Последни Новини

Млад историк изследва две скални убежища на Матей Преображенски край Велико Търново

Проф.Венелин Терзиев: Проф. д-р Маруся Любчева е учен и политик с душа
юли 20, 2021
Проф.д.н.Венелин Терзиев: Амбицията за власт става все по-силна, а корупцията – част от всичко това
юли 25, 2021
Покажи всички

Млад историк изследва две скални убежища на Матей Преображенски край Велико Търново

В пещерите в местността Дервеня Миткалото е развивал книжовна и революционна дейност

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

От гледна точка на съвременността, историческата личност на отец Матей Преображенски остава не добре позната. Бележитият българин е по-известен в националната ни памет само като сподвижник на Левски. От друга страна обаче, книжовната му дейност се оказва също не по-малко важна за българското Възраждане.
„Има две пещери край Велико Търново, за които съществуват различни податки, че в тях за известен период от време не само се е подвизавал отец Матей, но и вероятно е написал част от своите книги, провеждал е срещи с революционери.
И двете скални убежища се намират в местността Дервент във Велико Търново, като едната е в близост до Преображенския манастир, а другата над манастира „Света Троица”.
Тези природни образувания са и самобитни исторически паметници“, обяснява младият историк Йордан Райков.
Изследователят допълва, че отец Матей Преображенски е неразривно свързван с двата манастира. Обстоятелството обаче, че назад в годините някои монаси от преображенското братство поддържат жив историческия спомен за отец Матей, прави пещерата над едноименния манастир по-известна. За разлика от нея, тази близо до обителта „Света Троица“ е напълно непозната днес, като единствените сведения за нея се черпят от мемоарите на Матееви последователи, писани в първите години на миналия век.
Анализът на отделни архивни и библиографски източници показва, че Матей Преображенски се оттегля в пещера веднъж между 1868 – 1869 г. и втори път – вероятно през 1870 г. Първото скално обиталище, което отец Матей използва за свое временно жилище се намира над манастира „Св. Троица“. То за първи път е описано от отец Петко Франгов, който през 1909 г. със съжаление отбелязва, че пещерата е напълно съсипана. Тук е добре е да се обърне внимание, че трябва да се прави разлика между това пребиваване на Миткалото в пещерата над манастира и самия му престой в обителта няколко години по-рано. След първото си „миткане“ из Света гора, Варна и Влашко през 1854 г., неизвестно защо, Матей Преображенски се заселва в манастира „Света Троица“.
Относно това, Илия Пехливанов публикува спомените на монах Елисей. Те са записани в началото на ХХ в., а тогава старецът е на забележителните 104 години. Според монах Елисей, по време на престоя си в манастира, отец Матей има послушание като магер (б.а.готвач) да вари сладка супа от липови листа. За тази работа Миткалото получава 50 гроша манастирски пари, а спечелената сума инвестира в хартия и книги.
„Към 1868 г. преображенският монах вече е нито магер в „Св. Троица“, нито живее редом с братството в обителта. Вероятна причина за това отецът да се уедини в пещерата е възникнал проблем с братството на Преображенския манастир, разположен от отсрещната страна на Дервенския проход. Очевидно революционната му дейност и честите пътувания не се харесват на неговите братя в Христа. Допълнително притеснение в преображенското братство внася и Матеевото желание за еднолична власт над монасите в условията на свободна България“, разказва Йордан Райков.
Изследователят допълва, че с присъщия си нрав, отец Матей не остава длъжен на братята си и ги осмива чрез сатира, лепена собственоръчно по манастирските стени. Затова може да се предполага, че основание за оттеглянето и пребиваването на дивния скиталец в пещера над „Св. Троица“ се открива в неразбирателството с братята на същата обител, в която Моно приема монашество – манастирът „Свето Преображение Господне”.
„В тази връзка отец Матей едва ли става пещерен обитател поради влечение към исихазма. Не е изключено именно поради „низвержението“ на преображенското братство, Матей Преображенски да прекарва по-голяма част от живота си в трите години между 1868-ма, 1869-та и 1870-та в две пещери. Още повече, че по-късно до края на 1872 г. той е спътник на Левски из българските земи“, споделя Райков.
Той уточнява, че по спомени и описание на съвременници, пещерата на отец Матей над манастира „Света Троица” е обзаведена с икона, дървен креват, керемидена печка, изработена от него, два стола и маса, забити направо в земята. Това своеобразно жилище на преображенския монах разполага и с кухня, ситуирана навътре в скалата.
„Интересно е да се спомене, че в пещерата отецът не разполага с чаши, а пие кафе направо от джезвето след като то изстине. В тази връзка внимание заслужава едно местно предание от родното на отче Матея Ново село, в което се твърди, че дивният скиталец е притежавал бакърено кафениче и че същото днес е част от читалищната етнографска сбирка на селото. Дали това в действителност е така и дали съхранената вещ реално е притежавана някога от монаха, в наши дни е много трудно да се докаже. Безспорно обаче наличието на подобно предание, достатъчно говори за авторитета на отец Матей и желанието на новоселчани да съхранят по един или друг начин паметта за него“, коментира Райков.
Предвид липсата на сведения за активно занимание с революционна дейност по времето, когато пребивава в разглежданата пещера, отец Матей е възможно именно там да подготвя черновите на „Повести на изгубеното дете и Велисария, военоначалник на Юстиниана великаго“, „Защита на Православието нападнато от протестантските мисионери с разни брошури“, „Прикаски или нравоучителни примери за прочитание от всекиго, който желае своето поправление“ или неиздадената „Ирмология…“.
Скалното убежище на Матей Преображенски над манастира „Св. Троица“ определено се радва на историческа почит в първите десетилетия след Освобождението. За тази констатация говори фактът, че пещерата често е посещавана от Венета Ботева и търновския митрополит Антим (1901 – 1914). Някогашният Матеев спътник Петко Франгов също е чест посетител на пещерното обиталище, но към лятото на 1909 г. последният го заварва напълно съсипано.
„Колкото до другата пещера, трябва да се каже, че тя е тясно свързана с революционната дейност на Миткалото и най-вече с дружбата му с Левски. Това второ пребиваване на отец Матей в пещерата вероятно става през 1870 г. Този път обаче става въпрос за обежище, разположено в скалите, на трудно достъпен терен на около километър югозападно от Преображенския манастир. За разлика от предишното Матеево пещерно обиталище, това не е толкова голямо и е едва с „размерите на малка стая”. Важен момент е, че това ново жилище на дивния скиталец е обрисувано единствено от И. Пехливанов, който, предавайки спомените на Н. Каранешев, освен че описва обитаемото пещерно пространство, споменава и за няколкодневен престой на отец Матей и Левски там във връзка с революционната дейност“, казва Йордан Райков.
По думите му други интересни данни, които се откриват около втория Матеев престой в пещера са тези за прислужника му – Болгар Никола. Той е натоварен със задачата да се грижи за преображенската пещера, но най-вече да бъде сподвижник на отец Матей. За него не се знае нищо, освен това, че умира на 92- годишна възраст като инок, неизвестно кога в манастира „Св. Троица“.
„През 70-те години на миналия век, при събирането на материал за книгата си „Преображения Матееви“ Илия Пехливанов посещава историческата пещера на Матей Преображенски, заедно с отец Силвестър. През 1987 г. севлиевският пещерен клуб „Витен“ поставя паметна плоча, доказваща историческата стойност на някогашното Матеево обиталище. В края на май тази година, при специално организиран поход под ръководството на великотърновския спелеолог Евгени Коев до пещерата, се констатира, че това паметно място, свързано със забележителната историческа личност, е оставено на естествения произвол, а достъпът до него е изключително труден“, обяснява Райков.
Той уточнява, че в друга пещера над Преображенския манастир сред множеството графити, отнасящи се към XIX в., се открива и надписът „Матея“. Дали става въпрос именно за дивния скиталец, дали той е живял и в тази изолирана пещера и дали може да се говори за трето Матеево обиталище засега остава неясно.
Двете исторически пещери край Велико Търново са сред малкото сигурни свидетелства за живота и делото на Миткалото. Освен това, че подобна величава личност прекарва около три години от живота си в тях, те се оказват свързани с революционната и книжовната дейност на отец Матей.

Снимки-личен архив

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!