ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Предизвиканото усещане, че в наши дни да си учител е нещо почти непотребно според едно преднамерено радиопредаване, ме кара да мисля, че човешката ни същност става все по извратено неспособна да приема и утвърждава позитивното в човешкия живот. И понеже ние сме тези, които го управляват и му дават смисъл, то е важно и ясно да се каже, че учител е не само мисия и особено присъствие на духа, но и наличие на достатъчно знания и умения. Няма как да бъдеш полезен на околните и да предаваш тези знания, ако сам ти не ги притежаваш. Това заявява в своя позиция проф.д.н.Венелин Терзиев.
Ученият подчертава, че най-простичкото определение, което всеки би могъл да открие в интернет пространството след изписването на думата учител или преподавател, е професия, упражнявана от хора, които преподават своите теоретични знания и практически умения на учениците. Те работят в сферата на образованието.
“Само неспособните да имат и притежават способността да споделят знанието могат да употребят думата „учител“ в негативен смисъл, като се опитат по този начин да принизят качествата на някого. „В какво се състои разликата между добрите и великите учители? Добрият учител развива способностите на учениците си до предела им, великият учител ще ги накара да преодолеят този предел.“ – думи на Мария Калас – творецът, който благодарение и на своите учители надскочи пределите и се превърна в еталон.
В никому ненужна черупка се събира високата ни самодостатъчност. И макар да можем да определяме и наричаме с обидни, според някого, думи когото, каквото и както си искаме, това няма да ни помогне да бъдем добри или велики учители. Защото търсещите хора са онези, които изследват, преосмислят и раздават наученото на своите ученици”, казва проф.Венелин Терзиев.
Той изтъква, че великите учители могат да бъдат открити някъде. Само че трябва по-старателно вглеждане.
“Те са скромно седящи и наблюдаващи този процес, но добре може да ги оцените именно по техните ученици. За мое най-голямо удовлетворение и в малкия, и в големия град, където попаднах да уча, се намериха от онези велики учители, какъвто, в опит да ме обидят, преди няколко дни ме нарекоха. И те, добрите мои учители, надявам се и днес продължават по един добър начин да откриват своите добри ученици. Защото в Севлиево и София, в Карлово и Котел, в малки и големи населени места, добри хора и добри учители има.
Робърт Фрост казва: „Има два вида учители: тези, които те напълват с толкова много информация, че не можеш да помръднеш и такива, които ти дават само малък подтик и можеш да скочиш до небето.“ Сега в това объркано време на тежки, трудни или неподредени мисли, ни трябват учениците на тези учители, които са подготвили своите ученици да скочат до небето. Но и учители, готови сами те да учат от своите възпитаници. Защото „Учител, който нищо не научава от своите ученици, не е избрал подходящата професия“ – думи на Шарлота Волф.
Съвсем съм наясно, че и от добрите, и от не съвсем добрите, има достатъчно много – както при учителите, така и при учениците. Важно е да намерим онзи здравословен баланс в това ни човешко съществуване. Няма нищо обидно да управляваш трактор, но то не е същото, като да управляваш определени процеси. Мисията на учителите е да осмислят знанието и да го споделят. А тези, които си мислят, че това не е важна част от обществото, дълбоко погрешно са изпаднали в своята невъзможност да оценяват, да правят избор или да бъдат съдници.
Все по-много и в по-голяма степен днес и утре ще имаме нужда от нашите добри и велики учители”, категоричен е проф.Венелин Терзиев.