Авторът на мащабно изследване проучва близо 30 години езика на древната цивилизация

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Мащабно изследване за езика на траките, излязло преди дни на българския книжен пазар, ще разколебае редица исторически тези и ще ни обогати с нова информация за тази древна и могъща цивилизация, чиито преки потомци сме ние българите.

Вторият том на изследването „Тайните на тракийския език. Орфей проговаря“ на Павел Серафимов показва, че действително съвременните българи сме наследници на едни от най-старите обитатели на Европа, с дълбоки познания в областта на стопанския живот, военното дело, занаятите, изящното и монументално изкуство, лечителството и древните науки. Цивилизация, предхождаща тази на Крит и Микена, Древна Елада и Рим, оказала огромно влияние на племената и народите на Балканите, Мала Азия и дори Средна и Северна Европа.
Изследователят проучва близо 30 години езика на тракийската цивилизация.
От години Серафимов живее в Холандия, където търси и намира рядка антикварна литература в подкрепа на неговите научни търсения.
„В „Меката“ на специализираната литература в Холандия открих непознати и редки трудове на учени –траколози и езиковеди, които липсват в България или достъпът е труден. И те ми оказаха изключителна помощ, за да развия моите тези“, споделя Серафимов.
В книгата си авторът отхвърля категорично наложеното схващане, че тракийският език е изчезнал, тъй като тези племена нямали азбука и изписвали с гръцки букви своята реч, както и че са бързо претопени няколко века след Христа. Серафимов публикува сравнителни таблици на български руни, на балканска неолитна писменост (тракийска) след открит надпис върху камък отпреди 5 хил. години преди Хр. край Първомай и на критска йероглифна писменост, които имат удивителни сходства.
В книгата се представят и дешифрираните графични знаци от древните писмени текстове, както и тълкуването на надписи, като авторът обобщава след откритията на други археолози и учени.
Изключително интересно за филолози, историци, археолози, научни и музейни работници, учители и преподаватели, студенти и изкушените от най- древната ни история читатели е, да открият многобройните примери за съхранените тракийски глоси, топоними, хидроними и лични имена, преодолели неизбежното влияние на времето.
Читателите ще узнаят, че думи като злато, светя, бял, бърз, земя, път, приятен, ведър, дева, небе, млад, мъдър, радост, кос, вода, котета, река, век, са запазени тракийски думи с частични звукови изменения.
Числителните имена от 1 до 10, с леки промени на звуковия си състав, са използвани от нашите смели, мъдри и горди тракийски предшественици.
В ономастиката също се е наложило непоклатимото схващане, че двусъставните мъжки и женски собствени имена в българския език са преобладаващо от славянски произход. Но Серафимов е категоричен, че подобни имена с представки и наставки „рад“, „слав“, „бор“, „мир“, „мер“, „зар“ и др., са местни и съществували хилядолетия, преди славянските племена да се преселят на територията на днешните български земи.
Авторът ни показва и непрекъсната от хилядолетия връзка чрез различни рефлекси през санкритски, славянски, старобългарски и др., че имената на реките Дунав, Струма, Марица, Тунджа, Места, са също от тракийски произход.
В обемния труд е представено и тълкуването на имената на тракийските богове и нимфи с помощта на българския език.
С настоящата книга допуснатите в миналото пропуски са запълнени – представен е речник от 450 думи, както и тракийски етимологичен речник, съдържащ важна информация за дадени глоси, топоними и т.н. За търсещите истината ще е удоволствие да научат за общите белези на старобългарския и тракийския език – важни, но пренебрегнати от професионалистите данни.
Книгата е значим исторически и културологичен факт, който разкрива, че не само чрез археологическите артефакти и материално културно наследство.
„Чрез убедителните следи, запазени през вековете в майчиния ни език, можем да се гордеем, че сме наследници на една от най- старите цивилизации в Европа. В богатството на езика ни са живи чистите и благозвучни слова от магическата реч на Орфей и на мъдреца Залмоксис“, категоричен е Павел Серафимов.