ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Екип под ръководството на археолога доц.Мирко Робов приключва разкриването на голяма архиерейска резиденция в Югоизточната част на крепостта Трапезица във Велико Търново.
“През миналия археолгочески сезон беше установено, че един от най-представителните храмове на Трапезица- църква №4, е бил издигнат представителен затворен комплекс. Това е третия етап в проучването на църквата и нейната среда след разкопките на Жорж Сьор през 1900 г.и Васил Берон през 1884 г.”, обяснява доц.Робов.
По думите на изследователя комплексът е заграден като оградния зид затваря площ от над 1 декар. Установени са две крила-западно и северно като от Север е трапезарита на комплекса. През настоящия археологически сезон до момента е прецезирана строителната хронология като изграждането на църква №4 трябва да се отнесе към първата половина на XIII век.
“Свидетелство за това са няколко открити в хоросана монети, в обръщение до 40-те години на XIII век. При строителните работи тогава са попаднали в хоросана и са вградени в самата на църква”, уточнява доцРобов.
Сега архиолозите са допълнили плана на храма, който се оказал със странични галерии от Юг и Запад с ширина около 3 метра. Почти изцяло е разкрита южната галерия. Тя е застлана с прицизно подредена в зиг-заговиден порядък тухлена настилка. Част от нея е премахната при изкопните работи през 1900 г.
Установено е, че дворното прозстранство е било покрито с каменни плочи на големи пасажи от северната страна. Всички тези елементи в оформлението са юлистрация за представителния характер на комплекса. Според проучвателя той е бил обитаван от високопоставено църковно лице и това е архиерейска резиденция.
Откритите при разкопките до момента монети са около 60 и са от целия период на Търновското царство от 40-те гони на XIII век до времето на Иван-Шишман. Намерени са няколко монети от времето след падането на Търново под османско владичество, както и голямо съоръжение, което е функционирало като огнище. Археолозите са се натъкнали също на някои допълнителни настилки, които свидетелестват, че мястото е обитавано и след превземането на Търново от османските орди в края на 14 век.
Единственият въпрос пред проучвателите е връзката с комуникационната мрежа в тази тази част на Трапезица и къде точно е бил входа, който също е бил представително съоръжение, видно от останалите затворени комплекси на Трапезица.
“Разкриването на архиерейска резиденция, долепена до големия затворен светски ансамбъл при църква № 3, показват че този сектор от Трапезица е зона единствено на представително строителство, в която е бил обособен елитен квартал на средновековенната крепост”, обобщава доц.Мирко Робов.