ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Сравняването на българското висше образование с чуждите е необходимо от гледна точка на качество, конкурентоспособност, съвместимост, приложимост и още доста други характеристики. Това коментира проф.Маруся Любчева.
“Често критиките, които отправяме към системата са насочени именно към подобряване на качеството и превръщането му в сериозен инструмент за развитието на държавата, не само икономически, а всеобщо. В тези критики и по-скоро предложения за подобряване се съдържа един особен национален привкус и преди всичко национална отговорност. Понякога обаче изпадаме в еуфорична зависимост към привнесено висше образование, към хора, получили образованието си в престижни чужди университети и като че ли превръщаме това в норма за реализация. Това е близко по съдържание с фаворизирането на чужди продукти и стоки, което сме склонни да правим. Но впоследствие започваме да усещаме, че чуждите продукти у нас не са толкова добри, че напротив „харвардското образование“ било нещо друго, че внесените ни отвън управляващи от престижни университети и фирми били не това, което сме искали…”, споделя проф.Любчева.
Тя допълва, че сравнението е важно и необходимо, но не бива да го превръщаме в процес, чрез който отричаме националното. Защото това поражда няколко поредица от разсъждения.
“Първо: Ако непрекъснато рекламираме предпочитанията ни към специалисти и управленци, завършили престижните западни университети, не е ли това обезценяване, дори отричане на българското висше образование. Защо да се стремим да го подобряваме, да усъвършенстваме системите, дори да харчим пари за него, когато можем да си внесем специалисти отвън, пък били те и българи. Т.е. второ качество ли е нашето висше образование? С всичките ни критики към него…
Второ: Ако предпочитаме да назначаваме хора, завършили в чужбина, какво казваме на българските младежи? – Трябва да отивате да учите в чужбина, за да можете да се реализирате у нас. Но когато отиват да учат в чужбина, голяма част от тях остават там и не се завръщат у нас. А ние се оплакваме, че изтичат мозъци…
Трето: Сравнение – да, стремеж към постигане на качеството на престижните университети – да, но да работим за българското висше образование, което има достатъчно възможности, капацитет на академичната общност, уважението на обществеността и реализация на завършилите специалисти. С други думи да направим българското висше образование престижно толкова, колкото и чуждото. А примери има достатъчно…”, подчертава проф.Любчева.
Тя уточнява, че тези разсъждения могат да се разширят съществено, но е важно да ги имаме предвид, защото са изключително важни, не само за висшето образование, те са важни за всяка една система и структура, които сме създали, създаваме и които функционират в съответствие с нашите национални интереси.
“Вероятно е добре образованието да се управлява от хора, завършили и придобили опит в чужбина и в различни международни фондации, НО…”, казва още проф.Маруся Любчева, която добре познава родното образование.