Последни Новини

Белгийски часовник отмерва времето от 130 години в Сухиндол

Исторически роман разкрива Раковски като единствения държавен лидер през Възраждането на поробена България
април 13, 2021
Инициатори от “Търново рънс” прокараха пътека до крепостта Ряховец
април 14, 2021
Покажи всички

Белгийски часовник отмерва времето от 130 години в Сухиндол

Той е единственият у нас, който бие по два пъти за недочулите

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Белгийски часовник отмерва времето от 130 години в най-малката община в област Велико Търново- Сухиндол. В „Малката Шампания“, както често наричат китното градче, се ражда първата лозаро-винарска кооперация на Балканския полуостров и се основава модерното пчеларство в България. Зад тези две големи дела стои една и съща личност- Марко Вачков. Той е „виновникът“ и за изграждането на една от най-емблематичните сгради в Сухиндол- часовниковата кула.
Идеята за часовника възниква още през 1888 година в кафенето на поп Иван в разговор между Марко Вачков, Иван Мънков,  Станчо Мънков и собственикът на заведението. Обсъждайки въпроса за асфалтирането на улиците, Марко Вачков се отклонява от основната тема и споделя завладелите го мисли, казвайки: „Защо не построим един градски часовник сред селото?“.
Присъстващите го погледнали учудени и се изсмели на предложението. Без да се обиди от присмеха, Марко Вачков с още по-голяма настойчивост и увереност добавил, че ако има воля и желание сред населението може да се издигне кула с часовник, който да отброява с музика часовете.
Въпреки песимистичното настроение на присъстващите след няколко дни се открива подписка за дарения. Населението се отнася с разбиране и подема инициативата. Пръв от дарителите е Станчо Мънков, който дава златен наполеон, а след него е Иван Дуков и много други. За касиер е избран Михаил Христов, който още същата година заприходява постъпления от 320 лв.
Учредява се и комисия в състав Васил Мънков и Марко Вачков, която е натоварена да посети някои селища из страната, където има подобни часовници, както и да направи проучвания. Двамата отиват в Севлиево и Габрово. По време на тази визита спазаряват майстор за изработване на машината на часовника, но в последствие се отказват от тези намерения. Междувременно се свързват с Христо Андреев от Крамолин, който по това време следва в Белгия, и го молят да направи проучвания по този въпрос. От своя страна Андреев им дава положителен отговор и колко ще струва такъв часовник. Той съобщава сума от 220 лв., като няма точна представа за желанието на клиентите.
След получаване на отговора комисията изпраща 150 лв. предплата и точните данни, на които трябва да отговаря  часовникът. Освен това предявяват искане машината да е толкова мощна, че звънът на камбаната да се носи на пет-шест километра, за да го чуват работещите селяни по полето.
Тези допълнителни данни принуждават Андреев да направи допълнителни проучвания и след известно време обявява, че часовник, отговарящ на тези данни, ще струва 1100 лв. само за машината и 800 лв. за камбаната. След тази дата комисията плаща още 320 лв. и моли да се възложи изработване на машината.
Андреев изпълнява и тази молба, като възлага изработката на фирмата  „Жул Ван Ланкерс“ от Белгия.
В желанието си да предостави съвременен часовников механизъм фирмата прави предложение за доставка на по-съвършен механизъм, който на всеки две минути да повтаря звъна и да се навива на 8 дни. Освен това предлага да постави циферблата на четирите страни на кулата и да го озвучи допълнително срещу още 1200 лв. Тези предложения се оказват неприемливи за сухиндолци и те се отказват от тях.
Фирмата изпълнява поръчката съобразно първите изисквания и през 1890 година часовниковият механизъм е готов. Сухиндолци са изненадани от бързото изпълнение на поръчката и не могат да изплатят цялата сума, тъй като още не са събрали парите. Комисията изпада в затруднение и търси помощта на богаташите за допълнителни дарения. Ирман Радоев внася 900 лв. и покрива сумата за камбаната, а от населението са събрани само 640 лв. Общината отпуска 600 лв. Събрала нужните средства, комисията ги превежда на фирмата и след известно време часовниковият механизъм пристига на свищовското пристанище.
Планът за 26-метровата часовникова кула е изработен предварително от чешкия инженер Лешнер. Търгът за построяването й е възложен на Дочо Тинчев от с. Ряховците за 2900 лв., а монтажът на механизма- за 2960 лв. Кулата е изградена от дялан камък и тухли. Най-горната част е дървена конструкция, обшита с ламарина. Завършена е през 1895 г.
За построяването на часовниковата кула се събират отново помощи от населението, но те се оказват недостатъчни за окончателното и завършване. Комисията остава с дълг към предприемача. За неговото погасяване Общинския съвет на събранието си от 24 април 1897 година взема решение да извърши продажба на 3000 кв. метра земя и с получената сума да се разплати с предприемача.
“Часовниковият механизъм е конструиран така, че да отмерва половинката от часа с един удар на камбаната, а целите часове според астрономическото време. Отначало хората се чудели защо е необходимо точното време да се отмерва два пъти от камбаната, а някой остроумен шегаджия дал отговор и на този въпрос. Заради това по-възрастните хора в града на въпроса защо камбаната бие по два пъти, отговарят, че първия път отмерва точното време, а втория път бие за глухите”, разказват с усмивка жители на Сухиндол.
През 1941 година майстор часовникар от София извършва основен ремонт на часовниковия механизъм и в момента устройството изпълнява безупречно функциите си. През 1945 година се прави цялостен ремонт на горната част и на върха се поставя гръмоотвод. Сменят се циферблатите, а южния се електрифицира.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!