Последни Новини

Проф.д.н.Венелин Терзиев: Марко Семов успя да създаде своя научна школа

Проф.д.н.Венелин Терзиев: Средното образование е най-важният етап в цялата образователна верига
юли 7, 2021
Археологът Калин Чакъров: Проучванията доказват връзката на древноримския полис Никополис ад Иструм с хълма Царевец във Велико Търново и други крепости в района
юли 12, 2021
Покажи всички

Проф.д.н.Венелин Терзиев: Марко Семов успя да създаде своя научна школа

Писателят казва: Ще познаем, че сме станали модерна европейска държава, когато от демокрацията няма да боли!

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

“Ще познаем, че сме станали модерна европейска държава, когато от демокрацията няма да боли“. Тези думи са на чл.-кор. проф. Марко Семов – един от най-ярките интелектуалци на съвременна България”, споделя проф.д.н.Венелин Терзиев по повод 82-годишнината от рождението на именития българин.
Патриот, изключителен публицист, писател, оставил ни повече от 60 тома литературно творчество. Популярността на тези издания го нареждат сред най-четените български автори на XX-ти век. Сред най-популярните му книги са пътеписите „За Япония като за Япония“, „И за Америка като за Америка“, „Китай – какво си всъщност ти?“, „Земя на богове и хора“ и много други книги с разкази и есета. Безценни сред публикациите му са и запазените и достигнали до нас интервюта и срещи.
Проф. Марко Семов е дългогодишен университетски преподавател, един от създателите на съвременната наука за българската народопсихология, както и водещ на най-критичните телевизионни и радиопредавания. Със своите трудове „Българска народопсихология“, „Българинът и властта“, „Добродетелите на българина“, „Комплексите и парадоксите в българския характер“, „Глобализация и национална съдба“ и редица други, както и с неуморната си работа като преподавател, той успя да създаде своя научна школа и запали следовници и последователи.
“Предстоят ни времена на трудни, но важни решения. Целият ни живот е поредица от такива решения. В зависимост от времето и мястото, в зависимост от камбанарията, от която гледаме на света, и решенията са различно важни и тежки. Всеки има право да мисли по-този начин. Но когато тези наши лични решения определят и носят последици, начертават пътища, а не пътеки, когато създават или рушат пространства, мечти или съкровени въжделения, то те са по-особени, а ние трябва да сме много по-отговорни към тях. Защото често последиците от тези свои решения ги усещаме твърде дълго и болезнено. Но мярката или смисълът от определяне на мярката е онова нещо, което трябва да предопредели и насочи този процес във вярна и справедлива посока. Ние, хората, живеем на тази земя определено време и на определено място. И трябва, дори и много-много да не ни се иска, справедливо и честно да споделяме мисли и чувства с околните нам. Макар че в общото споделяне тази справедливост винаги ни е липсвала и ни е водила до тежки и не съвсем очаквано справедливи кризи”, коментира проф.Терзиев.
„Сподиряни от завист, ние трудно набираме сила и намираме мъжеството да отделим дребното от едрото, да ударим по масата и да кажем – стига сме се плели в паяжината на собствената си завист, ако ние не се уважаваме, как искаме другите да ни уважават…“ – казва Марко Семов.
“Ето време, твърде подходящо, да намерим онова едрото, което може и да не ни харесва, но пък ще ни освободи от дребнотемието на нашата безгрижност, на нашата празнота, изпълнена с вътрешна завист. Твърде мъчителен процес, който рано или късно ни предстои – независимо дали след тези или при следващи избори. Защото във времена така разделни и дори кървящи от напрежения, ние сме тези, които поставяхме, определяхме или аплодирахме на върха на пирамидата хора, които са посредствени, неграмотни и дори лоши. Те завладяха пространства, времена и нрави с тази си посредственост и няма лесно да се отделят от нея, защото безсмисленото им очакване за тяхната вечност е толкова нетрайно и непостижимо, че осъзнаването на същото ще доведе до техния пълен крах и падение от тяхната нарцистична трибуна”, разсъждава проф.Терзиев.
Ученият цитира:„Кой и кога ни излъга, че всички сме равни пред Бога, пред царя и пред съдбата си? Кой ни прокле с тази лъжа! Кой ни обеси на нея, та ето толкова години откак сме държава, тя все ни дърпа и препъва като се затичаме. Ние сме закърмени с илюзията, че сме равни и който излезе по-нагоре, гледаме да го дръпнем и изравним със себе си.“
“Думи на същия този Марко Семов, когото често трябва да препрочитаме и спомняме. Роден в малкото селце Видима, сгушено някъде в Стара планина (днес град Априлци), намира сили и достатъчно кураж дори в онези доста странни времена на съществуване да се провикне: „Ние по-рядко гледаме към върховете си, по-често в ниското. А то ни дърпа още по към ниското. Ние не умеем да се учим от първенците си – затова най-често размахваме националните си недостатъци по-високо от националните си добродетели.“
Сега е време нашите измислени първенци да слязат от вождиските си пиедестали и да понесат товара на отминалото време. А за отговорността то, времето, ще се погрижи. Близката и далечната история ни е давала не само примери, но и често ни е напомняла за тяхната забрава, незначителност и дори непотребност”, подчертава проф.Терзиев.
И пак мисли на Марко Смеов: „В България всичко да си – паднал от власт да не си. Затова, задържането на властта става с всички средства – и позволени, и непозволени. Затова, противно на всякакъв човешки опит, много често от демокрацията у нас вместо да струи надежда – иде болка. И може би ще познаем, че сме станали модерна европейска държава, когато от демокрацията няма да боли.“
“А то демокрацията е трудно нещо – начин на добър живот, който да удовлетвори потребността на всички в тази общност. Затова и винаги ще има недоволни и недостатъчно сити от задоволяване на нечии определени потребности – да се намери такъв регулиращ механизъм, който да отрази по най-подходящ начин тези очаквания.
Всички послания са ясно и точно изречени: „Защото тези, които преживяваха дуелите, не биха преживяли робството. Тези, които преживяха робството, нямаха нужда от дуели…“
Професор Марко Семов дава и един добър отговор за бъдещото развитие, което така или иначе, вече ни се случва: „Какво е глобализацията, тепърва има да видим. Тя е преди всичко икономически процес. А там, където има икономика, има интереси. Нито народите на Европа, нито пък САЩ, са се отказали от своите интереси, а покрай тях и от своята самоличност. Нещата всъщност не са така идилични, както ни ги представят някои от нашите политици. Глобализацията е процес, но тя има и своите противници. Американците имат социолози, които най-задълбочено изследват този процес. Ние сега, например, се изтрепваме да учим английски език. Уча го дори и аз. Но броят на говорещите английски през последните 30 години намалява – от 7,8 на 6,8 от населението на света. Смяташе се, че Интернет и компютрите ще ни накарат да говорим на един и същ език. Пълни глупости и невежество. Сега при Бил Гейтс работят 25 българчета – мозъци, сиво вещество – които в най-скоро време ще извадят ново поколение компютри, на които всеки народ ще може да общува с другите народи на своя национален език… Европа е достатъчно изплашена от грубите форми на глобализацията. Но един силов процес, какъвто е глобализацията, поражда и антиглобализационни сили. Народите не са се отказали в никакъв случай от своята идентичност и няма да го направят, защото това означава изравняване на техните култури, обезличаването им, а това би било началото на края за културата въобще. Това би бил наистина краят на цивилизациите. Е, ако стигнем до там, драмата няма да е само българска“”, изтъква проф.Терзиев.
По думите му промените винаги настъпват – дали те са желани или нежелани, очаквани или неочаквани, те ни спохождат независимо от степента на нашата готовност да ги понесем. Дали ще се случат и сега е въпрос на време, но и въпрос на правилна преценка и оценка. Лошата такава би причинила премеждия, които трябва да преодоляваме във времето и пространството.
“Марко Семов казва още: „Само ако политиката престане да носи келепир, привилегии и леснодостъпни и осигурени от закона кражби. И стане място за добродетели, за достойнство и за патриотизъм. Но толкова време вече нищо ново не се случва при нея. Само се сменят идолите, ала една нова драскотина в политическото поведение на нашите властници не се появи. Загрижени са и милеят за народа си само пред микрофон. Но пък са много изобретателни да нанасят удари под пояса. Без да знаят, че от играта на демокрация, така характерна за политическия ни живот, по-страшна е само диктатурата. Но дори една просветена диктатура може да е по-полезна от непросветената и фалшива демокрация“.
Нека има по-малко фалшива демокрация и по-малко келепир от тази работа. И може и да се получи по-добър резултат!
Заслужава си да правим определени усилия да осмисляме „народопсихологията“ на Марко Семов. И днес, в деня на неговото рождение, имаме повод да си я припомним”, казва в заключение проф.Венелин Терзиев.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!