ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Проф. д-р Андрей Захариев е декан на факултет „Финанси“ при Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов. С над 200 научни публикации по финанси и икономика. Главен редактор е на най-старото академично списание по икономика „Народностопански архив“ и „Доктор хонорис кауза“ на Донецкия национален университет „Василий Стус“. Учредител е и председател на фондация „Проф. д-р Минко Русенов“.
-Проф.Захариев, приложима ли е концепцията за отворена наука в българските условия?
-Отворената наука е публично достъпна наука и публично достъпни резултати от научни изследвания. Това е авторска научна продукция във вид на статии, студии, доклади и монографии, която всеки заинтересован може да прочете, да види на хартия или на монитор, но и не на последно място да я оцени. В изследване на ЮНЕСКО таксономията на отворената наука освен свободния достъп до научна продукция, включва публично достъпен хардуер и софтуер за научни изследвания, публично достъпни бази данни, процедури на оценяване качеството на тази наука, достъпна научна инфраструктура, отворени образователни ресурси. Поставя се акцент и на ангажираността на обществеността, политиците, медиите, както и самата държавна администрация с каузата за отворената наука. Има и още по-обхватни изследвания, където политиките по прилагане на стандарта за отворена наука също заемат ключово място. Те са обвързани с възможностите за финансиране, институционалната уредба, както и с подкрепата от правителството, в случая от Министерството на образованието и науката.
-Работи ли вече националния облачен портал за отворена наука и защо Стопанската академия е лидер в споделянето чрез отворен достъп на научната периодика?
-Със Заповед на министър Красимир Вълчев през януари бе утвърден Национален план за развитие на инициативата за отворена наука в България. Бюджетна подкрепа за плана в рамките на 5-годишен хоризонт е 40,5 млн. лв. Пряк резултат от този план е и вече функциониращия Български портал за отворена наука, който осъществява извличане на метаданни от институционални хранилища с отворен достъп в България. В случая това са засега едва 23 институции, сред които основно висши училища. Сред тези институции лидер е Стопанска академия „Д. А. Ценов“, която осигурява свободен достъп до 3712 единици научна продукция, което е 28% от всички достъпни заглавия в портала. Челната тройка се допълва от Националния център за информация и документация със 17% от ресурсите и Нов български университет с 16%. Сред тези над 13400 заглавия близо 55% са на български език, а 43% на английски език. Но лидерството на свищовската академия се корени във вече над десет годишна политика на поддържане на дигитална библиотека, където цялата научна продукция в списания, сборници и алманаси на висшето училище, създадени от стотици преподаватели и докторанти, е файлово достъпна.
-Какво може и трябва да се промени във висшите училища и академията на науките, за да имаме българска научна продукция и репутация, измерима със световните стандарти?
-Посоката е именно тази. Индексираните в SCOPUS/Web of Science научни публикации са Шампионската лига на науката. Именно по тези публикации страната ни се съизмерва с останалите страни-членки на територията на Европейската изследователска зона. Всичко останало, учебници, научни доклади от ведомствени конференции и др. подобни просто не попадат в системите за измерване. Няма техен импакт фактор и цитируемост. Ето защо посоката е към осигуряване на достатъчно бюджети за тази качествена национална научна продукция, където обаче таксите за публикуване и последващо научно индексиране варират от стотици евро до над хиляда евро за елитния първи квартил на научните списания в системата SCOPUS. Следва да се подкрепят и международните портали за отворена наука, какъвто е ResearchGate, където вече по лична инициатива на учени се споделя научна продукция.
-Ректори, декани и ръководители катедри ще подкрепят ли националния план за отворена наука?
-Считам, че рейтинга на висшите училища може да бъде допълнен с публичен научен рейтинг на ръководещите висшите училища и техните звена. Отворената наука е и публичен рейтинг и свободен достъп до научната продукция на ректори, декани и ръководители катедри. Представителната демокрация е и правна норма в Закона за висшето образование. Там изборния процес и мандатите следват логиката на парламентарната уредба. Така, който получи 50%+1 от вота на гласуващите в съответното Общо събрание или съвет заема академична ръководна длъжност за мандат от 4 години. Идеята за отворена наука обаче може позитивно да промени тази процедура, която на места рецидивира в нелицеприятни за българските университети примери. Желанието на дадени ректори да бъдат преизбрани се превръща в самоцел. Добрите идеи, а и добрите кадри, логично остават на заден план. Вземат се решения срещу гласове за подкрепа за преизбиране, а не в името на науката и качеството на образованието. Буквално се култивират лоялни на ректора квоти от нехабилитирани преподаватели, студенти и докторанти, които по възможност да подкрепят избирането на даден професор или доцент за управленски мандат. Ето защо както има рейтингова система на висшите училища, следва да има и персонален научен рейтинг на учените, които са лица на българските академии и университети. Възможно е да се окаже, че наши ректори, зам.-ректори, декани и ръководители катедри не са сред най-добрите и цитирани учени. Допълвам, че ние изискваме именно от тях да въвеждат национална политика за отворена наука с публично достъпна научна продукция, сред която логично трябва да се включват и техните дисертации и хабилитационни трудове.
-Как може да бъде преодоляна възможната съпротива срещу плана за отворената наука?
-Смело можем да разсъждаваме в посока ръководните позиции във висшите училища да се заемат от лица, които отговарят на дефинираните от МОН през август 2018 г. стандарти и критерии за „Установен изследовател“, който следва да има минимум 10 индексирани в SCOPUS/Web of Science публикации и „Водещ изследовател“, където изискването е за поне 5 такива публикации. С други думи, който иска да се кандидатира за ректор и да ръководи висше училище, следва да е поне водещ изследовател! Самата рейтингова система може да бъде обогатена и с показатели за дял на преподавателите от съответното висше училище с публикации в SCOPUS/Web of Science. В момента няколко успешни учени могат да формират целия научен рейтинг на дадена академия или университет, а останалите 95% от академичния състав да нямат нито една индексирана публикация!? Самият факт, че водещи столични висши училища имат малък принос в портала за отворена наука, а иначе в тях работят учени със световна репутация и признание, е повече от показателен. Нещо повече, операторите на системите на SCOPUS / Web of Science администрират профили на всеки учен с поне една международна индексирана публикация. Към днешна дата така може да се направи публична проверка и оценка дали и доколко тези, които са избрани начело на висшите училища и техните звена са със съответстваща на поста им международно призната научна продукция.
-В състояние ли е образователното министерство, парламентарната комисия по „Образование и наука“, както и Съвета на ректорите да съгласуват в бърз порядък мерки и действия за въвеждане на отворената наука в процедурите за развитие на академичния състав?
-Искрено се надявам. Но тук следва да поставим контра въпроса за една голяма липса на национална научна политика по превенция на замърсяването на научната продукция чрез чужди текстове. Интегрирането в портала за отворена наука на функционалност с антиплагиатски софтуер за проверка на оригиналността на научната продукция е стъпка в добра насока. Подобен софтуер се закупува чрез годишни лицензи в свищовската академия още от 2009 г. Правят се стотици проверки на ръкописи, вкл. и от редакционните съвети на научните списания. Платени са десетки хиляди евро и долари, но това е цената за чистата и качествена наука. Предварителен контрол и допускане до публикуване само на оригинални заглавия с безспорен принос на авторите е верния път. Ето защо развитието на академичния състав трябва да бъде по пътя на оригинални научни изследвания, където кандидата за съответния конкурс и автора са едно и също лице. Във всички останали случаи следват процедури по освобождаване на лице с доказано плагиатство. Тук ролята на националната комисия по академична етика е безспорна.
-В свищовската академия вече близо година се провежда неприсъствено обучение. Какви са резултатите?
-Последната една година бе година на дигитална трансформация на системата на висшето образование. На практика всички студенти, независимо дали са записали в редовна, задочна или дистанционна форма провеждат своето обучение и изпити през електронни портали. За обучаваното поколение обаче това се оказа, че не е предизвикателство, не е чужда идея. Ние обучаваме генерация Z, която е различна, дигитална, мрежева. Това поколение предпочита видео потока от информация пред традиционната книга и учебник. Конфигурираните за достъп в електронна среда учебници, учебни пособия, тестове и казуси са и пряка еманация на идеята за отворена наука в частта отворени образователни ресурси. Самите академични библиотеки паралелно еволюираха. Те имат своите електронни портали и дигитални хранилища на библиотечни ресурси. Опитът на СА „Д. А. Ценов“ в дистанционната форма на обучение с първи прием от 1999 год. ни дава огромно предимство и логично улесни максимално прехода на учебния процес в електронна среда и на редовните и задочни студенти. И всичко това в името на превенцията на здравето при осигуряването на качество на обучението на при най-високи стандарти за качество.
-Какво е вашето послание към новите народни представители в областта на политиките в науката и висшето образование?
-Като жител на Свищов, където е заседавало Велико народно събрание в зората на третата българска държава отправям пожелания за държавнически решения и принципност в нормотворчеството. Именно волята на депутатите намира проекция в действията на министерството на образованието и науката. Очаквам създаване на среда, където закона се изпълнява и няма ректорски оправдания със заварено положение. Факт е че, днес има все още преподаватели на академична длъжност „асистент“, които са на безсрочен трудов договор, което напълно противоречи на закона. Така се харчат неправомерно бюджетни пари и то в година с нов, силно завишен стандарт за възнаграждения във висшето образование при база от 1300 лв. именно за длъжността „асистент“. Факт е, че у нас частните университети имат разрешена в ЗВО структура, различна от тази за държавно висше училище. Очевидно е дълъг списъка с проблеми, които могат да бъдат поставени за дебат и решаване.
-Като декан на факултет във висше училище, създадено с дарение как оценявате мотивацията и амбицията на обучаваната генерация икономисти и нейното желание да получават знания чрез книгите?
-Факултет „Финанси“ в СА „Д. А. Ценов“ обучава за сектор „Финансови и застрахователни дейности“. В номенклатурата на оценка цената на труда това е сектор номер две по най-високи средно месечни заплати за страната. При нас се обучават силно мотивирани икономисти, а и кандидатстват средношколци много високи показатели от матурите. Затова и тези студенти не се страхуват от академичния учебник. За тях е естествено да надграждат и да се профилират в област, където месечните заплати са над 2300 лв. Това мотивира и ангажира. Говорим за работни места в търговски банки, централна банка, комисия за финансов надзор, инвестиционни посредници и фондове, българска фондова борса, пенсионни фондове, застрахователни дружества, система на НЗОК и НОИ, финансов мениджмънт на десетки хиляди икономически оператори. Подобна перспектива задължава, трябва да си сред най-добрите на студентската скамейка за да бъдеш след това и сред най-успешните в кариерата.