Той е единственият у нас, който бие по два пъти за недочулите

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Белгийски часовник отмерва времето от 130 години в най-малката община в област Велико Търново- Сухиндол. В „Малката Шампания“, както често наричат китното градче, се ражда първата лозаро-винарска кооперация на Балканския полуостров и се основава модерното пчеларство в България. Зад тези две големи дела стои една и съща личност- Марко Вачков. Той е „виновникът“ и за изграждането на една от най-емблематичните сгради в Сухиндол- часовниковата кула.
Идеята за часовника възниква още през 1888 година в кафенето на поп Иван в разговор между Марко Вачков, Иван Мънков,  Станчо Мънков и собственикът на заведението. Обсъждайки въпроса за асфалтирането на улиците, Марко Вачков се отклонява от основната тема и споделя завладелите го мисли, казвайки: „Защо не построим един градски часовник сред селото?“.
Присъстващите го погледнали учудени и се изсмели на предложението. Без да се обиди от присмеха, Марко Вачков с още по-голяма настойчивост и увереност добавил, че ако има воля и желание сред населението може да се издигне кула с часовник, който да отброява с музика часовете.
Въпреки песимистичното настроение на присъстващите след няколко дни се открива подписка за дарения. Населението се отнася с разбиране и подема инициативата. Пръв от дарителите е Станчо Мънков, който дава златен наполеон, а след него е Иван Дуков и много други. За касиер е избран Михаил Христов, който още същата година заприходява постъпления от 320 лв.
Учредява се и комисия в състав Васил Мънков и Марко Вачков, която е натоварена да посети някои селища из страната, където има подобни часовници, както и да направи проучвания. Двамата отиват в Севлиево и Габрово. По време на тази визита спазаряват майстор за изработване на машината на часовника, но в последствие се отказват от тези намерения. Междувременно се свързват с Христо Андреев от Крамолин, който по това време следва в Белгия, и го молят да направи проучвания по този въпрос. От своя страна Андреев им дава положителен отговор и колко ще струва такъв часовник. Той съобщава сума от 220 лв., като няма точна представа за желанието на клиентите.
След получаване на отговора комисията изпраща 150 лв. предплата и точните данни, на които трябва да отговаря  часовникът. Освен това предявяват искане машината да е толкова мощна, че звънът на камбаната да се носи на пет-шест километра, за да го чуват работещите селяни по полето.
Тези допълнителни данни принуждават Андреев да направи допълнителни проучвания и след известно време обявява, че часовник, отговарящ на тези данни, ще струва 1100 лв. само за машината и 800 лв. за камбаната. След тази дата комисията плаща още 320 лв. и моли да се възложи изработване на машината.
Андреев изпълнява и тази молба, като възлага изработката на фирмата  „Жул Ван Ланкерс“ от Белгия.
В желанието си да предостави съвременен часовников механизъм фирмата прави предложение за доставка на по-съвършен механизъм, който на всеки две минути да повтаря звъна и да се навива на 8 дни. Освен това предлага да постави циферблата на четирите страни на кулата и да го озвучи допълнително срещу още 1200 лв. Тези предложения се оказват неприемливи за сухиндолци и те се отказват от тях.
Фирмата изпълнява поръчката съобразно първите изисквания и през 1890 година часовниковият механизъм е готов. Сухиндолци са изненадани от бързото изпълнение на поръчката и не могат да изплатят цялата сума, тъй като още не са събрали парите. Комисията изпада в затруднение и търси помощта на богаташите за допълнителни дарения. Ирман Радоев внася 900 лв. и покрива сумата за камбаната, а от населението са събрани само 640 лв. Общината отпуска 600 лв. Събрала нужните средства, комисията ги превежда на фирмата и след известно време часовниковият механизъм пристига на свищовското пристанище.
Планът за 26-метровата часовникова кула е изработен предварително от чешкия инженер Лешнер. Търгът за построяването й е възложен на Дочо Тинчев от с. Ряховците за 2900 лв., а монтажът на механизма- за 2960 лв. Кулата е изградена от дялан камък и тухли. Най-горната част е дървена конструкция, обшита с ламарина. Завършена е през 1895 г.
За построяването на часовниковата кула се събират отново помощи от населението, но те се оказват недостатъчни за окончателното и завършване. Комисията остава с дълг към предприемача. За неговото погасяване Общинския съвет на събранието си от 24 април 1897 година взема решение да извърши продажба на 3000 кв. метра земя и с получената сума да се разплати с предприемача.
“Часовниковият механизъм е конструиран така, че да отмерва половинката от часа с един удар на камбаната, а целите часове според астрономическото време. Отначало хората се чудели защо е необходимо точното време да се отмерва два пъти от камбаната, а някой остроумен шегаджия дал отговор и на този въпрос. Заради това по-възрастните хора в града на въпроса защо камбаната бие по два пъти, отговарят, че първия път отмерва точното време, а втория път бие за глухите”, разказват с усмивка жители на Сухиндол.
През 1941 година майстор часовникар от София извършва основен ремонт на часовниковия механизъм и в момента устройството изпълнява безупречно функциите си. През 1945 година се прави цялостен ремонт на горната част и на върха се поставя гръмоотвод. Сменят се циферблатите, а южния се електрифицира.