Последни Новини

Проф.Тодор Галунов, политолог от Великотърновския университет: Политика без партии-подобни идеи не са новост у нас

Музикант вече 16 години води екскурзианти на пътешествия
август 30, 2021
Приключва разкриването на голяма архиерейска резиденция в Югоизточната част на Трапезица
август 31, 2021
Покажи всички

Проф.Тодор Галунов, политолог от Великотърновския университет: Политика без партии-подобни идеи не са новост у нас

През 1934 г. партиите са забранени, имуществото им е иззето в полза на държавата и е инкриминирано създаването на нови

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Много тежки думи си казаха партиите за да се прегръщат отново. Това заявява политологът от Великотърновския университет проф.Тодор Галунов
Според него в създалата се ситуация нормалният изход са нови избори. Всичко друго ще е плод на без принципно прегрупиране, игри с кворума, проява на задкулисие. Пропусна се времето за реален експертен кабинет. Не може и безкрайно да се играе с конституционните срокове.
Заради това през последната година непрекъснато се изказват мнения за необходимост от по-силна власт, за изживяването на партиите, за битка с корупцията, за административно-териториална реформа, за нов изборен модел. Във социалните форуми напоследък се коментира все по-настойчиво хипотезата, че партиите са вредни за държавата и е належащо заличаването им.
“Подобни идеи не са новост в българския политически живот. Тежките критики към демокрацията са често явление през годините. Последствията от тези процеси са били – ликвидиране или ограничаване и на малкото демократизъм, на който обществото се е радвало”, коментира проф.Тодор Галунов.
Той дава примери от миналото за замяна на сравнително демократично управление, но обвинено в корупция и некомпетентност с нов модел по тогавашните представи в България.
“При управлението на Народния блок (1931-1934 г.) партийно-партизанските политически страсти и корупцията достигат апогея си в новата ни история. Процесът на раздробяване на партиите тече с пълна сила. Появяват се много дребни формации, постоянно враждуващи помежду си и намиращи смисъла на съществуването си единствено в собственото си противопоставяне. Това дава “храна” на редица обществени дейци да поставят под съмнение ползотворната роля на партиите в политическата система”, разказва изследователят.
По думите на ученият междувременно страната се оказва в тежка икономическа криза, резултат от състоянието на икономиката в световен мащаб. Правителството на Никола Мушанов не успява да се справи със сериозните икономически и политически проблеми. Това се използва от политическия кръг “Звено”, който, с помощта на Тайния военен съюз, на 19 май 1934 г. извършва държавен преврат. Образуван е кабинет начело с Кимон Георгиев. В разрез с Търновската конституция, Народното събрание е разпуснато и се провеждат избори по безпартиен модел. Партиите са забранени, имуществото им е иззето в полза на държавата и е инкриминирано създаването на нови. Разпуснати са общинските съвети и заменени с такива, в които представители на администрацията ставали по право и съветници и това положение траяло до 1938 г. Кметовете били уволнени и назначени нови, от изпълнителната власт без форма на изборност. Закрити били 16 окръга и заменени със 7 области. Извършена е административно териториална реформа като общините от 2552 били намалени на 800. Целта била реализиране на икономии и намаляване на обвинената в корупционни практики държавна и общинска администрация. Тогавашната пропаганда говорила за „революцията от 19 май“.
“До 1938 г.държавата се развива без парламент и политически партии. Законодателството се упражнява от Министерски съвет, който, подобно на НС, разглежда законопроектите на три четения и след приемането им под формата на наредби-закони ги представя за утвърждаване на царя. Така изпълнителната власт суспендира правомощията на законодателната, извършвайки делегирано законодателство въз основа на превратно тълкуване на чл. 47 от Търновската конституция”, споделя проф.Галунов.
На 22 януари 1935 г. цар Борис III формира нов кабинет начело с ген. Пенчо Златев, но не променя с нищо политическата линия. На 22 април правителственият екип е изцяло подменен, а председател на Министерски съвет става Андрей Тошев. След 7-месечно управление на 23 ноември се формира нов Министерски съвет, начело с Георги Кьосеиванов. По време на тези правителства монархът успява да концентрира в ръцете си всички нишки на управлението и установява специфична форма на безпартиен личен режим.
“В този момент обществото е уморено. То изпитва неприязън към дълголетните политически боричкания. По тази причина срещу ликвидирането на партийно-парламентарната система практически не се оказва никаква реална съпротива. Страната се успокоява. Икономиката се стабилизира. Партиите вече ги няма. Само, че цената е висока – на практика се ликвидират основните постулати на Търновската конституция. Градената система, в която българският парламент е намерил своето място в политическата ни система макар и като поставен на трета позиция, след Царя и Министерския съвет, се срива. Поне две поколения българи след тези събития свикват да живеят без партии и парламентаризъм, разбирани в съвременния контекст. След много перипетии и политически обрати реално страната ни отново се запъти към партиен живот и парламентаризъм след 1989-1990 година”, припомня минал държавнически опит проф.Тодор Галунов.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!