Последни Новини

Инж. Даниел Кралев е специалист в системата на енергетиката: Без АЕЦ „Белене“ ценовите кризи с тока ще станат ежедневие

Проф.д.н.Венелин Терзиев: Спасение има, а властта дебне от всякъде
август 6, 2021
Проф.д.н.Венелин Терзиев: Ще намерим ли трудните хора, които да вземат трудните решения…?
август 17, 2021
Покажи всички

Инж. Даниел Кралев е специалист в системата на енергетиката: Без АЕЦ „Белене“ ценовите кризи с тока ще станат ежедневие

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Без АЕЦ „Белене“ ценовите кризи с тока ще станат ежедневие. Това заявява инж.Даниел Кралев, кайто е с над 20-годишен опит в ЕРП Горна Оряховица, Е.ОН България Мрежи и ЧЕЗ Разпределение България. С експертизата си по проучване и предоставяне на мрежи развива успешна консултантска дейност в областта на енергийна ефективност и инженеринга. Разработва като докторант дисертационен труд на тема „Финансово-икономическа ефективност на проекти в областта на ядрената енергетика в България“ към финансовата катедра в Стопанска академия „Д. А. Ценов“.
Инж. Кралев е убеден в необходимостта от бързи действия по рестарт на проекта АЕЦ „Белене“ като единствена алтернатива за създаване на основна базова мощност, която да държи ниски цените на електроенергията за бизнеса и бита в условия на борсово търгувани доставки. Неговите аргументи обвързват не само ефектите от Европейския зелен пакт, по известен като Зелената сделка на Европа, където намаляването на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % следва да се осъществи до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г. и постигане на нулеви нетни емисии на СО2 до 2050 г. Тази цел придобива правно изражение в приетия от Европейския парламент на първо четене Европейски законодателен акт за климата.
Енергийният експерт счита, че декарбонизацията ще засегне всички области на икономическият живот, като се започне от производството на електроенергия, транспорта, индустрията, санирането на жилищните сгради и се стигне до селското стопанство. Но като че ли акцентът пада върху производството на електроенергия.
“И това не е случайно, енергийният сектор генерира заедно с транспорта най-много въглеродни емисии в Европейския съюз с отчетено ниво от 80 %, според инфографиката на Европейския парламент, като а за България енергетиката генерира 70% от общите парникови емисии. Затова намаляването на генерираните от енергийната система въглеродни емисии е от решаващо значение за постигане на целите на Зелената сделка. Приоритет се дава на енергийната ефективност, производството на електричество от възобновяеми източници, декарбонизация на природния газ и мащабно използване на водорода като гориво. Факт е, че предприетите досега мерки дават резултат и има намаление с 24% на емисиите на CO2 спрямо базисната 1990 год. Но последните извънредно горещи летни месеци и нарасналото търсене на електроенергия показаха, че най-бедната страна в ЕС си позволява лукса да плаща най-скъпата електроенергия! На 9 август в 18.00 часа Българската независима енергийна борса отчета рекорда от 407 лв. MВтч или 208 Евро. В тази силно критична за бизнеса енергийна рулетка отново базисната мощност и енергоподаване от АЕЦ „Козлодуй“ играха ролята на своеобразен усмирител на борсовия катаклизъм, съвместно с включените резервни блокове на ТЕЦ „Марица изток 2“, коментира инж.Кралев.
На въпроса за ядрената енергетика и ролята на използването на ядрената енергия в Европейския Зелен преход специалистът изразява учудване за противоречивата позиция на Европейската комисия по тази тема при разработването на Европейския зелен пакт и таксономията на Европейския съюз. Факт е, че въпреки съпротивата на редица страни с развита ядрена енергетика, като Франция, Чехия и Великобритания, излезлият през месец март 2020 год. Доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия достига до следните констатации: „Анализите не разкриха научни доказателства, че ядрената енергия вреди повече на човешкото здраве или на околната среда, отколкото други технологии за производство на електроенергия, които вече са включени в таксономията като дейности в подкрепа на смекчаването на изменението на климата.
При подобно авторитетно заключение обаче, Европейската комисия все още не е приела делегиран акт към Регламента за таксономията на ЕС за включването на ядрената енергия в него. Това се отнася и за природния газ, въпреки, че повечето Европейски страни го определят като горивото на прехода и независимо от това, че при производството на електроенергия, природният газ генерира СО2 и също подлежи на прекратяване на ползването за производство на електроенергия, но с хоризонт 2050 г., за разлика от въглищните централи, които са с хоризонт 2030 г. Затова според инж. Кралев ядрената енергия е важна за постигането на амбициозните цели за декарбонизация и Зеления преход.
„Тя не генерира преки въглеродни емисии или парникови газове, има един от най-ниските нива на емисии на въглероден цикъл от всички генериращи технологии, надеждна и достъпна. Не случайно в Европейските страни развиващи и използващи ядрената енергетика, каквато е и България, тези мощности са базови, гарантиращи стабилно производство на електроенергия“, казва инж.Кралев.
Как е разписано бъдещето на ядрената енергетика в националните стратегически документи е също силно полемичен въпрос за енергийния експерт. „В „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година с хоризонт до 2050 година“ е записано, че ядрената енергия се счита за местен енергиен ресурс и използването му е фактор за гарантиране на енергийната сигурност на страната. АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, като базова централа, има основна роля за поддържане устойчивост на електроенергийната система. Тя осигурява около 33% от производството на електрическа енергия в страната и е гарант за енергийната сигурност на България. В стратегията се предвижда да бъдат предприети мерки за продължаване работата на 5 и 6 блокове на „АЕЦ Козлодуй“ след изтичане на издадените лицензии, съответно – след 2027 г. и 2029 г. В стратегията е записано също, че: „Държавата ще продължи да подкрепя развитието на ядрената енергетика в страната и чрез оказване на институционално съдействие за реализиране на инвестиционен проект за изграждане на два нови ядрени блока, всеки един от които 18 с мощности от 1 000 MW, които поетапно да бъдат въведени в експлоатация след 2030 г.“ В излезлият наскоро доклад „Ядрена енергия за декарбонизирано бъдеще“ на финансовата институция Barclays се разглежда развитието на търсенето на енергия в три потенциални сценария. Това са сценариите за динамика, развитие и блокиране. Изводите, които правят са, че всички сценарии показват голям ръст на глобалното енергийно търсене до 2050 г. на обща стойност между 20%и 50%.
Възобновяемата енергия (вятърна, слънчева и биогорива) е най-бързо развиващата се част от енергийния микс с прогнозирано увеличение от 8-10% годишно през следващите три десетилетия. Въпреки, че и в трите сценария ядреният дял в енергийния микс е по-малък от другите видове, това показва, че ядрената енергия ще продължи да представлява ключова част от бъдещото търсене на първична енергия. Тя продължава да представлява възможно решение за постигане на нетни нулеви въглеродни цели, тъй като за разлика от изкопаемите горива ядрената енергия не отделя CO2.
Предстоят и болезнени решения в източномаришкия басейн. Инж. Кралев задава въпроса какво се случва след като България ще трябва да се лиши от ТЕЦ „Марица изток“ 2, която е с обща мощност след модернизацията от 1620 MW, произвеждаща електроенергия от лигнитни въглища. При това за двата американските ТЕЦ нещата са все още сложни и неизяснени. В още неприетия от Народното събрание „Национален план за възстановяване и устойчивост“ в раздел Зелена България е предвидена инвестиция за изграждане на високоефективна газова централа с комбиниран цикъл, заместващ минимум 1000 MW от въглищните мощности на ТЕЦ „Марица изток“ 2. За тази цел се предвиждат да бъдат вложени 1,663 мрлд. лева с период на изпълнение 2021-2025 г. Като последваща мярка и дългосрочно решение се очаква Газовата централа след края на 2029 г. да стане Водородна горивна централа. За да заработи обаче централата на природен газ и в последствие на водород се предвижда в същия период да бъде изградена газопроводна инфраструктура с обща дължина около 125 км. на стойност 362,7 милиона лева. Инфраструктурата следва да бъде свързана със съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД, като газопроводът в източномаришкия въглищен басейн бъде захранван чрез тръбата на IGB (Интерконектор „Гърция-България“). Този проект изцяло ще ползва средства от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) на ЕС, за разлика от проекта за изграждане на Газовата електроцентрала, чието финансиране е 30% като субсидия по МВУ, 30 % финансиран чрез финансов инструмент по линия на Модернизационен фонд и 40% частна инвестиция (включително инвестиции в натура).
Инж. Кралев критично коментира дали и доколко е изгоден за България и за крайните потребители този проект, респ. ще намали ли зависимостта ни от внос на горива и енергия? Не случайно мнозинството енергийни експерти споделят, че уроците с растящата цена на природния газ и опитът на съседните ни страни не са за подценяване. Например Турция за 10 години намалява производството на електроенергия от газовите си централи повече от два пъти (от 47% до 24%). Гърция пък намалява производството си на електроенергия от въглища, като ги заменя с природен газ, но това довежда до рекордни борсови цени на електроенергията за крайните потребители. Ако България не договори доставки на природен газ на изгодни за производството на електроенергия цени и то за продължителен период от време или поне до функционирането на Газовата централа като такава, то произведената електроенергия няма да бъде на достъпни цени за всички потребители и конкурентна на свободния пазар на електроенергия. И ще се наложи тогава държавата да компенсира разликата както в момента се случва с цените на електроенергията произведена от ТЕЦ и ВЕИ от Фонда „Сигурност на електроенергийната система.
“В контекста на всичко това неминуемо възниква въпроса не е ли по-добре за сигурността на електроенергийната ни система и за по-лек, при това без трусове преход към декарбонизирано бъдеще върху основата на решение за продължаване процедурата по избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ „Белене“. Инж. Кралев потвърждава експертната оценка за стойност на изграждането на централата, която е обявена в процедурата от 10,5 милиарда евро, която цена следва да бъде намалена с 1,5 милиарда евро (похарчените вече средства от България по проекта), ако разбира се България реши да участва в проекта. На тази основа, въпреки първоначалните големи разходи, световният опит сочи, че при период на изплащане до 15 години, и срок на експлоатация от 60 години, всеки може да си направи изводите каква ще бъде цената на тока, произведен от нея по примера на днешната цена най-ниска за системата цена на ядрения ток и как в условията на борсово ценообразуване именно към 2035-2050 година”, подчертава инж.Кралев.
Той допълва, че АЕЦ „Белене“ ще стане логичната базисна мощност, фундамент на цялата национална енергийна система. „Срокът за изграждане на АЕЦ „Белене“ изпреварва между 5 до 7 години всякакви проекти за нови мощности при Козлодуй. Факт е, че имаме лицензирана площадка, определена за строителство на атомна централа и изградена инфраструктура на нея за тази цел. А така също и технически проект, който е наличен за оценка и одобрение в Агенцията за ядрен регулиране. Двата ядрени реактора са поръчани, заплатени, изработени и доставени именно за този проект. Ето защо енергийният експерт заключава, че сме „свидетели на драстична промяна на климата на Земята през последните години. За по-голяма част от тава сме виновни ние хората. Зеленият преход е правилния път да поправим или поне да не влошим нещата. Декарбонизацията е един от начини за постигането на прехода, но той трябва да е справедлив и поносим за всички. Ядрената енергия ще спомогне това да стане факт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!