ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Библиотеките не са центъра на света, но са важни. С роля, която изначално имат – да предоставят достъп до знание и да възпитават в култура това знание да бъде усвоявано, прилагано и развивано. Това заявява Силва Василева, която борави с книжовно богатство.
„През април 2011 г. Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (ИФЛА) прие становище относно отворения достъп до информация като застана твърдо за принципите за свобода на достъпа до нея. Аргументите са, че равният достъп до информация е жизненоважен за социалното, образователното, културното, демократичното и икономическото развитие на отделните личности, общности и организации. ИФЛА отчете съществената роля на библиотеките чрез тяхната специализация за изграждане на инфраструктура, създаване на достъпни услуги и осигуряване на дългосрочно ползване“, подчертава Силва Василева.
По думите и като специалист в тази област именно в достъпа до знание се отличават и най-великите цивилизации. От всички институции, обществените библиотеки изпълняват тази мисия най-пълно. За да посетиш една библиотека е необходимо само да имаш желание и потребност от това. Няма пазач или пък някакъв обществен орган, който да определя кой може да влиза, няма ограничителни разпоредби, няма пречки пред влизащия. От монументите, които човечеството е построило за себе си, няма друг, който да крещи да бъде използван и да не поставя бариери.
„Дори напротив – днес, когато процесите на трансформация от аналогов към дигитален свят не просто вървят с пълна сила, а в редица страни на практика са приключили, библиотеките все повече се утвърждават като физическо и дигитално пространство, което подпомага, развива, насърчава четенето, търсенето на информация, проучването, мисленето, въображението и творчеството, предоставя стимулираща среда за личностно, социално и културно развитие на всеки член на общността“, коментира Василева.
Тя е категорична, че когато се работи целенасочено и постоянно, стъпка по стъпка в една област, когато развитието не е самоцел, а път, то е нормално и естествено човек да изгради визия за бъдещото развитие на тези институции.
„Залитнахме в атрактивната страна на въпроса и като че ли позабравихме ценностите, която се съхранява в библиотеките, във възможността тези богатства да бъдат достъпни и тогава вече съхраняването им да има смисъл. Да пазиш един милион единици, каквото и да е това, ей така, по принцип – просто няма смисъл. А когато говорим за духовност, за цивилизованост – то тогава смисълът би бил ако съхраняваното бъде насочвано към своите потребители. Тук процесите определено са двупосочни, а ролята на библиотеките – изключително важна. Ние, казвам ние, защото 20 дни извън библиотеката не могат да заличат 33 години в тях, трябва да подредим, да систематизираме това познание но и много по-активно да търсим тези, на които то би било полезно. Защото знанието има смисъл тогава, когато е споделено. И смятам, че именно в тази посока библиотеките у нас трябва да бъдат далеч по-агресивни, в добрия смисъл на думата“, казва още Силва Василева.
Тя споделя, че си спомня първите години, когато специализираните електронни библиографски бази данни започнали да навлизат на българския пазар.
„Тогава още работех в библиотеката на Русенския университет и след първия семинар, на който ни ги представиха, с част от колегите коментирахме, че тези консорциуми са иззели, буквално са „откраднали“ част от работата ни, „сложили“ са я в пазарен механизъм и печелят. Докато ние високомерно сме смятали, че сме незаменими, някой старателно се трудил. И е успял“, допълва Василева.
Според нея е време библиотеките да се върнат в света и да заемат не полагащото им се, а заслуженото място. Да бъдат онези свободнодостъпни, привлекателни културни средища, които подкрепят и допълват образованието и дават възможност за развитие на всеки човек.
„Днес все повече високите постижения зависят и от наличието на съвременни библиотеки, които да предоставят пространство за самостоятелни проучвания, за работа в екип, творчество и общуване. Според международни проучвания страните, в които обучаващите се – ученици, студенти, курсисти – се представят с най-добри резултати в стандартизирани тестове, са от страни с добре развита библиотечна система и с висок процент ползватели на тази система. Такива са Южна Корея, Финландия, Нидерландия, Великобритания. Работата ми по различни международни проекти ме срещна с колеги от част от тези страни. Така от първо лице можах да установя, че когато говорим за отношение на хората към библиотеките и на библиотечния персонал към отговорността пред обществото, няма малки и големи страни. Такъв пример е Словения, в която държавата се е постарала да въведе единна библиотечна електронна система, но в същото време колегите, гилдията прави системата работеща и тези библиотеки се посещават от над 80% от населението на страната. Или една Великобритания, където картата за жител на даден град ти предоставя пълен достъп до всички услуги на обществената библиотека в съответното населено място. И където можеш да видиш един до друг просяка и професора. Защото обществената библиотека е не само пространство, а е възможност. И отговорност“, изтъква Силва Василева.
Тя уточнява, че библиотеките са тези общодостъпни обществени институции, които имат ключова роля в процесите по насърчаване на четенето и грамотността, при формиране на медийна и информационна грамотност. Способността да се попълвят библиотечни ресурси развива критическото мислене и уменията за решаване на проблеми. Самото им съществуване е в помощ на професионалното и личностно развитие на всеки един човек и не на последно място – насърчават четенето и грамотността, създават интерес и любов към литературата и културните ценности, те са незаменим помощник в процесите, свързани с ученето през целия живот.
Силва Василева не крие, че за съжаление у нас, в България, има библиотеки, където времето е спряло преди 100 години, а същевременно в тях продължава да се налива държавен финансови ресурс.
„Това не може да продължава до безкрайност. Нека си спомним думите на Маргарет Тачър: „Няма никакви „държавни“ пари. Има само пари на данъкоплатеца.“ На практика мониторингът е сведен до искане на информация. А кой, как и на базата на какви утвърдени нормативни документи проверява достоверността ѝ? Спазването на закона трябва да бъде на всяко едно ниво, във всяка една посока. От закупуването на книги, през предоставянето на информация, до назначаването на всеки един човек. Опитите за подмяна на всяко едно ниво водят до обезценяване на професията, до олекването ѝ. И още по-страшно – до момента, в който тя на практика, такава каквато е, ще се обезсмисли. Казвам това с цялата отговорност на 33-те години опит в една професия, която през същите тези години се промени неимоверно. И от нещата, които се изучаваха в института по библиотекознание, днес Университет по библиотекознание и информационни технологии, до днес са останали същите само фундаменталните понятия, основите на занаята. Но начина на работа, инструментариума и средата, в която библиотеките функционират, се промени коренно. Промени се и профила на читателите“, коментира Василева.
Тя допълва, че профилът на читателите през годините, през които работи в тази система, се е променил.
„Силно се усеща липсата на „високите“ нива в читателската ни аудитория – научни специалисти, изследователи. И не защото те не четат – напротив, живеем във време, когато се чете най-много. Достъпът до ресурси е повече от улеснен – достатъчни са телефон и интернет. Но това промени и изискванията на четящия човек. Той е много по-информиран и подготвен. Именно тези образовани читатели бяха привлечени от много по-добре организираните и гъвкави електронни библиографски бази данни. Този читателски сегмент може да бъде привлечен само с подобна и по-добра услуга. И ако искаме това да се случи трябва да променим нагласи и стереотипи на работа, да си припомним защо библиотеките са създадени и да ги адаптираме към съвременните условия“, казва Василева.
Тя уточнява, че библиотеките се посещават и от хора, които нямат култура на ползване на наличните ресурси. Изгубени за библиотеките са цели поколения. С тях трябва да се работи целенасочено и дългосрочно. В тази връзка работата с деца за формиране на навици за четене и ползване на библиотечни ресурси е изключително важна, но е недостатъчна. Да, те ще запазят доброто си отношение и обичта към библиотеката, но в момента, в който тя не може да покрие нуждите им от качествено обслужване или адекватен достъп до знание, те ще посегнат към други възможности.
„Библиотеките са най-традиционните и трудно променящи се места.“ – често споделяше пред нас, по-младите му колеги, доц. Динчо Кръстев, бивш директор на Централната библиотека на БАН. Казваше го с добро, защото това на практика има и добрите си страни. В която и да е библиотека, в която и част на света, на какъвто и език да е литературата там, ако е работено по стандарт – всеки колега би могъл да се ориентира – да намери необходимата информация, търсената книга или периодично издание. Тази устойчивост на професията се е доказала през годините и едва ли има библиотекар, който да иска да я промени. Но може сериозно да се помисли върху практиката за предоставяне на средства „на килограм“ – защото си определен тип библиотека – регионална, общинска, читалищна, а не на база реално показани и отчетени резултати. Финансирането трябва да е за реално свършена работа, за реален напредък и резултати“, разкрива Силва Василилева.
Като експерт тя е категорична, че промени са необходими и в уменията и компетенциите на хората, които работят в библиотеките. Образовани, грамотни, овладели съвременните технологиите и не на последно място – емоционално интелигентни и отговорни. Учещи и прилагащи изучаваното.
„От тях се изисква не само да осигуряват свободен и равноправен достъп до традиционни и електронни документи и източници, но също така да изучават читателските потребности и формират култура на информационно търсене и ползване на информация. Висок професионализъм, морал и адекватно отношение към читатели и обкръжаваща среда са онзи минимум, без който вече нито един служител не бива да престъпва прага на библиотеката. Защото проблемите на съвременните библиотеки са повече социално-психологически, а не технологични. И както английският писател Нийл Геймън споделя: „Библиотеките са тънката червена линия между цивилизацията и варварството.“, нека направим възможните усилия да бъдем цивилизационния отговор на опитите за оварваряване“, доверява още Силва Василева.