ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Изборът, който предстои е част от изборите, които нправим всеки ден и час и които определят качеството на нашия живот. Това заявява проф.д.н.Венелин Терзиев.
„В момента сме се вторачили в избора на нашето народно представителство и се опитваме да си обясним -защо и как това ще бъде нашия избор. И понеже сме си българи и винаги сме достатъчно критични и взискателни към това, което ни предлагат на тезгяха на партийния избор, но не намираме сили и достатъчно мъдрост да открием, че този избор е следствие от нашия делничен избор. Та той избора си е нашия живот, който откриваме, заменяме или пък променяме с повод или без повод заради нашите избори. Критикуваме, дамгосваме, очерняме или възхваляваме именно заради този пуст наш избор. И ако това все пак правим достатъчно мъдро и смислено може би ще променим както нашите очаквания, така и нашите желания. Включването или изключването ни от този прословут избор е начин на решение какво и как да се случи. Дали търсим или намираме сполучливото решение е въпрос на времето, което ще покаже или ще ни накаже за това си действие или бездействие“, категоричен е проф.Терзиев.
Ученият напомня, че в този живот срещаме много добри и много лоши хора. Времената в които живеем едва ли са толкова различни от предходните в смисъл на предизвикателства, а и те времената изискват от нас не само смелост да се подредим в списъците на желаещите да бъдат избрани, а да имаме събрана онази сила и мъдрост да свършим тази работа, която да е на ползу роду.
„Търсим ги тези наши избраници и един такъв избор ни предстои след седмица, а би следвало да усещаме и да осъзнаваме, че преди той да се случи и да премине сме направили поредица от такива избори – лични, житейски, професионални, обществени и този и следващия се е само резултат на тази поредица.Често сме сърдите, че улиците, градинките, тротоарите, велоалеите са ни непочистени и мръсни, а влезте в домовете си – те не приличат ли по някакъв начин на нашите улици…. Та нали и тези наши улици са наши домове. Странни хора сме ние българите все искаме и очакваме, но пък не даваме или пък даваме тогава и само тогава когато имаме простичката изгода.
Скоро прочетох, че една кандидатка за моето лично доверие да се появи незнайно защо в българския парламент ми говори за гарваните, които си позволявали единствено да кълват орлите. Ох, тези гарвани как и по какъв начин ги допуснахме да си помислят, че могат да кълват Орлите!!! На нас са ни необходими умните, мъдрите и талантливите хора за да могат да направят избора ни не само добър, но и достатъчно успешен, и когато вървим по чистите ни улиците да търсим и намираме уважението към нашите водачи“, коментира проф.Терзиев.
По думите му обществото, поболяло се от десетки знайни и незнайни болести, вече няма способността да открива и да дава този шанс, та дори и най-малък на тези, които проявяват способността да окажат помощ за нашето изцеление и да променят тази бълбукаща и клокочеща тиня.
„Примери в близката и по-далечната ни история достатъчно много. Едно от светлите ни имена в близката ни история е на академик Ангел Балевски, който в тясно профилираното си направление в което работи като учен е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите (някои сегашни „велики“ учени наричат организирана научна група), но на по-късен етап се занимава с писане на стихове и разработки, които по-скоро имат есеистичен характер.
„Ангел Балевски отдава огромно значение на етичната страна в дейността на учения, в чиито ръце са концентрирани огромни възможности, които, ако не се използват правилно, могат да причинят големи щети. Той отбелязва: „Всяко човешко деяние подлежи на оценка от гледище на нравствеността. Когато обаче дейността на един човек или на група хора има важни, а понякога съдбоносни за обществото последствия, оценката трябва да бъде много строга. Може да има контрол над действията на отделния човек от страна на обществото – контрол на законите, които важат за всички и защитават всички. В този смисъл контрол над творческата човешка мисъл няма и не може да има, и не бива да има. Тук съществува само контролът на общоприетите етични принципи и на собствената съвест“, казва проф.Венелин Терзиев.
Ученият допълва, че безспорните му заслуги са в изпитването и изучаването свойствата на металите и металните сплави, а друга група негови трудове обхващат влиянието на механични вибрации върху процесите на стареене на металите и трета група изследват структурните изменения в металите при термични въздействия и т.н.
„Но по-важното тук е, че той търси създаването, утвърждаването и изборът да го направи обществено полезно чрез особените механизми на онова слово, което да стигне до много повече хора и да бъде част от това обществено развитие. Неговите съвременници казват, че е бил в близкото обкръжение на Тодор Живков, но дори и да е така или да не е – няма как да бъде отречено това, което той е направил за развитието на българската наука и българското общество.
Николай Хайтов пише през 1996 г. пише един интересен предговор към неговия сборник „Българиада“:
Този сборник съдържа сатирични творби на един от най-известните български учени и общественици академик Ангел Балевски. Това че академик Балевски предлага на българския читател такъв сборник, не може да не изненада, както изненада и мен самия“, разказва още проф.Терзиев.
Според изследователят някои ще погледнат на този факт с предубеждение, други – с иронична усмивка. Каквито и да са нашите литературни претенции към тази проява на акад. Балевски, мисля, че ще се съгласим в едно – тя ни дава възможност да опознаем или по-скоро да се запознаем с една друга страна на личността на видния учен.
„За онези, които го познават по-отблизо, ще се убедят, че това е личност с активно обществено съзнание, мислещ и търсещ гражданин на нашата епоха и крайно чувствителен към актуалните проблеми на нашия национален живот.
Като вземем предвид, че творбите са датирани от 1991 година насам, може да разберем вълненията на автора и главно неговата оценка на всичко, което става през тези последни пет години в нашето отечество.
Както можем да се досетим, в повечето случаи тези шеговити иронични истории, стихотворни сатирични сказания, полу-басни, полу-приказки, далеч надрастват конкретното историческо време и засягат общи черти на националния ни характер, чертици и черти, които често са влияели и върху нашата историческа съдба“, споделя проф.Терзиев.
Той припомня, че сам акад. Балевски заявява, че не флиртува с музата на поезията, признава, че писането на стихотворните му изповеди е по-скоро негово хоби.
„За подобни изповеди единственото задължително изискване е да бъдат искрени, а в това отношение съмнение не може да има.
Големият българин, гражданин и учен не си е изкривил душата нито в един миг и това придава на неговата творба чара на истинското, наситеното с мъдрост и страдание библейско откровение“.
И пак самия академик Ангел Балевски казва:
„Не може да завърже гащи, а към властта със нокти дращи“ или „Не може даже да е грешник този мозък – гладък като лешник!“.
Колко хорица с гладки мозъци са се запътили към тази пуста власт, а мозъка им все тъй гладък си остава. Та той изборът си остава съвсем лично наше решение.
Избори странни, различни, всекидневни ни преследват в този живот и ето още един – някой с последици тъй важни за всички нас, някой само с поуки – лични и почти неразбрани, но те винаги предстоят …
Нека не търсим и не даваме на кълвящите гарвани да ни позволяват да правим онзи съкровен избор на нашия единствен и последен живот!“, предупреждава проф.Венелин Терзиев.