ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Националната карта на висшето образование е подготвена като отговор на законово изискване и преди всичко – като отговор на създадените през последните години огромни диспропорции във висшето образование и различни други области, свързани с него. Това казват проф. д.н. Венелин Терзиев и проф. д-р Маруся Любчева.
Според двамата учени в идеята за създаване на национална карта на висшето образование, базирана на сериозната загриженост от влошеното качество на образованието, продиктувано от тези диспропорции, със сигурност има определена рационалност. През последните 20 години все се търсят начини за провеждането на набор от реформи, определени модернизации, подобрения и ред други начинания.
“Затова смятаме, че определено вече е дошло времето да се изведат работещи идеи, които да променят ситуацията към едно силно участие на висшето образование в икономическото развитие на страната”, смятат професорите.
Те не крият, че възникват редица въпроси. Как и доколко Националната карта ще помогне за провеждането на подобно действие? Ще помогне ли да се даде отговор на актуалния, но и избягван за директен и честен отговор въпрос: Много ли са или не университетите в България? Има ли основание за разкриване на нови университети? Или ще остане набор от кутийки, в които са фиксирани числа, отговарящи на добре известното фактическо състояние на висшето образование. Състояние, което е известно от достатъчно дълго време, защото разработената неотдавна Стратегия за висше образование е базирана именно на това фактическо състояние – с всички изводи и анализ, които са направени и в картата.
Аналитично подреждане на данните за университетите и студентите на всяка страна са безусловно необходими, регистри и рейтингови системи – също. Те определят демографските и териториални разпределения и са част не само от националната статистика, но и от системата за национална сигурност на всяка държава. Особено в период, когато слоганът или посланието „икономика на знанието“ се превръща от формалност в работещ механизъм. Особено в период, когато искаме да обвържем това икономическо развитие с възможностите на висшето образование.
“Акцентирането дори само върху някои от предпоставките е достатъчно, за да за се обоснове необходимостта от създаването на тази карта. И това са:
силното разминаване между вида на специалистите, които се подготвят в системата на висшето образование и специалистите, от които се нуждае икономиката (бизнес средата), несъответствието между качеството на специалистите, които подготвя висшето образование, и качеството на специалистите, което търси бизнесът. ъздаването на „излишъци“ и „дефицити“ в различни професионални направления – рязко нарастване на броя на специалистите в икономическите, правни и други професионални направления за сметка на техническите и технологични професионални направления.
Силното снижаване на качеството на провежданото обучение, бързото и непланирано разрастване на броя на университетите, законодателните промени, довели до влошаване на управлението на висшето образование и трудно контролируем процес на разширение на втората степен във висшето образование – магистърската, с огромен набор специалности, за които търсенето на пазара е нищожно ниско,свръхквалификацията /по брой на получени дипломи, но не по знания, умения и компетентности/ на специалистите за предлаганите на пазара на труда работни места”, изброяват двамата изследователи”, изтъкват учените
Те разсъждават върху редица въпроси. Дали очакването, което беше създадено, включително за голяма част от академичната общност, че създаването на Национална карта на висшето образование ще даде възможност за решаване на проблемите в него и че това ще оправдае представения проект, е въпрос на време, анализ и оценка?
“Определянето на профилната и териториалната структура на висшето образование в Република България по професионални направления според потребностите на пазара на труда е достатъчно сложна и в никакъв случай само количествена характеристика. Още по-сериозно това се отнася за идентифициране на потребностите за развитие на висшето образование – какво икономическо развитие и какво образование е нужно за това? Съвременните тенденции във висшето образование, изразяващи се в създаването на консорциуми, технологични центрове, хъбове, университетски мрежи и др., са важна част от случващото се в регионалното развитие. И подкрепата за балансирано развитие на мрежата от висши училища според потребностите на съответните райони и според реалните възможности е същностен елемент от провежданата национална политика по отношение на висшето образование. Но тя в никакъв случай не се определя само с количествени показатели, които в повечето случаи са добре известни от дълъг период от време”, коментира проф.Венелин Терзиев.
По думите на проф.Любчева доста пресилено би било да се даде положителен отговор на проекта за Национална карта на висшето образование. Голяма част от данните, описани в националната карта, фигурират в интернет страницата на Министерство на образованието и науката и всеки, който може дори елементарно да борави с възможностите интернет платформите, може да се запознае с тях. Новото в настоящата ситуация е извеждането на четирите групи региони, чиято важна и значима роля се състои в това, че определят различни, макар и много близки, процедури за разкриването на нови университети.
“Но все пак, целта на Националната карта на висше образование не би следвало да се състои само в ограниченията за разкриване на нови университети. При все че е добре известна основната теза „Университетите на България са прекалено много“, отдавна трябваше да сме разбрали, че не количеството е най-важният критерий, а качеството. Качеството на всяко образование – от начално до висшето, пък и за обучението в докторска степен. Но за качество в националната карта не става въпрос. Различните пресечни пространства между брой студенти, брой преподаватели, брой безработни лица, брой реализирани по призвание /което не винаги означава по професионално направление от обучението/ са важни, необходими, но безкрайно недостатъчни, за да говорим, че тази Национална карта ще бъде полезна повече, отколкото съществуващата до този момент информация. Така структурирана Националната карта ще отвори възможности за откриване на нови университети в определени групи региони. Вероятно съобразени със специалности, които отсъстват в тях, което и до момента, извън мораториума, е възможно. Всъщност, националната карта е такава, каквито са заложените за създаването ѝ цели – образование само за себе си”, казват двамата професори.
“Всички знаем, че за постигане на икономически растеж е особено важно образованието да работи съвместно с бизнеса. Всеизвестно е и че университетите освен образователни цели имат за цел и научното развитие и че без симбиозата между тях няма как да се постигне икономически растеж – нито интелигентен, нито приобщаващ, нито устойчив. И въпросът не е в това дали бизнесът или образованието трябва да имат водеща роля в тази съвместност. И именно тук е важно да се определи както на национално, така и на регионално ниво това взаимодействие – как и по какви направления трябва то да се осъществява. Неслучайно за всеки планов икономически регион са определени икономически приоритети, в които те следва да се развиват през определен бъдещ период, като сериозно участие в това развитие трябва да имат университетите. Всъщност, една от целите на провеждащата се реформа във висшето образование, която мнозина вече са забравили, беше именно такава – превръщането на висшите училища в университети, за да могат да развиват както образователна, така и научноизследователска дейност в повече професионални направления и по този начин да участват в развитието на регионите. Как и доколко университетите чрез завършилите в тях специалисти и чрез преподавателите си участват в това развитие? И аналитично, и математически това може да бъде определено. И ако такова участие е налице, и ако университетските специалисти /завършващи студенти, преподаватели и учени/ осигуряват устойчиво икономическо развитие в приоритетните за региона области, то дори в някои специалности да има „излишък“ от студенти, това не би било сериозен проблем”, обяснява проф.Терзиев.
“Но в Националната карта е записано: „Утвърденият брой места за обучение на студенти държавна поръчка в държавните висши училища не се запълват в редица приоритетни професионални направления“. И това безспорно е факт. Ако са въведени критерии за съвместна работа между бизнеса и университетите, проблемът ще се преодолее сравнително бързо, защото тогава ще има осигурени работни места. Но за осъществяването на този процес ще бъде необходимо и още нещо и това са добрите мотиватори. За студентите от трети и четвърти курс такива са предлагане на „бизнес“ стипендии, квалифицирано съвременно практическо обучение, осигурени работни места след завършване, добър стандарт на кариера, включително и добро възнаграждение. Кой от тези елементи у нас на практика се изпълнява? Такъв тип взаимодействие образование – бизнес среда съществува само в дискусионната опция, а тя продължава вече повече от петнадесет години. Дуалното образование не може да реши този генерален проблем. Ние намираме най-прекия път към решаване на проблема чрез създаване на набор от ограничения”, коментира проф.Маруся Любчева.
Професорите казват още, че капацитетът на акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация Висши училища в България е близо два пъти по-голям от броя на действащите студенти и невинаги е съобразен с търсенето на образователни услуги по ПН и СРП“, е записано също Националната карта, което означава лошо планиране или отсъствие на същото в този процес. А може би и недостатъчно точни или неефективно изпълнявани критерии в процеса на акредитиране на университетите, защото у нас тенденциите са всички завършващи средно образование да постъпват в университети. Това отдавна наруши балансите за задоволяване на изискванията на пазара на труда и лесно може да бъде определено и дефинирано. “Свръхквалификацията за много от работните места е неоспорим факт. Защо и кому е необходимо това? И тук също нека помислим – образованието услуга ли е или нещо друго? И дали не трябва сериозно да се мисли за по-добро присъствие на различните видове колежанско образование?
„Броят на висшите училища по професионални направления не винаги е съобразен с броя на студентите“ е друг абзац от Националната карта. Въпросът е свързан и с териториалното разпределение на университетите. Неслучайно Югозападният регион е преситен – там е столицата София с огромната концентрация на висше /и не само/ образование. Въпросът на регионализацията трябва да реши този проблем, както и въпросът на свръхконцентрацията на бизнеса в няколко големи града на страната. Националната карта на висшето образование ще се обезсмисли, ако тези въпроси не намерят адекватни отговори и безспорно точни решения”, подчертава проф.Терзиев.
На въпрос какво още трябва да има в Националната карта, двамата учени са единодушни:
“Брой студенти на глава от населението в региона, професионална реализация на специалистите в региона по направления на обучение, професионална реализация на студенти от региона по направления на обучението им на национално ниво, професионална реализация на студенти от региона в чужбина, студентски профил по региони, коефициент на съответствие на университета /и неговите специалности/ с икономическия профил на региона; работещи Университетски мрежи /проекти, съвместни специалности, съвместни обучения/,работещи консорциуми образование – бизнес, бизнес оценка на образованието и др.”