Последни Новини

Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите в България: Българските изби припознаха местните сортове грозде и работят успешно с тях

Проф.д.н.Венелин Терзиев и проф.д-р Маруся Любчева: Целта е иновативните училища и изследователските университети да допринесат за икономически разтеж
юли 17, 2021
Проф.Венелин Терзиев: Проф. д-р Маруся Любчева е учен и политик с душа
юли 20, 2021
Покажи всички

Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите в България: Българските изби припознаха местните сортове грозде и работят успешно с тях

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Българските винопроизводители през последните години припознаха местните сортове грозде и успешно работят с тях. Тайната на доброто вино е много работа и в лозето, и в избата.Това споделя Станимир Стоянов, който е председател на  Регионалната лозаро-винарска камара- Мизия, производствен директор на „Ловико Лозари”, инженер-технолог и консултант. Той е и създател на Винен декустационен център на Самоводската чаршия във Велико Търново.
„Сортовата структура през последните години се разви сериозно. До преди 20-тина години основните сортове грозде бяха Каберне „Совиньон“, „Мавруд“, „Памид“ и др. Напоследък в България се засадиха и по-нетрадиционни, както и типично български“, споделя Стоянов.
Специалистът разказва, че преди 10-12 години, Съюзът на енолозите предприел инициатива да бъдат възродени родните сортове, защото те почти били загубили промишлено значение.
„Напълно бяха забравени вината от сортовете „Кокорко“, „Зарчин“, „Виненка“ и др. В момента над 70 % от българските изби работят с поне един типично български сорт“, подчертава Стоянов.
По думите му тази година се очертава добра гроздова реколта. Заради топлите зими напоследък почти няма измръзване по лозовите масиви. Тази пролет, която беше доста дъждовна, стопаните е трябвало да положат усилия за запазване на доброто фитосанитарно състояние на лозите.
„Като цяло климатът се променя, летата и есените са горещи и сухи и започваме да се борим с тенденция на засушаване по лозята, както и с висока захарност и алкохолно съдържание на вината“, обяснява Станимир Стоянов.
Той е опитен експерт в бранша и познава тънкостите на занаята, защото вече 17 години е изцяло отдаден на винопроизводството.
Не случайно и ръководи Съюза на енолозите в България. Това е неправителствена организация, която обединява всички специалисти в областта на винарството, които са 400 действащи енолози.
„Участваме активно в дейности, свързани с винарството и лозарството и дори в законодателната дейност по отношение на сектора. Организираме социални събития, за да поддържаме контакта между членовете на Съюза и да обменят опит и идеи. Редовно провеждаме обучения, свързани с новости в сферата на винопроизвоството. Сътрудничим си и с други организации като Националната лозаро-винарска камара, Асоциацията на българските лозари, с Министерството на земеделието“, изброява Станимир Стоянов.
Той не крие, че винарството в България е повлияно от цялостната икономическа и политическа ситуация у нас. Инвестират се средства от различни еврофондове за развитието на избите и на лозарските стопанства.
„През последните 15 години този процес се превръща в успешна практика. Доста изби привлякоха финансиране чрез проекти, създадоха се нови производствени бази и лозарски масиви“, категоричен е Стоянов.
Въпреки това родните винари срещат трудности заради ниската покупателна способност в държавата, както и с липсата на работна ръка.
„България преди години загуби голяма част от позициите си на международните пазари и в момента нямаме обща политика по отношение на възстановяването им. В същото време доста държави, които нямаха никакви традиции във винопроизводството, ни изпревариха и се наложиха на международните борси. Виното определено има нужда по-добър имидж и маркетинг на световната сцена“, подчертава Станимир Стоянов.
Той казва, че към момента изнасяме вина предимно за Западна Европа и САЩ. Правят се опити и за експорт в Китай, но няма добра последователност и стабилност в пазарните тенденции в азиатската държава. Пазарът в Русия от основен до преди 20 г. , вече е сериозно свит и през последната година са изтъргувани едва около 5 млн.литра българско вино.
Експертът коментира още, че тенденциите на винарството у нас вече са изцяло свързани с цялостната структура на лозаро-винарството. През последните две десетилетия то е претърпяло сериозна промяна.
„До края на 90-те години на миналия век, България притежаваше доста големи предприятия със солидни производствени мощности, които произвеждаха големи обеми. С появата на по-малки и средни изби като капацитет, структурата на винопроизводството се промени. Всичките тези винарски бази работят в сферата на по-висококачествения сегмент вина. От тази гледна точка, България започна да търси друг тип пазари. За съжаление те са и най-трудните, защото са свързани с финансовите възможности на населението“, изтъква Стоянов.
Според енолога пред България като перспектива стои възможността да развива този потенциал. Вината ни са на доста добро ниво и свидетелство за това са многобройните награди, които печелят българските гроздови елексири на международни изложения и конкурси.
Активна дейност развива и кокетния Винен декустационен център на улицата на занаятите в старата столица.
„Виното и бизнесът с него не е само производството на напитката, но и правилното му промотиране и развиване на винен туризъм, който е част от културния туризъм. Един такъв Център е добро място за представяне на вина от региона в приятна обстановка и от професионалисти.
Интерес има от гости от цял свят. Все още липсва организираният туризъм , но и той започва да се възражда след пандемията“, споделя Станимир Стоянов.
Във Винения център в средата на август ще се проведе курс за любители винари, които искат да научат повече тайни за производството, за сортовете, за тънкостите на занаята.  Подготвят презентации на вина от местните изби, както и представяния и дегустации.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!