаковките – хартиени, стъклени, пластмасови, битовия отпадък, който не подлежи на преработка е не повече от една трета от целия обем. Не е за подценяване проблемът със старите автомобилни гуми и плоското стъкло, за които стопаните трябва да си плащат на специализирани фирми, за да ги вземат”, обяснява Христо Христов.
Той напомня, че за битовите отпадъци, които отиват на депото, включително разходите за транспорт, са за сметка на данъкоплатците.
“Ако намалим трикратно количеството смет, а останалите опаковки ги събираме разделно и ги предаваме на фирми, постигайки и икономически ефект от това, ще запълваме контейнерите по-бавно. Освен, че така ще намалим разходите на общината за сметосъбиране, ще поемем и в посока, изпълнение на Директивата на Европейския съюз, основната цел на която е точно това – намаляване на количеството битов отпадък, чрез оползотворяване на всички останали потоци отпадъци. В национален план, ние твърде бавно и хаотично вървим към тази цел. Моментът да ни вменят това като задължение, ще дойде и не е лошо да сме подготвени”, категоричен е дейният кмет.
На организирана среща с местното население, Христов представил екоинициативата, подкрепена от Сдружение „Отец Матей Преображенски“ и Читалище „Наука – 1874“. Първата стъпка е да се организира селектиране на метални, пластмасови и хартиени опаковки, както и излязло от употреба електрическо и електронно оборудване.
“Възнамеряваме за нуждите на дейността да използваме сграда – бившата баня. Сдружението направи официално предложение пред община Велико Търново необитаемата постройка да бъде безвъзмездно предоставена за ползване за 10 години като поемаме ангажимента да я реновираме през този период”, споделя Христо Христов.
Той дава за пример друга сграда в центъра на Ново село, чието стопанисване било поето от местното сдружение и за 10 години от порутена столова половината е превърната в Център за работа с деца и младежи, а другата половина се ползва като многофункционална сграда.
“Дали ще сполучим с тази инициатива не знам, но е време да опитаме. Ако успеем, ще организираме правилно и екологично управление и на останалите потоци отпадъци. Няма връщане назад. Знаем, че предстои и трябва, тази екодейност да се превърне в национална политика”, коментира още Христов. Управникът не крие, че останал приятно изненадан като научил, че обитатели на няколко домакинства отдавна сортират отпадъците в домовете си и след това ги извозват и предават на специализирани пунктове. Христов е убеден, че проекта ще улесни хората, които искат да се отърват от ненужните вещи и да живеят екологично. Той предвижда първоначално приемането на отпадъците да става по график. Надява се да се намерят съмишленици, фирми готови да подкрепят подобна дейност. Очаква подкрепа от Община Велико Търново, от РИОСВ, също и от МОСВ. Не крие надеждите си и за извънбюджетно финансово подпомагане, което да доведе до автоматизиране на процесите и подобряване на логистиката.