ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Трансформирането на икономиката провокира трансформацията и на образованието и предопредели посоката, към която то трябва да се ориентира. Когато говорим за икономика – разбираме всички икономически сектори, когато говорим за образование – разбираме всички образователни степени. Това заявяват проф.д.н.Венелин Терзиев и проф.д-р Маруся Любчева.
Учените са допълват, че две са основните нововъведения, които се правят в момента в съответствие с приетите промени в законодателството – иновативни училища и изследователски университети. И двете инициативи трябва да се определят като прогресивни по замисъл и има една основна причина това да е така – стремежът образованието по най-сигурен начин да се превърне в безспорен фактор за осъществяване на икономическо развитие чрез създаване на кадри, които имат знания, умения и компетентности да участват в създаването на икономика.
“И ако за днешната икономика се казва, че е „икономика на знанието“, ако определяме триъгълника на знанието като една от новите парадигми на интелигентното и устойчиво развитие, то трябва да дефинираме много ясно и точно какво трябва да се случи във всяка една система, за да се постигне икономически растеж, от който имаме нужда.Приемайки идеите за иновативни училища и изследователски университети е необходимо да мислим за реализирането им по начин, който ще допринесе за консолидиране на интелектуалния потенциал и ще даде възможност на най-доброто му проявление, като по никакъв начин не допусне противопоставяне, неравнопоставеност и създаване на разделение”, коментира проф.Венелин Терзиев.
Той отговаря и на въпроса: Иновативни училища – поредното определение или иновативно развитие чрез образование?
Според изследователя определението има рационалност, която се изразява в мотивиране на училищните колективи за разработване на проекти, с които да докажат капацитета си за организиране на среда и прилагане на методи на обучение, позволяващи откриването на таланти, личностно развитие на учениците и подготовка, която да изведе потенциала им. СТЕМ средата (Science – Technology – Engineering – Mathematics), към която се стремят всички, е сред най-популярните цели на училищата. Очевидно, това е начин да се създаде организация, чрез която би се улеснил процесът на преподаване на знания и очевидно става въпрос за нови методи на преподаване на нови знания. Дали тази инициатива не създава разделение между училищата и учениците от иновативните и неиновативните училища? Какъв е капацитетът на малките училища да участват в това състезание? Т.е. създаваме една „висока“ и една друга част в образованието, за която нямаме инструменти за подходящи интервенции. Въпреки многото национални програми в системата, които по-скоро са допълващи, задълженията на държавата се реализират на програмен принцип.
“В същото време, обаче, оставаме с тревогите за високото ниво на неграмотност /освен ПИЗА показват го и някои наши анализи/, с високото ниво на ранно напускащи училище, с паралелното образование на допълнителни платени уроци, станали почти задължителни, за да се постигнат по-добри резултати, с неиновативните учебници и вмешателствата в учебното съдържание от извънучилищни структури. Как се съвместяват иновативните училища с тези проблеми? Дали те отсъстват от тяхното пространство?
Основен въпрос на нашата образователна система е качеството на образованието, което включва много елементи, включително обучение в иновации, прилагане на иновации, предлагане на адаптирано за съвременните условия учебно съдържание, без да се губят базисните елементи. И това качество трябва да е равнопоставено. Тук не става въпрос за някаква уравниловка, при това при неособено високо качество, а за стратегическа посока за развитие на образованието, от което се нуждаем като държава, като държава – член на ЕС и като държава, чието образование в недалечното минало служеше за образец. С други думи – трябва да се разделим с формализиращите текстове и определения и да се съсредоточим върху истинското модернизиране на българското училище, като не допуснем дори и едно училище (било то определено за иновативно или като някакво друго…) да остане изолирано от този процес”, казва проф.Терзиев.
Според проф.Любчева пък постигането на статус „иновативно училище“ зависи от фактори, които могат да влияят по различен начин, да променят отношенията между различни участници в процеса, дори да се намесват в него.
“Трябва да се изясни дали изследователски университети са поредна формална реформа или издигане на интелектуалния потенциал на нацията.
Университет (от латински: universitas – цяло) е организация за висше (или средно в миналото) образование и научни изследвания.
Думата „университет“ произлиза от латинския израз „universitas magistrorum et scholarium“, което означава „общо (общност от) учители и учени“. Една от мисиите на университета е създаването на нови знания на базата на изследователска работа и преподаване на тези нови знания, наред с базисните, на студентите. Създаването на знание изисква мрежа от учени, активно ангажирани в търсенето му, защото търсенето на неизвестното е продукт на ангажирани умове, непрекъснато съпоставящи и поставящи познатото и непознатото в благоприятна възможност за развитие на околния свят /WB/”, изтъква проф.Любчева.
Тя уточнява, че концепцията за изследователски университети възниква в Германия през XIX-ти век, когато първата индустриална революция набира скорост и нейната основа е свързана с генерирането на много нови идеи в средата на университетските структури, много емпирични изследвания, предшестващи създаването на нови технологии. Доминирането на изследванията над преподаването се доразвива в Хумболтовия университет, като основната теза е търсенето и реализирането на нови знания, т.е. инвестиране в изследвания, за да се придобиват нови знания. В този смисъл изследователски стават почти всички университети и всеки ръководен орган на университет се стреми да отдели повече средства и да осигури по-добра среда за изследване, за да създаде нови знания, които да преподава на всяка следваща генерация. Най-добрите университети се нареждат в групата на изследователските не защото са с по-особен статут, а защото успяват да съчетаят изследванията и създаването на нови знания с тяхното включване в качественото преподаване. Концепцията за изследователски университет е универсална, както е универсално и самото наименование „университет“. В най-престижните рейтингови класации на университетите те не са цитирани като такива със статут „изследователски“, а са подредени в резултат на комплексна (цялостна) оценка, която включва критерии от всички направления (научноизследователската дейност и преподаване).
“Вероятно няма нищо лошо един университет да бъде припознат като „изследователски“ въз основа на определени показатели, но какво означава „неизследователски“ университет? Това не е ли публично признание, че нивото на научноизследователската работа в него е ниско и дори, че това не е университет, а училище, в което само се преподава знание, създадено извън него? И ако нивото на изследователската работа е ниско, то и генерираното ново знание, ако има такова, също е на ниско ниво. Остава да си отговорим на въпроса как тогава същото това знание се преподава на студентите?
Всъщност, вместо да търсим как да създаваме разделяне на университетите, за да направим различно финансирането им, защото на някои им се струват прекалено много на брой, би трябвало да направим сериозен анализ както на реалната ситуация, така и на законодателство, с което се управляват университетите, и да се намерят най-обединяващите модели за развитие на качествено висше образование, както и да се обедини академичната общност по най-добрия начин, който ще й позволи да участва адекватно в развитието на държавата. Без да се изреждат отделните закони, елементи от които имат отношение към модернизирането на висшето образование, трябва да се направи законодателно преструктуриране, за да се намали бюрокрацията, да ликвидираме дефицитите в съответните региони, да се направи управлението максимално демократично и се даде път на интегрирането както вътре, така и между университетите в изследването и преподаването. Светът работи не толкова за изследователски университети, макар във всяка държава някой да е подредил най-добрите университети в изследователски, а за интегриране на изследвания, иновации и икономически растеж”, коментира проф.Терзиев.
По думите му безразборното използване на различни инструменти преди да са определени съответните политики, които да формират тези обществени отношения в системата на висшето образование, ги обрича на безполезност и ниска ефективност.
“Както и да ги наричаме – в момента те предизвикват само негативни очаквания, които са съвсем реални, без да очакваме последващи добри ефекти. Управлението на твърде сложни социални процеси, какъвто безспорно е този, винаги има особени предизвикателства. Готовността за осъществяване на подобни действия, които специалистите биха определили като етапи и елементи от един план за действие, не представляват добра стратегия и ново регулиране на тези обществени отношения”, категоричен е проф.Венелин Терзиев.