Последни Новини

Силва Василева: Библиотеките са значима част от процеса по създаване и популяризиране на наука

Великотърновският Микеланджело извая първия български велосипед и монумент с елементи на Колю Фичето
май 25, 2021
Проф.Тодор Галунов: Вероятно ще имаме парламент от 7 партии
май 28, 2021
Покажи всички

Силва Василева: Библиотеките са значима част от процеса по създаване и популяризиране на наука

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Библиотеките никога не са спирали да бъдат част от процеса по „създаване“ и популяризиране на наука. Те са онези общодостъпни обществени организации, които не просто съхраняват информационни ресурси, но разполагат с обучен и квалифициран персонал, който умее да насочва и управлява съдържанието на информационните ресурси към точните, към правилните потребители, към тези, на които той е необходим, за да създават публикации или за да прилагат резултатите от тях в практиката. Това казва експертът Силва Василева.
„Ресурсите, с които библиотеките разполагат, уменията и компетенциите на библиотечните специалисти да извличат, систематизират и предоставят информация, в това число специализирана и научна, са тези безценни качества, които правят от тях естествен сътрудник на процесите по създаване на научни разработки и тяхното последващо внедряване в бизнеса, в икономиката“, подчертава Василева.
Тя коментира, че днес има интернет и умни технически устройства, които безспорно помагат и поставят работата на специалистите на друго ниво. Но точно „Wiki-ресурсите“ доказват, че „хвърлянето“ на информация в мрежата не е достатъчно. Необходимо е да има обучени и компетентни хора, които да насърчават подаването на достоверна информация, да контролират входа и изхода на информационния поток, да правят структура и връзки върху него. И тази роля се пада на библиотеките, защото това са присъщите им дейности, това е тяхната естествена работна среда.
„Като част от процеса по създаване на научни публикации, именно тази им дейност, насочена и използвана по правилния начин, позволява „топлата вода“ да не бъде откривана многократно. В повечето случаи по един и същи въпрос, тема или област работят различни екипи в различни точки на света. И свързаността между изследователи и постигнати резултати е онзи път, който подпомага развитието като цяло – независимо дали говорим за наука, икономика или бизнес. Във време на сътрудничество, на международни екипи и транснационални разработки библиотеките са призвани не просто да събират, но и да структурират, обединяват и разпределят информацията, така че работата на научните специалисти, преподаватели и изследователи да бъде максимално улеснена и насърчена Това спомага те да разполагат с времето, необходимо им да се съсредоточат върху научните си разработки и преподавателската си дейност, което от своя страна да доведе не просто до повишаване на публикационната им активност, но и до „създаване“ на публикации, отговарящи на изискванията за включване в световни издания и бази данни, каквито са Scopus и Web of Science“, казва Силва Василева.
Като специалист тя смята, че епохата на посредничеството, когато е толкова лесно за хората да потърсят информация за интересуващите ги неща сами, библиотечните и информационни специалисти могат да подпомогнат процеса по стимулиране на публикационната активност на научноизследователския състав. „Основна роля на библиотекаря е да помагат на хората при сложни информационни заявки. Въпреки динамичните промени, които настъпиха в професията, ролята на информационния специалист не се е променила много през последните 30 или 40 години и включва основно помощ за това как хората да намират, навигират, управляват и структурират информация по дадена тема. Тази посредническа роля е съществена както за учените и изследователите, така и за действащия бизнес. А още по-важна е в намирането на връзката между двете“, споделя още Василева.
По думите и повечето специалисти, в това число учените и изследователите, са твърде заети или твърде високо платени, за да отделят време и ресурси да се справят сами с допълнителни дейности, каквато е информационната. Библиотекарите са естествен помощник в научните изследвания и в развойната дейност. Като започнем с предварителното проучване по дадената тема или въпрос, анотирането на материалите, приоритизирането им и изготвянето на библиографска справка и преминем към по-късния етап, а именно – изработване на библиография по изискуемия стандарт, следене за промени в самите стандарти за библиографско цитиране, изготвяне на тезаурус (контролирана лексика, използвана за присвояване на ключови думи) и таксономия (използва се за присвояване на метаданни). Така времето на научните специалисти, на преподавателите, на изследователите ще бъде освободено за важните за тях неща, нещата, за които те са призвани.
„Библиотекарят е този, който не просто дава списък с литература, но трябва да даде приоритет, да „подчертае“ ключовата информация, да открие и посочи конкретен автор или колектив, чийто труд е цитиран многократно, има висок импакт фактор. Информационните специалисти събират и насочват изпреварваща информация за предстоящи публикации (за целта се преглеждат програми на предстоящи конференции, следят се изследователски групи и общности). Много важна и произоставената дейност е текущото информиране по дадена тема“, казва Силва Василева.
Тя допълва, че световната практика показва, че ако не всеки, то няколко екипа и работни групи си споделят един информационен специалист, който да следи за новостите в тяхната област или проект.
„Всичко това е ценно, защото в противен случай университетският преподавател трябва да издири и прегледа стотици източници, в които да открие 10 доклада от по 10 страници, които да прочете и да намери търсените пет абзаца в два от тях. Това е огромна загуба на експертен труд и време, което може да бъде използвано за научните изследвания, част от които са и написването на научни публикации. С което не омаловажавам труда на библиотекаря – напротив, така той вече може и е полезен в пъти повече, а приносът му да дава тази „добавена стойност“, която прави професията не лъскава брошка, която слагаме на празник, а значима за обществото дейност“, изтъква Василева.
Според нея не на последно място – библиотечните специалисти могат и трябва да подпомагат специалистите в редакционната и издателската дейност, която самият закон за обществените библиотеки е предоставил като възможност.
„Но за всичко това тези специалисти е необходимо да притежават редица качества. На първо място – да познава много добре основополагащите принципи, норми, стандарти и логическа обвързаност на процесите в професията. Защото без фундамента трудно се стигнали до „високите“ етажи на занаята, каквито са дейностите по подпомагане на публикационната активност на преподаватели и изследователи. Дори и в епоха, когато библиотекарството е все по-зависимо от технологиите, много от старите умения, като каталогизиране, индексиране, създаване на справочен апарат, изграждане на речник (тезаурус, таксономия), са все още актуални. Изисква се и висока грамотност, добра езикова подготовка, много добри умения за работа в цифрова среда. И разбира се – готовност за учене“, убедена е Силва Василева.
Тя уточнява, че на информационния специалист му се налага да работи в различни области на знанието и той трябва не просто да усвои терминологията, а също така да познава кои са водещите изследователи, научните и изследователските центрове в съответната област, да познава целите на изследването, за което събира и предоставя информация.
„Важно да се помисли и за това, че включването на библиотеките в този процес е необходимо да бъде планирано и да се изграждат профилирани специалисти, които да покриват различни области на знанието и които да си сътрудничат тази информация да бъде насочвана към правилните потребители – българските учени и изследователи“, убедена е Силва Василева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *