Последни Новини

Проф.д.н.Венелин Терзиев: Свикнахме и приемаме за нормално и естествено да нарушаваме правилата

Необходими са 2,8 млн.лева за спешен ремонт на храм на Колю Фичето във Велико Търново
юли 4, 2021
Книжно парти зарадва децата на Велико Търново
юли 4, 2021
Покажи всички

Проф.д.н.Венелин Терзиев: Свикнахме и приемаме за нормално и естествено да нарушаваме правилата

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

-Проф.Терзиев, живеем в противоречиво време. Като учен как ще коментирате настоящото съвремие?

-Раздирани сме от мисли, страсти и от чувства какво и как се случва. Объркващо е – в тези времена размирни и по някакъв начин – дори хаотични. От преживяното време и от случващото се в „живия“ живот е видно и ясно, че всеки нов избор е по-добър и по-различен от предходния. И това е така най-малкото, защото носи усещането за нещо, което не се е случвало, но предстои. Ние, българите, обикновено сме недоверчиви и подозрителни и смятаме, че нищо хубаво няма да се получи. И защо ли забравяме, че, все пак, дори и ние, сме част от това хубавото, което трябва или може би ще се получи.

Българите имат усещането, че нацията е раделена. Така ли е в действителност?

-Събираме, разделяме, разпределяме, та дори и раздаваме и предсказваме „…ще ли го направят министър?“, но пък не забравяме и да вметнем и подметнем, че „Само който не е ставал министър, той не знае каква е мъка“. И да, вероятно наистина „Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Власт… Чест… Слава! Най-високото стъпало, на върха, по-нагоре — небе!…” Но тая работа става с работа – казал ни го е отдавна и Стефан Л. Костов чрез  неповторимия образ на Големанов.
Липсва онази сила и дори увереност да признаем, че едни неща не умеем да правим така добре, както трябва и когато признаем – внимателно да слезем и напуснем това ни място. И ако по друг начин иде реч да се каже, то неграмотността ни е овладяла и завладяла с пълна сила. Та и силата на тази неграмотност превръщат преследването на властта и закрепването на таз пуста пирамида на властта в единствена и заветна самоцел. И смятаме, че там и само там ни е мястото. И се стремим с всичките си силици да оцелеем, защото – видите ли – тя, някак си, точно на нас ни се полага. И колкото по неграмотни сме – толкова по-силни сме в това си желание. Този стремеж е, някак си, пропорционален на липсата на мислене – не за себе си, а за тези около теб. Защото с тези около нас ние трябва да живеем заедно и то по един добър начин.

-Предстоят избори, които решават съдбините на страната ни. Какви са Вашите прогнози за развоя на събитията?

-в определени държавни институции и виждайки накичените портрети на ръководителя на таз същата институция, ме спохождат мисли за отминали времена и нрави. Но дали те са съвсем далечни и в действителност отминали? Съвсем неотдавна беше времето, когато на един виден ректор паметник почти му бяха поставили в градския парк – съвсем приживе. Не знам дали е заслужил тази чест, но някак си – трябва да бъдем по-почтени и да оставим следовниците ни да оценят стореното от нази. А иначе, портретите по стените на държавните и обществени институции, които вероятно са запечатали събития от общественото ни минало, е редно да отидат в музея. Защото там им е мястото и защото така оценката ще бъде по-справедлива.
Днес, някак изневиделица, долетяха през времето думите на един достоен наш съвременник, на един българин, който ни напомни, че „Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“. И съвсем е прав Николай Хайтов, че за да ни се получи нещо, и то да бъде добро, е необходимо сред първенците да изберем и посочим по-умните и тези, които умеят да свършат работата упрятно. Сигурно не всички сме еднакво умни и интелигенти, еднакво надарени и мъдри, но дано не сме загубили онова чувство за справедливост и усещането за чест.
И пак Хайтов дава еднозначен отговор на този въпрос „Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде.“ Хайде сега нека помислим за това и да намерим вярното и правилно решение „Има ли майсторлък, парите сами ще дойдат.“
В едно интервю от 1993 г. той казва, че „Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.”
Не знам колко са тежки времената, които преживяваме, но знам, че са били и по-тежки и по-несправедливи. „В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, — а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!“ – разсъждава героят от Хайтовите „Мъжки времена”.

-Каква е рецептата за по-добър живот?

-Свикнахме и приемаме за нормално и естествено да нарушаваме правилата, да обясняваме, че в определения конкретен случай те не ни касаят и са малко по-различни, а те правилата сме ги направили самите ние –хората, и са за нас самите. И ако тези правила са някому неугодни, то добре е да преосмисли собствените си правила, а не тези, които са общоприети. Защото се получава така, че в дни като тези, в които обсъждаме съдебни решения, правим поредица от епистоларни изказвания, обясняваме как и защо тези правила по някакви си странни причини не се отнасят до нас и конкретния случай, то най-малкото ставаме смешни, че искаме всички да спазват правилата, ама те да не се отнасят до самите нас.
„Eдно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.“ – въздъхва Банко от прословутите „Мъжки времена” на Николай Хайтов. Та, как за едни е позволено единствено и те самите да казват и споделят истината, а за останалите – да си траят и да приемат, че тя, истината, е само тази, споделената. Но уви, времето неотклонно и непрестанно им показва, че „крила имат само тия, дето сърце им иска да лети.“ И пак иде реч за тези, които могат да свършат работата. „Изтървем ли България, изтървали сме всичко.“ И този път нека поизтрезнели, събрали вътрешните си сили, да отстоим това като свое верую.
И понеже приликите с действителни лица и събития са толкова много и ясни, спестих конкретните имена. Но оставих на тях и тяхната съвест да мислят, ако това е във възможностите на техния нарцисизъм, да страдат за силата на Езоп, че думите са силата, която рано или късно разкъсва оковите.
Скоро четох една статия, в която разказвача на приказките за надежда – Джани Родари, е отправил своите послания, като е казал всичко това по един особен и добър начин:
Понеже мнозина живеят със мания
да носят отличия, титли и звания,
предлагам: тоз, който със своите лъжи е добил по-голяма известност,
да се уважи с обръщение „Ваша Безчестност“, …
„Ваше Нахалство“, „Ваша Крадливост“ или „Ваша Фалшивост“.
Ваше безсрамие!

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!