В свободното си време д-р Мариета Радева обучава деца на народни танци, шие тоалети и обработва зеленчукова градина

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Млада лекарка избра за старт на кариерата си село Церова кория. Д-р Мариета Радева завършила медицина в Тракийския университет в Стара Загора преди година. От 6 месеца работи в държавната психиатрична болница във великотърновското село, където е израснала. С това тя доказва, че има възможности за професионална и личностна реализация дори и в малките населени места.
Красивата лекарка е с голям потенциал. Завършила е с отличие Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“ във Велико Търново, а след това и медицина.
В момента специализира „Психиатрия“ в Александровска болница.
Докато следвала Обща медицина, Мариета мечтаела да стане педиатър.
„Много скоро след като завърших обаче, получих предложение за работа в психоболницата. Първоначално не бях убедена, че това е моята специалност. Но отидох в здравното заведение, срещнах се с колектива, влязох в отделенията, наблюдавах пациентите. Установих, че за лечението на тези болни, както и при децата са важни не само медикаментите, но и любовта, съчувствието, индивидуалните грижи.
Мястото ми допадна и реших, че това е невероятно предизвикателство за професионалното ми развитие“, споделя д-р Радева.
26-годишната лекарка опровергава мнението, че за млад човек тази работа е непривлекателна.
„Когато човек върши някаква дейност с желание, хъс, страст, не се усещат трудностите. Освен това екипът на болницата ме прие много радушно и затова отдавам моите знания и сили с отворено сърце“, споделя д-р Радева.
Крехката дама е категорична, че след дежурство се прибира с чувство на удовлетворение от работата си и това е доказателство, че е на точното място.
Въпреки, че много от младите медици се стремят да стартират кариерата си в университетски, големи областни болници или в чужбина, д-р Радева е убедена, че един специалист може да развива успешна практика и в малко селище.
„Не деля хората на живеещи в град или село. Всички са равни и трябва да получават еднакво добро медицинско обслужване. В психиатричната болница в Церова кория се чувствам удовлетворена, защото в родното си село виждам перспектива за професионално израстване, добро заплащане, както и за интересен социален живот“, казва д-р Радева.
Амбициозната лекарка разказва, че ежедневието и е много динамично и всекидневно се сблъсква с разнородни случаи от тежко възбудени болни до по-леки разтройства на пациенти, които се чувстват неспокойни.
„Впечатление прави, че все по-млади хора отключват психични заболявания. Има болни, които са изключително интелигентни и образовани-учители, лекари, инженери. Най-честите патологии са параноидната шизофрения, биполярните афективни разтройства, депресии.Масовите психични заболявания са провокирани от трудния живот, пандемията, стреса,  житейски неуредици, дори и неблагоприятните климатични промени“, коментира д-р Радева.  Продължителността на лечение в болничното заведение е строго индивидуално. Много хора не са достатъчно критични към здравето си и нуждата от лечение. Спират приема на медикаменти вкъщи и ги настаняваме в твърде влошено психично състояние“, обяснява д-р Радева.
Тя признава, че нейни приятели често я питат, не е ли рискова работата с пациенти с подобен род заболявания.
„Не се страхувам. Във всяка една специалност има рискове. В специализираната лечебница човек е наясно какви хора обслужва и е подготвен да реагира при необходимост, освен това винаги работим в екип“, категорична е д-р Радева.
Тя разкрива, че от дете е запозната с проблемите на хората в социалните заведения. Нейната майка е дългогодишен служител на Дома за възрастни с умствена изостаналост в Церова кория и Мариета и до днес редовно помага на персонала. Подстригва домуващите, оказва им медицинска помощ и това е поредно доказателство, че когато човек има голямо сърце и си обича работата, го прави безкористно.
Освен всеотдайността в областта на медицината, Мариета има любими занимания, които запълват свободното и време.
От дете танцува народни танци и в момента е инструктор на две групи деца и ученици към местното читалище.
Разтоварва се от напрежението като си шие дрехи на старата машина на баба си. Доставя и удоволствие да се труди в градината на дома си  и да отглежда плодове и зеленчуци.
Споделя, че не и липсват младежки забавления, защото когато има възможност се качва в  колата си и отива в Старата Загора или Велико Търново, където се среща с приятели, съученици и състуденти.
„Животът на село, спокойствието, чистият въздух, отрудените хора ми харесват и с готовност участвам в местния обществен живот, но  политиката и управленската дейност не ме влекат“, категорична е д-р Мариета Радева.