При 7-годишните проучвания в местността Френкхисар са открити тракийски некропол, ранновизантийска базилика и средновековен манастир

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Извършва се антропологично изследване на костите от ранновизантийския некропол, на който археолози попаднаха в подножието на крепостта Царевец във Велико Търново. При 7-годишните проучвания в местността Френкхисар от археолозите проф.Хитко Вачев и Илиян Петракиев са открити тракийски некропол, ранновизантийска базилика и средновековен манастир.
През 2014 г., още в първите дни на разкопките, проф.Хитко Вачев откри църква „Успение на света Богородица” от времето на Иван Асен II. Тя била разрушена и на нейно място е построен манастир през XIV век, покровителстван от Иван Александър. Вече е обстойно проучена църквата, която е богато стенописвана. В притвора бяха открити гробове на аристократи, висш военачалник и духовник, както и богато погребение на жена в зидана гробница, като една от хипотезите е, че е на видна болярка. Две години по-късно се оказва, че манастирският комплекс е изграден върху ранновизантийска базилика. По своите размери – 18 на 35 метра, тя е може би най-голямата постройка в ранновизантийския град Зикидева, разположен на територията на Царевец и Момина крепост – предходника на Търново.
“До този момент се знаеше за съществуването на ранновизантийския град, за постройки на хълмовете Царевец и на Момина крепост, но нямаше некропол. През годините на проучването на крепостта Царевец, изследователите са се питали къде е ранно-византийския некропол и до миналата година имаше само предположения за местонахождението му”, казва Илиян Петракиев.
Още през втората година на разкопките на обекта археолозите открили, че на Френкхисар освен средновековна църква има и ранно-византийска базилика. Най-логично било около нея да се развива и търсения през годините некропол. Усилията през последния археологически сезон са били да продължи разкриването му. Заедно с архиеологическото проучване, изследователите решили да се направи и антропологическо изследване, за да се установи пол, възраст или различни заболявания на индивидите. Проучени са 7 ранно-византийски гроба. В момента костния материал е в ръцете на антрополога д-р Надежда Атанасова от Института по експериментална антропология и морфология към БАН. Чакат се резултатите от анализа.
“Установихме, че този некропол се развива южно и югозападно от базиликата. В северна посока продължихме работата в средновековния пласт, където от миналата година имаме проучено частично вкопано жилище-землянка от XIII век и един каменен зид. Предполагаме, че е от оградната стена на манастира”, сподели Илиян Петракиев.
От Изток археолозите достигнали друга част от този предполагаем ограден зид и през следващия сезон трябва да се изясни дали двата зида ще се свържат и ще образуват оградната стена.
Другата им цел е да проследят една средновековна двуделна изключитено масивна сграда, за която се смята, че е била поне на три етажа. Оказало се, че основите и са вкопани с около 50-60 см. по-дълбоко от ранно-византийските основи. Тази средновековна сграда строителите са я долепили до ранновизантийската, но са я фундирали още по-здраво в терена.
“Това е много сложен многопластов обект. Строителството от всяка следваща епоха компроментира по-ранното. Най-ранната засвидетелствана епоха е тракийския период-V-IV век пр.Н.е., от който досега има регистрирани няколко тракийски гроба с кремация, както и следи от местата, където е извършвано това трупоизгаряне. За съжаление този тракийски некропол е засегнат от строителството на ранно-византийската базилика и ранно-византийските гробове. През XIII век пък има ново вкопаване на терена от землянки и некропол. Тогава е изградена и средновековната църква. В последствие землянките са засипани и са били изградени други средновековни жилища. Открихме преустройство и разширение на църквата и изграждане на оградния зид през XIV век”, уточнява Петракиев.
По думите му некрополът около църквата и манастира продължава да се използва и през османския период. Освен това има изключително масирано обитаване през XX век, следите от което нарушават всички древни пластове. Заедно със средновековна и тракийска керамика, проучвателите откриват чайници, тел, водопроводни тръби. От пластовете излязъл дори цял мотор. Натъкнали се наканализационна тръба, която минава през оградния зид на манастира, както и на водопроводна шахта в средата на средновековно жилище.
През следващия археологически сезон ще продължи разкриването на ранновизантийския некропол и сградите от комплекса.

снимки-личен архив