ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

-Господин генерал, на проведената кръглата маса “Европейската стратегическа наука” заявихте: „Политическият ни елит се нуждае да бъде въвлечен в стратегическото мислене, за да може да начертае бъдещето на нацията“. Може ли да доразвиете идеята?

-Фокусът на събитието бе поставен върху стратегическото мислене и пътя, по който трябва да развиваме нашите обучаеми – военнослужещи и цивилни. Да започнем оттам, че много от шаблоните, с които бяхме свикнали, са вече невалидни. Затова, трябва да сменим парадигмата и цялостната си оценка на заобикалящата ни действителност. Броят на видовете заплахи в съвремието се увеличи и вероятно ще се увеличава още. Все повече стават секторите, които имат стратегическо значение за държавата. Вижте например, какви дискусии възникват заради въвеждането на 5G мрежите от една или друга фирма и страна, изкупуването на промишлените ни предприятия от чужди фирми, увеличаващия се внос на храни, които някога изнасяхме, нуждата от диверсифициране на енергоизточниците, състоянието на системата за здравеопазване, демографската криза и др. п. На пръв поглед тези неща не са свързани с отбраната, но при по-дълбоко вникване картината се променя. Всичко изброено зависи пряко от решенията, които се вземат в Народното събрание и от Правителството, т.е. от политическия елит.

-Все повече се говори и пише за закупуването на нови оръжейни системи за армията ни. Това има ли връзка със стратегическото мислене?

-Разбира се, че има. Изтребители, кораби и бойни машини остават на въоръжение 3-5 десетилетия. Ако се върнем доста по-назад, виждаме, че владетелят на Добруджанското царство успява да отложи превземането му от османските сили, които вече са се справили със София, Търново, Никопол и Видин, но не успяват с Карвуна и Калиакра, въпреки 4-месечната им обсада. В битката при Тулча през 1395 г. му помагат да спечели, въпреки само 6-хилядната му армия, договорът за взаимна защита с влашкия войвода Мирчо Стари, но и внесените от Генуа арбалети с голяма пробивна сила, каквито противникът няма… Когато ситуацията става още по-трудна, взема стратегическото решение да пресели населението отвъд Дунав, като основе нов град там.

-Какви са основните заплахи и предизвикателства пред националната сигурност днес?

-Като че ли нямаше доволни зрители от факта, че само преди няколко години новините по телевизиите започваха със съобщения за извършени терористични атентати. През последната година и половина това се отнася за пандемията от Covid-19. Други предизвикателства, с които трябва да се справим, са пробивите на информационните потоци, ефективната защита на личните данни, външните влияния върху политическите избори, но и радикализацията, която не е само религиозна. Има и още смущаващи тенденции – на нарастване на проявите на краен национализъм, на популизма – елементи на т. нар. Хибридна война. Остава и заплахата да се стопим като народ, заради влошените демографски тенденции и миграцията на младите и способни хора към по-развити в икономическо отношение страни – мотивацията им е предимно финансова, но не само такава.

-Как държавата може да помогне – във вашата област, националната сигурност и отбраната?

-Ние трябва да отговорим адекватно, но и решително на бързоразвиващите се промени в средата за сигурност. Днес 12 висши училища обучават по това научно направление, като създаването и приемането на единни държавни стандарти, критерии и изисквания от много време е необходимо и все продължава да предстои… Болезнено се нуждаем от легитимиране на една нова професия – „Експерт по национална сигурност“. Приети са различни закони, като „Закон за противодействие на тероризма“ и „Закон за управление при кризи“ – така че, за работа по тях, държавната и местната администрация се нуждае от подготвени специалисти. Реалностите са, че досега се разчита на пенсионирани служители от МО и МВР… Те обаче, не са експерти според съвременните разбирания, поне не и по актуални предизвикателства като киберсигурност, тероризъм, хибридна война, а само по военно дело или по охрана на обществения ред. Това може и трябва да се промени с волята и решенията на законодателя.

–Има ли все още прояви на „старо мислене“, с които се срещате във Военната академия?

От коментарите под някои публикации на нашата страница в социалната медия виждам, че много от вече бившите колеги-военнослужещи не приемат обучението на цивилни студенти във ВОЕННАТА академия. Само че, отбраната на страната ни никога не е била ангажимент само на униформени, а задължения по нея имат и гражданите по няколко закона, засягащи институциите и местните власти. В същото време, интересът към нашите образователни услуги расте. На фона на общия спад на приема в страната (с по около 6 000 на година), миналата година Военна академия отчете общ ръст от 230 %, с което изпълнихме на 100% утвърдената от Министерския съвет държавна поръчка. Планираме тенденцията да продължи, за което ще способства и наскоро увеличеният с решение на Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет за обучение на студенти при нас. Нещо повече: открихме втора бакалавърска програма – „Киберсигурност“, а магистърските ни програми са вече 16. Всички могат да бъдат видени на сайта ни rndc.bg и на страницата ни в най-голямата социална медия.

-Разкажете ни още нещо за дебатите по време на проведената кръгла маса?

-Благодарни сме за участието на специалния гост от Република Франция – о.р. генерал-лейтенант Венсан Депорт, международен лектор по стратегия, лидерство и геостратегия, бивш началник на общовойсковия колеж по отбраната в Париж (2008-2010) и бивш военен аташе на Франция в САЩ. Оказа се, че двамата сме завършили един и същи американски военен колеж и забелязахме, че начинът ни на мислене и на изразяване е общ. Той е автор на доста книги и вчера представи възгледите си, изложени в последната от тях, която се казва „Въведение в стратегията“ (2019).
Всъщност, Военната академия постоянно организира и провежда подобни събития – научни конференции, семинари, кръгли маси, публични лекции, представяния на книги… Каним известни лица, доказани професионалисти, съчетали теорията с практиката. Гостувал ни е като лектор и сегашният президент Радев, скоро след като завърши военния колеж в САЩ. Служебният премиер Стефан Янев пък участва в методическия сбор на началника на Военна академия „Г. С. Раковски“, когато беше служебен министър на отбраната. Наши гости бяха председателят на Военния комитет на НАТО генерал Петр Павел и председателят на Военния комитет на Европейския съюз – генерал Михаил Костаракос, както и полковник Амир Горен – президент на Международния институт за изследване на миграцията и сигурността. Месеци преди да почине, лекция изнесе политологът Алекс Алексиев. Гостували са ни омбудсманът, оглавяващите различни агенции, Кристалина Георгиева, еврокомисарят Мария Габриел, специалистът по комуникации в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището – Емилия Хубавенска и много други. По този начин, ние осигуряваме на обучаемите си срещи с интересни лектори и събеседници, полезна и актуална информация, но и различни гледни точки към важните предизвикателства на съвремието. Повече от всякога, сегашният и бъдещ политически елит, част от който учи при нас, се нуждае „от въвличане“ в стратегическото мислене, за да може да начертае бъдещето на нацията, но и да го реализира.

-В социалните медии и особено на вашата страница бяха популяризирани доста промени, извършени в Академията. Какво още сте планирате за подобряване на учебно-битовите условия?

-Приключваме реконструкцията на съществуваща сграда за изграждане на общежитие, каквото от две десетилетия липсва на Академията. С него ще бъдат задоволени жилищните нужди на студентите от по-отдалечени от столицата места, които желаят да се обучават при нас. Надяваме се то да приеме първите си наематели още през тази есен. Обновихме изцяло 46 учебни зали, които са необходими за нарастващия брой студенти. Сегашните ни обучаеми с нетърпение чакат лекциите им да започнат в присъствена форма… Инвестиционните намерения на Военна академия “Г. С. Раковски“ през следващите години са свързани с изграждане на Храм-паметник на българските войници, участвали в Първата световна война – откъм ул. „Черковна“, с прилежаща градинка и паркинг, отворени за граждани; асфалтиране на пътя от КПП-юг до спортната зала и да бъде изграден паркинг и там; ремонт на пространството около паметника на патрона ни Георги Раковски; възстановяване на бюстовете на „Алеята на началниците“ на Военното на Н. В. училище и др. След завършване на предвидените изкопни работи за третата линия на метрото, възнамеряваме да напълним отново с вода езерото в нашия прекрасен парк, любимо място за разходка и отдих на много съседи на Академията, жители и гости на столицата. Тук е мястото да вметна, че с наскоро подновен договор, той се поддържа от Столична община.